С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Карл Арнолд в историята на Федералната република и на християндемокрацията

Карл Арнолд в историята на Федералната република и на християндемокрацията

Карл Арнолд – съмишленик и съперник на Конрад Аденауер

Карл Арнолд е един от водещите политици в историята на християндемокрацията и на Федерална република Германия. Ако някой политик след Втората световна война се е застъпвал така категорично за католическото социално учение и е оказвал въздействие върху Християндемократическия съюз (ХДС), то това е Карл Арнолд (1901-1958). Той беше едновременно съмишленик, но и съперник на федералния канцлер Конрад Аденауер, както и негов потенциален наследник. „Трябва да сме наясно, че демокрацията не може да бъде предписана и разпоредена като лечебно средство отгоре, тя трябва да изхожда и да израсне от политическите възгледи на отделния гражданин на държавата” (Карл Арнолд, 1946 г.). Карл Арнолд принадлежеше към поколението политици, които бяха преживели социализацията си по време на Ваймарската република и на Третия райх. Свободата, истината и социалната справедливост бяха непоклатимата основа за политическите действия на Карл Арнолд, които почиваха върху християнската отговорност към ближните. Той беше един от политиците, които не само призоваваха за ценности, но и последователно насочваха личния си живот в съответствие с тях. Като човек и политик Карл Арнолд се отличаваше с честност и откритост и спрямо политически опоненти с различно мислене. Той се застъпваше с решителност за собствените идеали. Кой наистина би повярвал, че синът на беден селянин, роден през 1901 г. в района на Биберах, някога ще е начело на най-гъсто населената федерална провинция в Германия? Неговата кариера стана възможна едва след падането на националсоциалистическия режим, след онези дванайсет години, за които Карл Арнолд пророчески е отбелязал още през 1933 г.: „Загубена е решаваща битка, започна една ужасна епоха”. Ужасна и за самия него. След неуспешния опит за атентат срещу Адолф Хитлер през юли 1944 г. Гестапо го арестува. Непосредствено след окупацията на Дюселдорф в края на Втората световна война, още през април 1945 г., Карл Арнолд, Антон Бец и Макс фон Гумпенберг съставят манифеста „Към населението на Дюселдорф”, в който излагат своите идеи и цели за новата „Християнска народна партия на Германия”. В шест ръководни принципа те представят исканията си, които се ограничават предимно до възстановяването на основните права, нарушени от националсоциалистите. В програмните изречения Арнолд и неговите колеги призоват за икономически ред, чрез който да се гарантира „социална справедливост и отговорно участие” за всички икономически субекти. Последното изречение на програмата подчертава, че възпитанието и образованието трябва да бъдат формирани в духа на тези принципи. Възстановяването на политическата партия „Център”, като се използва нейната стара католическа основа, е категорично отхвърлено, както и събирането в една партия без никакво отношение към християнските ценности. Единствената алтернатива, която може да устои на двете леви партии, би била партия на християнска основа. Учредителното събрание на християндемократите от Дюселдорф избира Карл Арнолд за първи председател на партията. На 1 септември 1948 г. в музея „Александър Кьониг” в Бон Карл Арнолд открива Парламентарния съвет, който трябва да изработи Основния закон. Още по време на предварителните преговори на западните сили с шефовете на федералните провинции той беше настоявал вместо понятието „конституция” да използват обозначението „Основен закон”, за да подчертаят временния характер на образуването на западногерманската държава На 7 септември 1949 г. Карл Арнолд е избран за първи президент на Бундесрата (Бундесратът, прев. Федералният съвет, се явява втора камара на немския парламент и  представлява отделните немски провинции на федерално ниво). На изборите за параламент във федерална провинция Северен Рейн-Вестфалия през 1950 и 1954 г. ХДС и неговият министър-председател печелят доверието на избирателите. Под ръководството на Карл Арнолд през периода 1947-1956 г. провинция Северен Рейн-Вестфалия се превръща от развалините и нищетата в мощна икономическа , социална и културна сила. Арнолд става водещият ръководител на лявото крило на ХДС в ранните години на Западна Германия. Словесните му атаки към канцлера Конрад Аденауер са болезнени. Бившият секретар на синдикатите Карл Арнолд критикува остро икономическата и финансова политика на правителството. Политиката на федералното правителство рискува да направи богатите по-богати и бедните - по-бедни, твърди Арнолд на партийния конгрес на ХДС през есента на 1950 г. [caption id="attachment_11632" align="alignnone" width="580"]karl-arnold Бюст на християндемократа Карл Арнолд в Дюселдорф; автор – скулпторът