С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Конрад Аденауер: Водачество, пасивност на младите, Европа, Съветска Русия

Конрад Аденауер: Водачество, пасивност на младите, Европа, Съветска Русия

Конрад Аденауер - Разговори на чаша чай

„Това, което казвам сега, е много поверително и аз разчитам на вашата дискретност!” Тези и подобни забележки на Конрад Аденауер са характерни за разговорите на чаша чай, които федералният канцлер провежда от началото на 1950 до края на своя управленски мандат през 1963 г. с кръг от избрани журналисти от немската и чуждестранна преса. Непринудени срещи, без всякакви официалности, в които Аденауер представя пред журналисти размислите си за актуалните и принципни политически проблеми и на заеманите по тях позиция. Конрад Аденауер и пресата е многопластова и непозната тема, която повдига в сърцевината си въпроса за информационната политика на германския канцлер, а за българския читател – запознанство с размишленията и изразените становища на един утвърден държавник - християндемократ.

За политическата пасивност на младото поколение

Мисля, че от дълго време вече може да се забележи, че германският народ и особено, а това е важното, младото поколение, като може да се стигне до 35 години и нагоре, показва голямо безучастие и липса на интерес към всяко политическо събитие. Това е явление, което трябва да изпълва със загриженост всеки, който гледа по-далеч в бъдещето от утрешния ден. Когато толкова голяма част от народа е политически безучастна, а показва интерес към всичко друго, само не и към политиката, то много вероятно един ден ще последва мрачно и гибелно пробуждане. При допитвания, проведени от съответните институти, а също и доколкото човек е в състояние да прави наблюдения по време на избори, се показва, че по старите поколения, мъжете и жените, които са преживели миналото, показват най-големия интерес към политиката, очевидно защото на тях значението й все пак е много по-ясно, отколкото на младите поколения. В Париж говорих за това с няколко господа, както и с министър Шуман и той каза, че при него във Франция е в сила същото. Говорих за това и с друг влиятелен френски политик и той дори ми каза, че има следния печален опит: един сам по себе си не толкова неблагоразумен мъж му казал, че повече не може да вярва в нищо и че е загубил религиозното си убеждение. Той вече не вярвал в нищо, но тъй като трябва да вярва в нещо, не му оставало нищо друго, освен да вярва в Сталин и в комунизма. Най-екстремното е, че този мъж, французин, казва това на друг французин. Тези явления на политическо неучастие трябва да ни изпълват с голяма загриженост, тъй като мъжете и жените до 35 и 40 години в сравнително кратко време ще трябва да вземат в ръце съдбините на германския народ. В това се състои голямата опасност - че при абсолютната пасивност към всичко и към всеки в края на краищата властта ще попадне в ръцете на радикала, независимо дали той идва отляво или отдясно.

За водачеството на хора

Преди всичко бих искал да ви кажа още нещо, след моя опит във, простете, водачеството на хора. Трябва да се покаже ясна воля и да се прави ясна политика. Това разбират хората. Хората не разбират, обаче, политиката на колебливост, на уклончивост и нерешителност. Ако сега, например, аз кажа публично пред обществеността, че още не искаме да подпишем Генералния договор и че през май не искаме да подпишем договора за Европейската отбранителна общност, че най-напред искаме да поставим няколко въпроса на Съветска Русия - не мислите ли, че мнозинството от германския народ ще бъде обезкуражено.    [caption id="attachment_13345" align="alignnone" width="580"] Конрад Аденауер и външният министър на Франция Робер Шуман, Париж, 22 ноември, 1951 г.[/caption]

За дипломатите

Позволете ми още една забележка. Виждам ясно, когато дипломати, тоест членове на дипломатическите представителства на различните държави се срещат и разговарят. Изглежда така, сякаш всички помежду си са свободни зидари (масони). Те имат чувство за общност, независимо дали са англичани или американци. Те са няколко години заедно в Москва, след това в Гърция, след това в Париж и се държат един за друг като свински черва ... Подхвърляне от журналист: Откъде знаете, че сред свободните зидари е обичайно това, което казвате? Аденауер: Самият аз не съм масон, но по-рано съм чувал, че все пак там определено сътрудничество от лично естество дори играе главна роля.

