Интервю с Йоахим Гаук: Свободата на възрастните се нарича отговорност

Интервю с президента Йоахим Гаук и първата дама Даниела Шат
Публикуваме първото и същевременно последно съвместно интервю с федералния президент Йоахим Гаук и първата дама Даниела Шат от двореца Белвю в Берлин (резиденцията на немския президент). Разговор с журналистите от вестник „Билд ам Зонтаг” Марион Хорн и Ангелика Хелеман. Немският президент Йоахим Гаук споделя живота се с журналистката Даниела Шат. На хартия Гаук все още не е разведен с Ханзи, майка на четирите му деца. Това е съвместно интервю с Йоахим Гаук и Даниела Шат, интервю за сбогом с федералния президент и първата дама. Въпрос на „Билд ам Зонтаг”: Г-н президент, г-жо Шат, какво ще правите следващата неделя, първият Ви свободен ден, в който не сте заети? Йоахим Гаук: Тази първа неделя няма да бъде напълно свободна от ангажименти. Ще се състои предаването на президентските правомощия на моя наследник, Франк-Валтер Щайнмайер. Въпреки това по някое време вероятно ще отидем на църква. И тогава ще благодарим на добрия Господ, наред с други неща и затова, че времето, през което упражнявах длъжността си, премина приблизително така, както се надявахме. Когато човек е изправен пред такава задача, дори и да е самоуверен, се пита: „Яааа, дали нещата ще вървят?” Когато вървят, човек се радва. Даниела Шат: Хубавото е, че не трябва да правим големи планове за деня. И Йохен, помисли за следното: тогава ще дойдат един куп роднини и приятели. Сигурно 20 човека ще са с нас на масата за кафе. Йоахим Гаук: Вярно! И се радвам за тези неща. Въпреки това по някое време ще грабна колелото си и ще покарам около блока. Уау! Това ще е първият път от пет години, да мога просто съвсем спонтанно да бъда на улицата. Тогава човек се радва на такива прости неща като възможността да се шляе из магазините. Кое изречение от германския президент Гаук трябва да запомнят немците? Йоахим Гаук: Би било хубаво, ако може да си спомнят изречението: „Свободата на възрастните се нарича отговорност.” Този принцип означава: всеки отделен човек трябва да разпознае потенциала, който има, за да направи нещо от живота си и да се застъпва за общността. И страната като цяло трябва да бъде убедена, че е в състояние да прави добро. Този апел беше най-важният за мен: напомняйте си на какво сте били и сте способни. И от това извадете поуката да не побягвате веднага при всяка буря и да мислите, че настъпва краят на света. Ако погледнете назад към петте години в двореца Белвю (резиденцията на федералния президент на Германия в Берлин), как се е промени погледа Ви върху Германия? Йоахим Гаук: Мисля, че страната е станала още по-близка до нас. Нашето въодушевление за Германия произтича от безбройните срещи с изключително ангажирани граждани. Разбира се, ние се радваме, например, на германските успехи в спорта. Икономическите успехи също са от огромно значение. Но същностната опора на тази страна е силата на хората. Хората възприемат сериозно много от нас твърде рядко, защото погледът на обществеността често пъти пада върху това, което не става толкова добре. Има ли нещо, което изобщо няма да Ви липсва? Йоахим Гаук: Радвам се на това, че в бъдеще няма да бъда придружаван толкова плътно, тоест по-често да мога да бъда сам за себе си. Това, което няма да ми липсва, е, при всяко изказване да обмислям по три пъти, дали на езика ми не идват думи, които е по-добре да не бъдат казвани. Да можеш отново да говориш малко по-открито е прелестно. Защо това не подобава на държавния глава? Йоахим Гаук: Би било арогантно на такава длъжност да се държиш така, сякаш си частно лице, което може повече или по-малко да каже това, което иска. Казано по друг начин: като федерален президент човек не представлява само себе си. Той представлява цялата страна. Естествено, той може да постави своите собствени акценти. Но президентът не е контра-правителство. И трябва, доколкото е възможно, да устоява на изкушението, постоянно да натрапва въображаемите грешки на правителството. Вие бяхте ли подложен на изкушение? Йоахим Гаук: Не, не и по средата на 70-те си години. Ако бях само на около 50 години - кой знае? На тази възраст някои от мъжете биха искали все още да бъдат твърде значими и биха имали затруднение да се учат на смирение. Това е много важно за тази длъжност. Понастоящем живеете в официалната служебна вила. Знаете ли вече къде ще се нанесете да живеете? Даниела Шат: Оглеждаме се за общо жилище в Берлин.