Конрад Аденауер: Според моя опит политиците са лоши християни, и аз също

Избрани размисли на първия канцлер на ФРГ Конрад Аденауер

На 5 януари 1876 година е роден Конрад Аденауер, първият канцлер на Федерална република Германия в периода от 1949 до 1963 година. Публикуваме размисли на Конрад Аденауер за политиката, средното съсловие, Европа и Германия. „Който отрича Европа, продава народите на Западна Европа и особено германския народ в робство на болшевизма!... Само ако бъде изградена с участието на една свободна Германия, Европа може да стане преграда срещу червения потоп.”

„Който отхвърля Европа, е гробокопач на германския народ, защото отнема на германския народ единствената възможност да продължи своя живот такъв, какъвто му е скъп и ценен, своя свободен, изграден върху християнския принцип живот. Не допускам социалдемократическата опозиция да иска това. Това е въпрос от жизненоважно значение за Германия. Изправени сме пред избора между робството и свободата. Ще изберем свободата.

За политиката: „Никога не лъжи, не лъжи и в политиката! Понеже все пак не можеш да помниш всичко, което си казал.

Един политик би постъпил погрешно, ако не направи едно добро нещо, защото по-доброто все още не може да бъде постигнато. Или пък не предприема крачката, която е възможна днес, защото вярва, че утре ще направи по-голяма крачка.

В представите на мнозина политикът и държавникът е човек, който работи с разум и хладна пресметливост. Това е така. Той трябва да бъде такъв. Но това съвсем не е вярно. Онзи, който е отговорен за благото на един сломен и разпокъсан народ и който работи, за да го върне към свободата и благосъстоянието, трябва да има горещо сърце, сърцето му трябва да гори за неговия народ и страна. Само тогава, когато любовта към отечеството му го тласка непрестанно да опитва онова, което изглежда безперспективно и да върви стъпка по стъпка напред, само тогава той може да постигне нещо.”

За връзките с печата: „С малките момченца и журналистите човек трябва да бъде предпазлив. Не знаеш кога ще те замерят с камък зад гърба!”

„Бих искал да кажа нещо за значението на средното съсловие, и то не само на занаятчийското средно съсловие. Когато говоря за средното съсловие, то тогава имам предвид занаятчийското средно съсловие, имам предвид служителите, както и интелектуалците от всички области, имам предвид и хората на изкуството, и журналистите, и хората със свободни професии.

Може би най-много ще се доближим до понятието за средно съсловие, ако от една страна виждаме големите предприятия, а от другата – селското стопанство, което обаче граничи със средното съсловие.

Значението на средното съсловие в държавно, политическо и икономическо отношение виждам в това, че то запазва индивидуалността и така придава на целия ни икономически и политически живот една особена форма. Според мен средното съсловие е най-добрата защитна стена срещу превръщането на нашия народ в маса.

Ние трябва доброволно да се откажем от по-нататъшно окрупняване в нашето стопанство. Едно голямо предприятие не трябва непрестанно да става все по-голямо и по-голямо и да поглъща малките предприятия.

В стопанството също важи поговорката „живей и остави и другите да живеят”. Прекаленото окрупняване е опасен стимул за склонността към одържавяване на определени политически групи.”

„Принципът, че достойнството на човешката личност трябва да стои над всичко, също и над държавната власт, е извлечен от същността на западноевропейското християнство.”

По случай своя 80-ти рожден ден Аденауер казва: „Човек мисли, премисля, а друга сила го сграбчва и води. Вярвам, че най-доброто, което човек може да направи, е да се остави на водителството й, за да изпълни задачите – големи или малки, - които са му поставени. Това е същественото за човека. Това е същественото и за християнина. Това е същественото и за политика, макар според моя опит политиците да са лоши християни. В това число и аз и без да правя изключение за когото и да било от нас!”

Преди да встъпи отново в длъжност като кмет на град Кьолн през 1945 г. Конрад Аденауер излага пред един млад американски офицер позицията си за бъдещето на Германия. „Има две Германии. Една Германия, която в общи черти се основава на римското културно наследство, и друга Германия, тази на Прусия, която е наложила волята си на първата. Идеалното решение би било създаването на една федерална държава, състояща се от Австрия, части от Прусия, Вестфалия и Ренания и Южна Германия. Така „негерманското” влияние на Прусия би се неутрализирало.”

Използвани откъси от сборниците „Интелектуалното наследство на Конрад Аденауер”, издание на фондация „Конрад Аденауер” и книгата „Аденауер” с автор Гьоста фон Юкскюл на издателство „Лик”;

Снимки: kas.de; kn-online.de;