За политическата интеграция на Европа

През този месец, след ратификацията на историческите документи, влиза в сила планът Шуман. Тогава ще имаме европейска организация за въглища и стомана, с върховен орган, със събрание и съвет на министри. И по-късно тук ще възникне Европейска отбранителна общност със същите органи. (Заб. прев. Европейската отбранителна общност от 1952 г. трябваше да създаде европейска армия, като по този начин се насърчи по-нататъшно западноевропейско обединение. Франция, държавите от Бенелюкс, Италия и Федерална република Германия е трябвало да бъдат участници. Германия има интерес от тази отбранителна общност, тъй като по този начин нейното превъоръжаване и краят на окупационния статут биха се осъществили едновременно. Проектът Европейска отбранителна общност се проваля през 1954 г., тъй като не получава мнозинство във френския парламент. На следващата година западногерманското превъоръжаване стана възможно чрез присъединяването на Федералната република към НАТО.) Искам да ви напомня, че френското Национално събрание преди няколко месеца постави изискването да се създаде един висш политически орган, който да осъществява контрол. Става дума за създаване на такъв политически орган, който стои над тези две неща и тогава това ще е повече, отколкото зародиш на една европейска федерация. Въпрос на журналист: Тоест, свързването на двете идеи, на общата външна политика и на този политически орган над Европейската отбранителна общност? Аденауер: Не. Това с външната политика може да дойде постепенно след това. Ако сега кажете на французите: „обща външна политика” с Германия, това няма да стане. То ще стане от само себе си, когато е налице общ върховен политически орган. Тогава той бързо ще се разрасне, много бързо – ако рече Бог, а аз се надявам, че ще е така - към една общоевропейска институция. [caption id="attachment_13344" align="alignnone" width="580"] Конрад Аденауер заедно с Николай Булганин пред почетна рота на Червената армия, 1955 г.[/caption]

Конрад Аденауер за Съветска Русия и руснаците, юли 1952 г.

Нека по въпроси от такова голямо значение не се лутаме насам натам чрез изкуствено създадени настроения сред населението. Не се сърдя на населението за това, тъй като то все пак не следва политика. Но в такова тежко положение, в което се намират Европа и светът, най-неблагоразумното нещо, което трябва да се прави, е по някакъв начин да се напуска правата линия. Трябва да имаме яснота за политиката си и яснотата се състои в следното: руснаците искат да покорят Европа посредством Студената война; в това не може да има никакво съмнение. Затова руснаците разположиха в Източната зона 25 до 30 дивизии и затова те се опитват да ни подкопават. Затова те дават чудовищни суми на комунистите във Франция и Италия... Това е тяхното намерение и присъединяването на сателитите нямаше за цел да създаде бариера срещу европейски нападения, тъй като по онова време Европа беше едно нищо спрямо Съветска Русия и тогава Съветска Русия нямаше от какво да се страхува, както и сега няма от какво да се страхува. Ако приемете за трайно установено, че Съветска Русия иска по някакъв начин да си присвои Запада, ако по-нататък също така вземете под внимание, че ние продължаваме целенасочено да преследваме интеграцията на Европа, включваща и Германия, тогава за Русия ще се окаже видимо, че с тази политика тя няма да стигне до своите желани цели. Тогава е дошъл моментът, в който Русия трябва да е наясно с по-нататъшната си политика. Ако тя вижда себе си изправена срещу големи сили, които повече няма да търпят това, което се е случило след 1945 г. от страна на Съветска Русия и ако същевременно се отнеме страха от Русия и ако евентуално й се покаже определено внимание и разбиране при преговори в тази или друга форма, тогава можем да се надяваме, че ще се стигне до разбирателство. Всяка друга възможност няма да доведе до целта. На Съветска Русия най-напред трябва да се внуши убеждението, че няма да й се удаде да постави Европа под своя власт. Докато оставяме Русия в сегашната вяра, че тя може да продължи по същия начин, Русия няма да бъде готова за разбирателство. Това според мен е сърцевината на сегашната ситуация и единствената възможност да накараме Русия да направи ревизия на досегашната си политика. Всичко друго, например, да й предложим ние да се откажем от германски войници и от интегриране в останала Европа, това би било дипломатически успех на Съветска Русия, който така ще завърти главите на нейните властимащи, че опасността само ще нарасне. (Бел. прев. След 3 години, на 8 септември 1955 г., федералният канцлер Конрад Аденауер пристига на държавно посещение в Съветския съюз. Пътуването се осъществява по покана на съветските лидери Никита Хрушчов и Николай Булганин. В резултат на преговорите, които продължават до 14 септември, двете страни установяват дипломатически отношения. По-важно за западногерманското население е обещанието на Москва да освободи около 10 000 военнопленници, които все още са задържани в СССР и 20 000 интернирани цивилни.) Източник: Konrad Adenauer, Teegespräche; Siedler Verlag 1984 Превод: Господин Тонев; снимки: welt.de; konrad-adenauer.de; welt.de;