Иван Илин и новият руски национализъм на президента Владимир Путин

Иван Илин и новият руски национализъм

Който иска да разбере новия национализъм на Русия, трябва да чете починалия през 1954 г. консервативен философ Иван Илин (1883-1954), чийто творби са любимо четиво на президента Владимир Путин. Мислителят Иван Илин (на снимката горе - едноименната картина „Мислителят” от художника Михаил Несторов) твърди, че „тези, които разделят Русия, ще наложат своя абсурден експеримент, те ще го представят измамно като триумфът на „свободата”, „демокрацията” и „федерализма”.

Публикуваме анализ на Юлия Смирнова, кореспондент на вестник „Ди Велт”, за философското ядро на новия руски национализъм и връзката му с творчеството на консервативния философ Иван Илин.

В речта си  към нацията от декември 2014 г. руският президент Владимир Путин цитира философа Иван Илин: „Който обича Русия, трябва да й желае свобода, преди всичко свобода за самата Русия, нейната международна независимост и самостоятелност.” Това не е първият път, когато Путин споменава в своите речи този консервативен мислител, който емигрира след Октомврийската революция от Русия и умира в изгнание. През 2005 г. тленните му останки бяха пренесени в Русия. Четири години по-късно  Путин нареди да се издигне, на негови собствени разноски, нов надгробен камък на Иван Илин. През 2006 г. архивът на философа бе върнат обратно от Америка.

Междувременно Иван Илин се превърна в руския философ на днешния ден. Владислав Сурков, сивият кардинал на Кремъл, който беше изключително влиятелен през  2000-те години и дърпаше конците на руската политика зад кулисите, цени много Иван Илин. Неговите книги се четат с охота в президентската администрация. Преди година кремълската администрация подари на губернаторите и на членовете на управляващата партия Единна Русия книги като препоръчително четиво, между тях и „Нашите задачи” на Иван Илин.

Роденият през 1883 г. философ е бил привърженик на монархията и противник на революцията. През 1922 г. той е изгонен от Съветския съюз, премества се в Германия и става идеолог на антикомунистическото движение. През 1938 г. Илин трябва да емигрира в Швейцария, където живее до смъртта си.

Дори и в речта си Путин да споменаваше изказването на Илин за свободата, за да успокои може би с това либералния лагер в Русия, философът съвсем не е е либерален мислител. Източникът на този цитат е неговия манифест „Русия се нуждае от свобода” от 1949 година. Спорът между либерали и техните противници преди Октомврийската революция според Илин е загубил своя смисъл със създаването на Съветския съюз.

„Либералите не предвидиха, че безпределната, неограничена или позволената в погрешния момент  свобода води до разюзданост и поробване”, пише той. Противниците на либерализма са имали право. Според Илин тъкмо исканията за повече лична свобода в царска Русия са довели до революцията и комунистическата диктатура. Това удовлетворява страха на Путин от твърде много свобода, която завършвала в хаос.

Интересна е също и една друга работа на Илин: „Какво носи на света разделението на Русия?” от 1950 година. „Ние трябва да бъдем готови и за това, че тези, които разделят Русия, ще се опитат и в постболшевишкия хаос да наложат своя абсурден експеримент, те ще го представят измамно като триумфа на „свободата”, „демокрацията” и „федерализма”.

Илин е на мнение, че чуждите държави имат интерес от слаба Русия и затова подготвят нейния разпад. Западните народи не разбирали руското своеобразие и руските особености; те искали да разделят „руската метла” на отделни пръчки, да ги счупят, за да запалят по този начин изгасналия огън на своята цивилизация.



Под Русия Иван Илин разбира Руската империя, а независимостта на някогашните провинции, като Украйна например, за него би било началото на разделението. Той изиграва  сценария на „независимата Украйна”, при който тя ще попадне в германската сфера на влияние. Като цяло разпадането на Русия ще доведе до световна война, в която различни европейски и азиатски държави ще се борят за влияние върху новите области.  

„Така Русия се превръща в гигантски Балкани”, пише Илин. Ако този процес започнел, имало само две възможности. „Или в Русия ще възникне национална диктатура, която здраво ще поеме юздите в ръцете си, ще обедини Русия и ще предотврати всякакви сепаратистки движения в страната, или една такава диктатура няма да възникне, но тогава в страната ще започне невъобразим хаос”.

Идеята за враговете на Русия, които искат да разделят страната, е популярна и в днешна Русия. И в речта си към нацията Путин отправи упрек към „чуждите страни”, че през деветдесетте години са подкрепяли чеченския сепаратизъм. С удоволствие биха ни вкарали в югославския сценарий на разпада и разделението”, обясни руският президент.

Разбира се, Иван Илин е спорна фигура заради отношението си към националсоциализма. Подобно на други руски антикомунисти и той първоначално е приветствал Хитлер. През 1933 г. Илин публикува статията „Националсоциализъм. Новият дух”, в която защитава „движението”. „Какво е направил Хитлер? Той спря процеса на разпространение на болшевизма в Германия и с това направи услуга на цяла Европа”, пише той.

Не трябвало събитията в Германия да се преценяват от гледна точка на евреите. Духът на националсоциализма поставял Германия пред творчески задачи. Все пак през 1938 г. Илин е принуден да напусне Германия, тъй като вече не можел да живее в нацистката диктатура. По-късно той коригирал възгледите си, но не се отказал изцяло от симпатията към националсоциалистическите цели.

През 1948 г. Илин пише текста „Върху фашизма”, в който анализира „грешки” на германския националсоциализъм и на италианския фашизъм. Като реакция спрямо болшевизма фашизмът е имал право: „Фашизмът е бил прав, защото изхождаше от  здраво национал-патриотично чувство.” Наистина фашистите са допуснали грешки: враждебна нагласа към религията, диктатура, военен милитаристичен шовинизъм, монопол на една партия. Накрая Илин е изразил надеждата, че руските патриоти няма да повторят грешките на националсоциализма.

Илин се е занимавал обстойно с руския национализъм. „Истинският национализъм” е „духовен огън, който води хората към пожертвувателна служба и народа към духовен подем”. В Русия православната християнска вяра има централно значение. Русия има голямата задача да формулира национална идея, която да води страната в бъдещето и която обединява нейните народи.

В днешна Русия тази задача изглежда още нерешена. Наистина, църквата и традицията се подчертават все по-силно. Руският президент също говори често за духовното единство. То трябвало да пази Русия от опасностите, които я заплашвали от чужбина.

По материал на вестник „Ди Велт”; welt.de;

Превод: Господин Тонев;

Снимки: welt.de; srbin.info;