Киерон О `Хара за доверието в политическите отношения

Доверието може би не е толкова важно нещо в политиката

До известна степен всички демокрации се основават на институции поради липсата на доверие – защото в определен исторически момент традиционните управници са нямали достатъчно доверие, че използват властта си в интерес на всички. Когато народът е станал достатъчно силен за да обуздава тяхната власт, това е станало чрез пораждащи доверие институции. Обикновено между нас и политиците стоят средствата за масово осведомяване - достъпът ни до политиците се осъществява главно чрез телевизията или вестниците. Но институциите, които ни помагат да преценяваме тези политици, са прекалено малко. Показват ни образи и ние си съставяме мнение.

В САЩ президентските избори се предхождат от сезон на първични избори, в който двете главни партии провеждат балотаж във всеки щат, за да определят кой ще бъде техният кандидат. Системата вероятно ви се струва доста тромава, но коя друга приложима система би могла да представи на гласоподавателите десетима кандидати, болшинството от които са слабо познати извън родния си щат. Този модел принуждава тези кандидати да се обърнат към проблемите, засягащи всички гласоподаватели в една от най-големите страни в света.

Тази система е системата на местното доверие – при нея гласувате за хора, които познавате без посредничеството на медиите. Съпоставете това с глобалната система, при която партийните лидери избират кандидатите. В този случай партията нагласява избора на гласоподавателите, а гласоподавателите трябва да се доверят на избора на партията. Всъщност в повечето предварителни избори думата имат регистрираните от партиите гласоподаватели. Главното обаче е, че голям брой хора вземат непредсказуемо решение, основаващо се единствено на инстинктивното им доверие към даден политик.

Доверието е странно нещо. Всъщност, ако разгледаме внимателно британските избори, ще открием, че възгледите за доверието не играят особено важна или решаваща роля. Тони Блеър винаги е бил синоним на умели манипулации с политическите речи, изкривяването на истината и заблуждаването на пресата. Известен е като безскрупулен манипулатор на медиите още от 1994 година, когато беше избран за лидер на Лейбъристката партия. И за разлика от приказката на Ханс Андерсен, сега почти никой не вярва, че този цар има прекрасен нов кат дрехи. Хората никога не са му вярвали, че може да представи истината такава, каквато е. И все пак той успя да донесе на своята партия две съкрушителни изборни победи, през 1997 и през 2001 година.

Предшественикът на г-н Блеър Джон Мейджър беше смятан за доста надежден и харесван от повечето гласоподаватели. На изборите през 1997 година обаче просто беше пометен от безскрупулния г-н Блеър. Подобен модел се забелязва например и в САЩ, където мнозина неползващи се с доверие мъже са печелили президентските избори (Линдън Джонсън, Ричард Никсън, Бил Клинтън) или във Франция, където недотам добрата репутация на Жак Ширак не му попречи да смаже Лионел Жоспен. Или пък в Италия, където Силвио Берлускони бие всички рекорди в това отношение.

Ако наистина искаме надеждни политици, значи трябва да им дадем някакви стимули да бъдат такива. Но в действителност видимата безскрупулност рядко вреди в изборите. През 2000 година, когато Блеър за четвърти път стана баща (на бебето Лио), рейтингът му хвръкна до небесата. С какво това обстоятелство го направи по-надежден? Може би доверието не е толкова важно нещо, поне в политиката.

Киерон О 'Хара е ръководител в научноизследователски екип към Университета в Саутхемптън;

Киерон О 'Хара, „Доверието - новата криза на обществото”;

Издателска къща Кръгозор, София 2004 година;

Снимка: lapsi-project.eu;