Иван Илин и новият руски национализъм на президента Владимир Путин

Иван Илин и новият руски национализъм
Който иска да разбере новия национализъм на Русия, трябва да чете починалия през 1954 г. консервативен философ Иван Илин (1883-1954), чийто творби са любимо четиво на президента Владимир Путин. Мислителят Иван Илин (на снимката горе - едноименната картина „Мислителят” от художника Михаил Несторов) твърди, че „тези, които разделят Русия, ще наложат своя абсурден експеримент, те ще го представят измамно като триумфът на „свободата”, „демокрацията” и „федерализма”. Публикуваме анализ на Юлия Смирнова, кореспондент на вестник „Ди Велт”, за философското ядро на новия руски национализъм и връзката му с творчеството на консервативния философ Иван Илин. В речта си към нацията от декември 2014 г. руският президент Владимир Путин цитира философа Иван Илин: „Който обича Русия, трябва да й желае свобода, преди всичко свобода за самата Русия, нейната международна независимост и самостоятелност.” Това не е първият път, когато Путин споменава в своите речи този консервативен мислител, който емигрира след Октомврийската революция от Русия и умира в изгнание. През 2005 г. тленните му останки бяха пренесени в Русия. Четири години по-късно Путин нареди да се издигне, на негови собствени разноски, нов надгробен камък на Иван Илин. През 2006 г. архивът на философа бе върнат обратно от Америка. Междувременно Иван Илин се превърна в руския философ на днешния ден. Владислав Сурков, сивият кардинал на Кремъл, който беше изключително влиятелен през 2000-те години и дърпаше конците на руската политика зад кулисите, цени много Иван Илин. Неговите книги се четат с охота в президентската администрация. Преди година кремълската администрация подари на губернаторите и на членовете на управляващата партия Единна Русия книги като препоръчително четиво, между тях и „Нашите задачи” на Иван Илин. Роденият през 1883 г. философ е бил привърженик на монархията и противник на революцията. През 1922 г. той е изгонен от Съветския съюз, премества се в Германия и става идеолог на антикомунистическото движение. През 1938 г. Илин трябва да емигрира в Швейцария, където живее до смъртта си. Дори и в речта си Путин да споменаваше изказването на Илин за свободата, за да успокои може би с това либералния лагер в Русия, философът съвсем не е е либерален мислител. Източникът на този цитат е неговия манифест „Русия се нуждае от свобода” от 1949 година. Спорът между либерали и техните противници преди Октомврийската революция според Илин е загубил своя смисъл със създаването на Съветския съюз. „Либералите не предвидиха, че безпределната, неограничена или позволената в погрешния момент свобода води до разюзданост и поробване”, пише той. Противниците на либерализма са имали право. Според Илин тъкмо исканията за повече лична свобода в царска Русия са довели до революцията и комунистическата диктатура. Това удовлетворява страха на Путин от твърде много свобода, която завършвала в хаос. Интересна е също и една друга работа на Илин: „Какво носи на света разделението на Русия?” от 1950 година. „Ние трябва да бъдем готови и за това, че тези, които разделят Русия, ще се опитат и в постболшевишкия хаос да наложат своя абсурден експеримент, те ще го представят измамно като триумфа на „свободата”, „демокрацията” и „федерализма”. Илин е на мнение, че чуждите държави имат интерес от слаба Русия и затова подготвят нейния разпад. Западните народи не разбирали руското своеобразие и руските особености; те искали да разделят „руската метла” на отделни пръчки, да ги счупят, за да запалят по този начин изгасналия огън на своята цивилизация.