Интервю с Йоахим Гаук: Свободата на възрастните се нарича отговорност

Интервю с президента Йоахим Гаук и първата дама Даниела Шат

Публикуваме първото и същевременно последно съвместно интервю с федералния президент Йоахим Гаук и първата дама Даниела Шат от двореца Белвю в Берлин (резиденцията на немския президент). Разговор с журналистите от вестник „Билд ам Зонтаг” Марион Хорн и Ангелика Хелеман. Немският президент Йоахим Гаук споделя живота се с журналистката Даниела Шат. На хартия Гаук все още не е разведен с Ханзи, майка на четирите му деца. Това е съвместно интервю с Йоахим Гаук и Даниела Шат, интервю за сбогом с федералния президент и първата дама. Въпрос на „Билд ам Зонтаг”: Г-н президент, г-жо Шат, какво ще правите следващата неделя, първият Ви свободен ден, в който не сте заети? Йоахим Гаук: Тази първа неделя няма да бъде напълно свободна от ангажименти. Ще се състои предаването на президентските правомощия на моя наследник, Франк-Валтер Щайнмайер. Въпреки това по някое време вероятно ще отидем на църква. И тогава ще благодарим на добрия Господ, наред с други неща и затова, че времето, през което упражнявах длъжността си, премина приблизително така, както се надявахме. Когато човек е изправен пред такава задача, дори и да е самоуверен, се пита: „Яааа, дали нещата ще вървят?” Когато вървят, човек се радва. Даниела Шат: Хубавото е, че не трябва да правим големи планове за деня. И Йохен, помисли за следното: тогава ще дойдат един куп роднини и приятели. Сигурно 20 човека ще са с нас на масата за кафе. Йоахим Гаук: Вярно! И се радвам за тези неща. Въпреки това по някое време ще грабна колелото си и ще покарам около блока. Уау! Това ще е първият път от пет години, да мога просто съвсем спонтанно да бъда на улицата. Тогава човек се радва на такива прости неща като възможността да се шляе из магазините. Кое изречение от германския президент Гаук трябва да запомнят немците? Йоахим Гаук: Би било хубаво, ако може да си спомнят изречението: „Свободата на възрастните се нарича отговорност.” Този принцип означава: всеки отделен човек трябва да разпознае потенциала, който има, за да направи нещо от живота си и да се застъпва за общността. И страната като цяло трябва да бъде убедена, че е в състояние да прави добро. Този апел беше най-важният за мен: напомняйте си на какво сте били и сте способни. И от това извадете поуката да не побягвате веднага при всяка буря и да мислите, че настъпва краят на света. Ако погледнете назад към петте години в двореца Белвю (резиденцията на федералния президент на Германия в Берлин), как се е промени погледа Ви върху Германия? Йоахим Гаук: Мисля, че страната е станала още по-близка до нас. Нашето въодушевление за Германия произтича от безбройните срещи с изключително ангажирани граждани. Разбира се, ние се радваме, например, на германските успехи в спорта. Икономическите успехи също са от огромно значение. Но същностната опора на тази страна е силата на хората. Хората възприемат сериозно много от нас твърде рядко, защото погледът на обществеността често пъти пада върху това, което не става толкова добре. Има ли нещо, което изобщо няма да Ви липсва? Йоахим Гаук: Радвам се на това, че в бъдеще няма да бъда придружаван толкова плътно, тоест по-често да мога да бъда сам за себе си. Това, което няма да ми липсва, е, при всяко изказване да обмислям по три пъти, дали на езика ми не идват думи, които е по-добре да не бъдат казвани. Да можеш отново да говориш малко по-открито е прелестно.   