Консервативни мисли: Нашите либералци – нихилисти и българската държава

Откъс от ожесточената битка между консерватори и либерали

Политическата традиция след Освобождението на България от турско робство се формира в една ожесточена и враждебна битка между двете основни партии – партиите на консерваторите и либералите. Публикуваме една невъздържана по своя стил статия, публикувана в печатния орган на българските консерватори вестник „Витоша”. Вестникът се изготвял от видни български консерватори като Марко Балабанов (на снимката), Григор Начович (на снимката по-долу) и Тодор Бурмов.

„Господа либералците – нихилисти, които искат да направят от България държава, каквато не е имало и няма в света, държава с раздрънкана и голашка слободия, държава без никаква почит към каквато и да е власт. Държава без никаква мисъл на обществена нравственост и на обществен ред, държава без никакво уважение към нещо свято, при всичко, че често гвачат от няколко време насам думата светиня - конституция, за да мамят простите хора.

Държава, в която да преобладават хора като Стамбуловци (Стефан Стамболов) и Славейковци (Петко Славейков), Живковци (Георги Живков) и Каравеловци (Петко Каравелов – всичките лидери на Либералната партия).

Тези, казваме, господа либералисти - нихилисти летят по тъмнината като нощни птици, от дом в дом, за да кроят мрежи, с които да преплетат по-простодушните между народа ни, със съдействието на всички развалени характери, с които вече и кореспондират. Гладни за власт, те се провикват притворно за слободия!

Тирани и амбициозни само по себе си, те приказват за светини - конституции! Като се смеят под мустак. Без понятие даже ни на характер, ни на чест и върли гонители на всяко честно и почтено нещо, те стоят, та говорят йезуитски за чест и за характер!



Готови с всичко и всякога да злоупотребят, те изкусно и с цел приписват своите качества на онез, които ги знаят каква стока са. Готови във всеки случай, гдето се иска малко кураж и малко самопожертвувание да бягат първи, за да идат да продават по кафенетата и по кръчмите евтино юначество и евтин патриотизъм. Те стоят, та обвиняват другите, а най-много ония, които ги познават в чувства не патриотически и не народни.

Достигнали клетите до явна полулудост и до мозъчна болест от яд, че не са дошли на власт, за да изложат българския народ на явна гибел, те стоят, та корят другите за властолюбие и нападат сегашното министерство не за друго, а защото не са те министри. Лениви, недостойни и голаци, те, като не са в състояние да разберат, че на този свят има честен труд, а следователно и честен плод от труда, те са всякога готови да подозреват и да клеветят честните, трудолюбивите и морални хора, които обнимат безразлично в думата чорбаджии, а да ласкаят с най-низкия начин най-низките страсти на най-подлите характери.

Такъв е характерът, такава е слободията, такова е поведението на нашите либералисти-нихилисти. И тези хора искат да бъдат водители на народа! И те стоят, та работят и пишат, и проповядват, и насъскват, и шумят, и правят споразумения, и пращат агенти, и търсят привърженици за достигането на тази им цел. Горко на младото ни Княжество, горко на народа ни, в случай, че гнилите начала, гнилите проповеди на тия господа заемат връх в нашето общество.

Но то няма да стане и няма да стане напук на либералците – нихилисти, защото не развратът, а благоразумието има връх в българския народ. Малка предосторожност, и мрежите на либералците – нихилисти ще бъдат съвършено суетни...”

Вестник „Витоша”, бр. 27, 29 юли 1879 г.

Христоматия по история на българската журналистика; Герги Боршуков, Филип Панайотов; Издателство „Наука и изкуство”, София, 1976 година

Снимки: literaturensviat.com; www.lostbulgaria.com;