Политологът Вилхелм Хенис за ценностната политика

Политологът Вилхелм Хенис: Основната беда е в упадъка на водещата обществена прослойка

Професор Вилхелм Хенис, роден през 1923 г., е един от най-уважаваните политолози в Германия. Той е асистент на Карло Шмид, по-късно професор по политически науки в Хамбург, след което до пенсионирането си през 1988 г. работи във Фрайбург. Вилхелм Хенис разбира политологията в смисъла на Аристотел като практическо учение за правилните действия в политиката. Основна тема на изследванията му е неговия образец Макс Вебер. Политолозите, колеги на Вилхелм Хенис, го наричат „Вили добродетелта”, тъй като той неуморно настоява политиката да се ориентира по ценности. Публикуваме интервю на Вилхелм Хенис пред списание „Щерн”.

Въпрос: Видяхте ли миналата седмица как шефът на Дойче банк Йозеф Акерман вдигна ръката си със знака на победата в процеса Манесман и как се смееше?

Вилхелм Хенис: Да, това е арогантността на новата властова каста, за която съдът е под достойнството им. Те си мислят: ние създаваме стойностите, а тези нещастници с няколко лева в джоба ни разкарват по съдилища.

Защо много граждани чувстват тази поза като толкова провокативна?

Защото усещат колко много се е отдалечил този типаж, който откриваме и в политиката, от така наречения обикновен човек. Който не обича и никога не е обичал, когато властимащите станат надменни и се изтъкват като големци. Наистина, малкият човек знае, че е необходимо лидерство, но той не харесва, когато шефът, независимо дали в бизнеса или в политиката, изразява превъзходство над останалите. Но от друга страна не се цени и типа „приятел”, когото всеки тупа по рамото, на когото всички говорят на „ти” и който днес е така разпространен в немската политика. Обикновеният човек има чувство за това колко сериозна е задачата, която имат онези, които вземат решения за милиарди или които правят закони.

Изгубил ли е днешният елит чувството за сериозността на своите действия?

Да. Политиците изцяло забравиха, че заемат една длъжност. Федералният канцлер и министрите трябва най-сетне да положат клетва за вярна служба, в която се заклеват, че няма да допуснат вреди за германския народ. Вместо това те постоянно го натоварват със задължения, като се хилят злорадо: ние сме най-великите. И след това тези хора втренчено гледат изследванията на общественото мнение, за тях това е най-важното.

Все пак не бива да упреквате политиците, че следят обществените настроения.

Естествено, не. Но това, че продават политиката като продукт, сякаш става дума за препарат за пране, това е напълно погрешно и показва едно фундаментално недоразумение. Политиците би трябвало да предявяват духовна претенция, да се борят за убежденията си. По принцип държава, политика и общественост трябва да се подчиняват на други закони, различни от тези на пазарната икономика. Политиците, които не разбират тази разлика, нямат място в политиката.

Това звучи ужасно старомодно. Днес е валидна една друга догма: публичното управление трябва да функционира според правилата за ефективност на частната икономика.

Почти всички явления на упадък и развала, на латински „corruptio”, са свързани със смесването на частното и публичното. Разбираемо е, че има лобиране, но народните представители са там, за да представляват общия интерес. Лобистите представляват частни интереси. Тази граница никога не трябва да се заличава. Днес много депутати са не само представители на партии в парламента, а представители на фирми, от които те получават възнаграждения.

Съществува ли днес един нов тип политик?

След 1945 г. още управляваше поколение от политици, което се чувстваше съвиновно за гибелта на Ваймарската република. Това поколение съзнаваше сериозността на своята отговорност да формира нещата по-добре след 1945 година. Хелмут Шмит е един от последните представители на този тип. Как беше подиграван този човек в собствената си партия за това, че призоваваше за граждански добродетели като дисциплина, прилежание и чувство за дълг. Ако днес имаше само малка част от тези граждански добродетели! Това, което все повече липсва на тази страна, федерален канцлер след федерален канцлер, са воля и способност за политическо лидерство. Днес управляват лекомислие и посредственост.

И хората се отказват да участват: избирателната активност спада, а според ново проучване на списание „Щерн” доверието в политическите институции е толкова ниско, както никога.

Все по-голяма част от населението не очаква нищо от политиката и резигнира. В САЩ може да се види до къде води това: половината от населението се отдръпна от политиката. При нас по-рано още имаше разлики между едно гражданско и едно социал-либерално правителство. Днес по-големите партии почти не се различават.

До какво води всичко това?

Аз съм учен, не ясновидец. Но мога само да предупредя: феномените, за които говорим тук, са признак за упадък на политическия ред. И в политическата класа не виждам никого, който може да спре това – и да го иска. Е, те се устроиха великолепно в тази система.

Имаме ли днес нужда от съветници, защото политиката е станала по-сложна?

Малоумие! С това опяване може да бъде извинено всичко. Нима възстановяването на Германия след 1945 г. беше по-малко сложно? Това бяха много по-големи задачи. В сравнение с тях обединението на Германия е лека задача. Или поне се възприема като лека задача. Мизерията днес е, че политиците вече нямат знанията, които трябва да имат. Те идват като учители в Бундестага и не разбират от нищо, освен от това как да организират своето мнозинство в местната организация. Освен това им липсват точно онези способности, които според Макс Вебер съставляват добрия политик, верен поглед и способност за преценка, „патоса на дистанцията”.

Задачата на съветника е да продава политиката по-добре?

Действително днес вече почти не се прави концептуална политика, всичко се върти около опаковката и тя най-често е лъжлива.

С други думи: Вие виждате навсякъде упадък и разложение?

Основната беда е в упадъка на водещата обществена прослойка. Но и институциите, законите и обичаите, общуването, така презираните маниери, също се разпадат.

Съществуват ли изобщо още активно действащи политици, пред които имате респект?

Трябва да помисля. Не, ще отнеме твърде много време, сега не разполагаме с толкова много време.

Превод: Господин Тонев: със съкращения от списание „Щерн”;

Снимки: faz.net; old.acc-weimar.de;