Християндемократически съюз (ХДС) - принципи и светоглед като народна партия

История и светоглед на Християндемократическия съюз

Християндемократическият съюз (ХДС), голямата управляваща партия в Германия, се възприема като движение, което приобщава към себе си и събира в един цялостен политически проект различни децентрализирани групи и общности. Оттук и наименованието „Съюз”, а не партия. Съюз на различни обществени групи, който приобщава към своята политика всички групи и слоеве от населението в Германия.

Основателите на ХДС създават организация, която поставя достойнството на личността, конкретния отделен човек, а не анонимните колективи, в центъра на своите усилия. Наричат християндемократите „консерватори”, но идейните извори на техния светоглед и политическа ориентация са три: консервативният, либералният и християнсоциалният. Съчетанието от трите политически течения създава своеобразието и уникалността на тази обществена сила.

Още при основаването си през 1945 година основна причина за поставянето на епитета „християнски” в партийното име е било желанието за преодоляване на политическото противопоставяне между католици и протестанти. Често Християндемократическият съюз (ХДС) се възприема като наследник на католически ориентираната Партия на центъра.

Наистина, в началото на своето съществуване значителна част от членовете на съюза произхожда от съществуващата преди Втората световна война Партия на центъра, която имала силни позиции в католическите части на Германия. Федералният канцлер и председател на ХДС Конрад Аденауер е представител на тази политическа линия.

Изграждането на Християндемократическия съюз като светска и междуконфесионална партия прави възможно навлизането на партията в области извън католическата среда и достигането до широки протестански кръгове и до нехристияни. В основата на политическия светоглед на ХДС от онези години стои католическото социално учение, а водещият политически ориентир е християнският образ на човека. От своето основаване ХДС е отворен за хора от всички християнски изповедания, както и за нехристияни.

Конрад Аденауер излага фундаменталните принципи на германските християндемократи: „Основното изречение в нашата програма е: на мястото на материалистическия отново трябва да дойде християнският светоглед, на мястото на принципите, произтичащи от материализма, трябва да се възвърнат принципите на християнската етика. Те трябва да станат определящи за възстановяването на държавата и за ограничаването на нейната власт, за правата и задълженията на отделните личности”.

Характерната политическа марка на ХДС е концепцията за Социалното пазарно стопанство, приложена в практиката от първия федерален канцлер Конрад Аденауер и от министъра на икономиката Лудвиг Ерхард. Петдесетте години на миналия век са формирани от немското икономическо чудо, приобщаването на Германия към западния свят и встъпването в НАТО през 1955 година. Днешните мислители и икономисти на немската християндемокрация предлагат осъвременяване на концепцията на Социалното пазарно стопанство в условията на глобализация.

Според видни християндемократи в наши дни политиката е придобила толкова голямо значение, решенията на различните проблеми са толкова сложни, че преодоляването на враждебното отношение спрямо политиката и партиите, на оттеглянето в уюта на едно частно битие, е станало жизнено важно. Това е една от най-важните задачи пред ХДС, който създава възможности за сътрудничество и участие, за контрол на гражданите върху политическите действия.


Първите двама председатели на Християндемократическия съюз - Конрад Аденауер и Лудвиг Ерхард

В края на 2014 година към ХДС принадлежат около 464 хиляди членове, което я прави най-голямата политическа общност в Европа. Средната възраст на членовете на съюза е 59 години. Тя е организация, в чиято дейност участват предимно мъже – 25 процента от членовете са жени, а 75 процента мъже.

През своето съществуване като федерална партия от 1950 година (октомври 1950 г. - първи федерален конгрес на ХДС) до днес Християндемократическият съюз е имал само 7 председатели. (Сравнете с гастролиращите за няколко сезона „лидери” на партии в нашия политически живот!!). Трима от тях – Конрад Аденауер, Хелмут Кол и сегашният председател госпожа Ангела Меркел водят организацията сумарно в продължение на над 55 години.

Традиционно християндемократите създават следизборни коалиции с немските  либерали. След правителството в периода 2005 - 2009 г., от 2013 година за трети път в новата история на Германия на федерално равнище те управляват със социалдемократите в така наречената „Голяма коалиция”.

Предлагаме откъс от речта на Ангела Меркел по време на конгреса на ХДС в Хановер през декември 2007 година при приемането на последната Принципна програма на съюза, в която ясно е изразен политическият профил на съюза. Всъщност християндемократите възприемат себе си не като дясна, а като центристка политическа сила. За десни се възприемат по-скоро крайните националистически формации и радикалните групи, на които са чужди основни ценности като умереност, равновесие и баланс на интересите. Лидерът на ХДС Ангела Меркел заяви следното:

„Скъпи приятели, тук е центърът! Тук в центъра сме ние – и само ние! Центърът има човешки облик, затова той е нашето място! Християндемократическият съюз от своето основаване досега е защитавал центъра.

Правовата държава ще бъде унищожена, ако тя повече не е в състояние да налага правото. И свободата ще се изгуби, ако хората не могат повече да разчитат на възможностите на държавата да защитава по най-добрия начин тях и техния живот, както и тяхното движимо и недвижимо имущество. Свободата и справедливостта също трябва да бъдат укрепвани и утвърждавани. Ние сме за такава политика – като партия на правовата държава и свободата.

Като центристка сила ние заявяваме: за цялото време на своето съществуване социализмът нанесе  достатъчно щети в Германия. Ние не искаме никога повече социализъм. Не искаме никога повече поробването на свободата. В центъра властва свободата. И това също е основание да сме центристка партия.

Демократичният социализъм – това е противоречие вътре в себе си. Логически тези неща не си съответстват като мислене. Социализмът завършва по тоталитарен начин. Без значение дали някой го иска или не. Защото той носи разбирането за равенството на всички. Нещо коренно различно от справедливостта. С това социализмът подкопава готовността за постижения. Той прави слабите по-слаби. Той разрушава обществото и индивида.

Бъдещето на Германия е в центъра. Там, където е центърът, сме ние. И там, където сме ние, там е центърът. Центърът сме ние. За благото на Германия и нейните хора”.

Автор: Господин Тонев;

снимки: cicero.de; commons.wikimedia.org;