Берт Гересхайм[/caption] Това беше времето на „Ааленската програма” на ХДС в Северен Рейн-Вестфалия, в която е прокламиран християнски социализъм. Карл Арнолд се чувстваше тясно свързан с тази идея за „социализъм, основан на християнска отговорност”. Толкова повече не му харесваше, че след изборите в Северен Рейн-Вестфалия през 1950 г. под натиска на федералния канцлер Аденауер не му беше позволено да се коалира със социалдемократите. Но Арнолд не загуби самообладание. Без да се смущава от канцлера, той продължи непоколебимо по своя път. На парламентарните избори в Северен Рейн-Вестфалия през юни 1954 г. под негово ръководство ХДС успя да стане най-силната политическа сила, Карл Арнолд можеше да избере коалиционните си партньори. Той би предпочел да влезе в съюз със социалдемократите. Но накрая Арнолд претърпя поражение: заради малката разлика в резултатите от изборите трябваше да вкара в правителството и либералите от СДП (Свободната демократическа партия). Това, което той мислеше за новия си коалиционен партньор, Карл Арнолд разкри едва след като либералите го бяха свалили от власт през февруари 1956 г. с конструктивен вот на недоверие. Особено трагичен за Арнолд беше фактът, че СДП обоснова вота си на недоверие не с  грешки в неговата политика, а във федералната политика. Федералният канцлер Аденауер планираше по това време въвеждането на мажоритарна избирателна система на федерално ниво - решение, което застрашаваше съществуването на СДП и  срещу което либералите, които бяха в коалиция с Аденауер, силно се противопоставяха. В Християндемократическия съюз кипяха бурни страсти. Докато Арнолд говореше за „битка в погрешната зала” и се обявяваше за жертва на свадата в столицата Бон, партийните му приятели, доколкото бяха лоялни към него, се изразяваха по-малко изискано. Говореше се за „държавен преврат”, хладнокръвен и против волята на народа. Какво наистина мислеше Арнолд за това? Той беше убеден, че не е получил всички гласове и от собствената си фракция. В продължение на много години динамичният Карл Арнолд беше възприеман в широки слоеве на Християндемократическия съюз за наследник на възрастния Конрад Аденауер. Арнолд беше достатъчно умен и постоянно отричаше с категоричност тези слухове и сочеше „доброто здраве” на своя партиен приятел Аденауер. Свалянето от властта в Дюселдорф донесе и нещо добро за Карл Арнолд: той вече не трябваше да играе по свирката на федералния канцлер. На партийния конгрес на партията в Щутгарт през май 1956 г. Арнолд бе избран за един от четиримата заместник-председатели на ХДС против волята на Конрад Аденауер. Сред политическите наблюдатели Арнолд се възприемаше като скрит опонент, хората го виждаха начело на вътрешно-партиен бунт срещу автократичното господство на „стареца” от Рьондорф (селище, близо до Бон, където е роден, живял и погребан Конрад Аденауер). И докато авторитетът на Аденауер бавно започва да се руши, през септември 1957 г. Арнолд беше избран в Бундестага от избирателния район Гайленкирхен. Едно стратегическо постижение, което обаче не беше възнаградено с очаквания пост на министър на труда или дори на вицеканцлер. Мнозина обаче смятаха, че е само въпрос на време, Арнолд да наследи стария канцлер. Но Карл Арнолд се връща отново в политическата битка в Северен Рейн-Вестфалия. Не виждаше ли Арнолд никаква перспектива в Бон? Възможно е. Преди всичко определящо бе желанието му да стане отново министър-председател на Северен Рейн-Вестфалия - желание, в което Аденауер силно го насърчаваше. Но беше ясно, че този път той има нужда от собствено мнозинство и можеше да стане шеф на правителството само в еднопартийно правителство на ХДС. Социалдемократите не искаха така лесно да бъдат изтласкани от властта, която в момента упражняваха. Като водещ кандидат на Християндемократическия съюз в Северен Рейн-Вестфалия Арнолд водеше изборна кампания „до последното село”. Това беше безпримерна демонстрация на сила. С фатални последици. Шансовете бяха добри. Но Карл Арнолд не преживя триумфалната изборна победа на ХДС  в Северен Рейн-Вестфалия. След като се прибира в апартамента си в Дюселдорф от предизборно мероприятие рано сутринта, той получава сърдечен удар, от чиито последици почива на следващия ден. Лекарите се борят за живота му. Напразно. Християндемократическият съюз в Северен Рейн-Вестфалия остана без водещия си кандидат в крайният етап на кампанията. С мотото от предизборния плакат „Ще продължим да работим в неговия дух” ХДС печели 50,5% от подадените гласове и по този начин абсолютното мнозинство в Северен Рейн-Вестфалия. Това беше най-добрият резултат на избори за провинциален парламент в Северен Рейн-Вестфалия, който някога е постигал ХДС. Благодарение на Карл Арнолд. Източник: spiegel.de;  kas.de; съставителство: Господин Тонев; Снимки: rheinische-geschichte.lvr.de; the-duesseldorfer.de;