Конрад Аденауер: Никакво основание да плачете

Конрад Аденауер, първият канцлер на Федерална република Германия (1876-1967)

Конрад Аденауер е роден на 5 януари 1876 година като трето дете в семейство с четири деца. Според днешните понятия неговото възпитание е било много строго и начинът му на живот много скромен, но сърдечността и топлината в семейството компенсират всичко.

Той бил добър, но не и образцов ученик; не развалял веселието на другите, но бил сериозен, понякога стеснителен млад мъж, който не се сприятелява лесно. Като стажант по право изживява религиозна криза. За преодоляването на тази криза му помага швейцарският юрист и философ Хилти. „Постъпвай правилно”, гласи неговият съвет, „така ще можеш скоро да вярваш” и не следването на една точна наука е най-добрият път, а практичното християнство, постъпките в християнски дух. Към тази максима, която отговаря на неговото същество, Аденауер се придържа през целия си живот.

След като бил кмет на град Кьолн, а през 1933 г. Хитлер поема властта, той бяга от националсоциалистите в манастира Мария Лаах. Много често, в течение на десет месеца, той прекарва съвсем сам в монашеска килия. Това е едно тежко време, но както той по-късно отбелязва, „едно благотворно време за характера и духовното развитие”, което калява неговото знание и съвест. Аденауер е сам и го заплашва опасност да стане жертва на отчаянието. Тогава случайно попада на „Тайфун” на Йозеф Конрад и примерът на капитана в този разказ му вдъхва сили. Не интелигентността беше спасила този герой в борбата с бурята, не и знанието за изхода, а търпението, издръжливостта и самото устояване.

Безпримерната катастрофа за Германия, като следствие от националсоциализма и Втората световна война, според убеждението на Аденауер в края на краищата е резултат на отказа от основните ценности на християнството, в което бяха участвали прекалено много германци, които същевременно се бяха обърнали към чисто земния свят, към материалното.

Оттук трябваше да се започне, защото германският народ трябваше да оздравее отвътре. На мястото на материалистичното трябваше да дойде християнското схващане за живота. Според това схващане, в центъра не стои държавата, а човекът. Държавата дължи на индивида собствено пространство, в което той да може да се развива. Поради това основните права трябва да бъдат ненакърними и трябва да цари искреност. „Всички почтено работещи трябва да имат известна собственост”; „всеки трябва да може да придобие собственост и никой прекалено много”.

Той беше ранобудник и умерен в ядене и пиене. Редът за него играеше голяма роля; нуждаеше се от него и подреждаше заобикалящия го свят. Аденауер беше мъж с желязна самодисциплина. „За да имаш успех в политиката” – гласеше един от неговите принципи – „трябва да можеш да седиш по-дълго от другите”. Още от младини той самият смяташе последователния и целенасочен стил на работа за своята най-голяма добродетел.

Защо Аденауер пое всичко това върху себе си, какви бяха неговите подбуди? Една от тях бе удоволствието да създава и желанието да се самореализира, стремежът да приложи големите дарования, скрити в него. Друга причина бе необходимостта му от власт, тя му беше станала навик. Един трети подтик беше неговото честолюбие; четвъртият бе, както той го наричаше, „деловото честолюбие”, което означаваше огромна воля да решава задачите „при напрягане на всички сили”.

Една пета сила беше любовта към отечеството. Той смяташе германците за болен народ. За Аденауер най-важното бе да се постигне спокойствие и така да се осигури оздравяването на народа отвътре – той действаше като лекар. И то поради чувството си за отговорност – шестата сила, която го мотивираше. Той чувстваше като свой дълг да даде най-доброто от себе си, не само за да се свърши добра работа, но и защото чувстваше отговорност да допринесе за общото благо и „да съдейства на земята да бъде установен редът по Божията воля”.

През април 1967 година идва краят, той се сбогуваше със своите деца и внуци. Един след друг те пристъпваха към неговото легло, стискаха ръката му, целуваха го, сълзи се стичаха по лицата им. Старият възразяваше. Над леглото му беше закачена една стара картина: Бог Отец, голям и благ, прегърнал разпнатия на кръста Син. Аденауер посочваше тази картина и казваше: „Никакво основание да плачете”.

Това, което издигаше Аденауер нависоко, беше неговата способност да изведе един народ от положението на отчаяние и през тежките фази да го доведе до една добре осигурена страна, да му предложи възможността за здраво щастие, както и шанса всеки сам да се реализира и да направи от себе си най-доброто.

„Конрад Аденауер”, Хорст Остерхелд, Теренс Прити, Франсоа Сейду

Издава: фондация „Конрад Аденауер”, София 2001 година;

Снимки: br.de; de.academic.ru;