Защо това не подобава на държавния глава? Йоахим Гаук: Би било арогантно на такава длъжност да се държиш така, сякаш си частно лице, което може повече или по-малко да каже това, което иска. Казано по друг начин: като федерален президент човек не представлява само себе си. Той представлява цялата страна. Естествено, той може да постави своите собствени акценти. Но президентът не е контра-правителство. И трябва, доколкото е възможно, да устоява на изкушението, постоянно да натрапва въображаемите грешки на правителството. Вие бяхте ли подложен на изкушение? Йоахим Гаук: Не, не и по средата на 70-те си години. Ако бях само на около 50 години - кой знае? На тази възраст някои от мъжете биха искали все още да бъдат твърде значими и биха имали затруднение да се учат на смирение. Това е много важно за тази длъжност. Понастоящем живеете в официалната служебна вила. Знаете ли вече къде ще се нанесете да живеете? Даниела Шат: Оглеждаме се за общо жилище в Берлин. Йоахим Гаук: Това е същото както при другите хора. Разглеждаме обяви, обаждаме се на наемодатели или на посредници. Имате ли вече планове, какво още бихте искали да направите, какви задачи искате да поемете след края на мандата? Йоахим Гаук: Аз съм на 77 години и бих искал за известно време малко да се огранича в дейността си. Ще се радвам много по-често да виждам моите деца, внуци и правнуци, да пътувам из родината си Мекленбург с велосипед или пеша, да плувам в Балтийско море, да седя сам в малка дървена лодка, да усещам вятъра и водата или да чета, каквото сърцето ми иска. Наистина има много покани. Но засега съм дал съгласие само за няколко срещи. Искам в първите дни след завършването на мандата ми по-скоро да се въздържам от публични събития. С големи публични появявания или интервюта да създавам впечатлението, че считам себе си за незаменим – не възнамерявам да върша това. Даниела Шат: На първо място е правилно човек да си отпочине. Но ако след това само седиш на дивана и четеш вестник, тогава сигурно по някое време ще ти стане скучно. Какво ще пожелаете на новия федерален президент Щайнмайер и съпругата му Елке Бюденбендер? Йоахим Гаук: Не искам да давам съвети. Те ще вървят по своя собствен път. Това, което им пожелавам: да изживеят пълнотата на срещите в страната като извор на сила. Даниела Шат: Елке Бюденбендер е съдия и заемайки тази длъжност често ще трябва да се занимава с конфликтни случаи. Пожелавам й и тя да изживее като обогатяване възможността да се среща с много хора. Рисувате като цяло много положителен образ на Германия. Йоахим Гаук: Доверието на хората в собствената им страна е изключително важно за нас. Вероятно подчертавам това, тъй като познавам склонността на част от германците бързо да се чувстват малко зле, дори и когато много хора се чувстват добре. Но съмненията в демокрацията се увеличиха. Самият Вие сте хулен, че сте национален предател. Йоахим Гаук: С определени врагове мога да живея много добре. Не желая десни или леви радикали да ме смятат за великолепен. ГСДП (Германската социалдемократическа партия) преоткри като тема на предизборната си кампания социалната справедливост. Ние справедлива страна ли сме? Йоахим Гаук: Със сигурност няма да се намеся в предизборната кампания. Но като президент и гражданин намирам за принципно добро, ако имаме живи партии с готовност за действия. Радвам се и на това, когато отделни политици подемат дискусии  за хората по тази и онази тема. Има ли нещо, което самият Вие намирате за несправедливо? Йоахим Гаук: Да приема, че върху хората тегне вечно незавидна участ, ако живеят при по-тежки социални условия, не е подходящо за мен. Герхард Шрьодер, израснал в едно по-скоро бедно семейство, съумя дори да стане канцлер. Но ние трябва да правим повече, такива случаи на издигане да са много по-често възможни. Изигра ли някаква роля в страната или в чужбина фактът, че не сте женени? Йоахим Гаук: По време на държавни посещения, не. Даниела Шат: Най-малкото нямахме никакви оплаквания по време на нашите пътувания или от гости от други страни. Тук, в страната, разбира се, има граждани, които не намират за добро това, че живеем заедно, без да сме сключили брак. И това те го изразяват, например, в писма. Йоахим Гаук: Ние впрочем не сме критици на брака. Просто сме намерили за нас форма на съвместен живот, за която можем да носим отговорност и която всички в семейството заедно носят. Самият аз първоначално се учудвах малко, че в значителна степен обществеността приемаше тази форма на съвместен живот. Това показва, че по тези въпроси страната е по-либерална, тя е станала по-толерантна - за щастие! Източник: bild.de; със съкращения; Превод: Господин Тонев; снимки: bild.de; bundespraesident.de;