С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Хорст Кьолер: Новият социален въпрос на 21 век гласи: „Аз съм нужен”

Хорст Кьолер: Новият социален въпрос на 21 век гласи: „Аз съм нужен”

Интервю с Хорст Кьолер, бивш президент на Германия

Въпрос: Посланието на Ангела Меркел „Да се осмелим за повече свобода” би могло да произхожда от Вас. Вие говорите почти същия език. Близки ли сте по дух? Хорст Кьолер: Свободата, това е шансът да добиеш представа за собствените таланти и способности. Благодарен съм, че в житейския си път имах пространство за собствени решения. Свободата за мен е най-важният извор на творческа енергия, а ние се нуждаем от много креативност, за да решаваме проблемите си. Добрите решения на проблемите обаче се нуждаят от свобода, която се свързва с отговорност спрямо обществото. И ако Ангела Меркел в своя житейски път, който е различен от моя, е трябвало да стигне до същия извод, то тогава това означава: има нещо велико в свободата. Как трябва да се постигне необходимата промяна в манталитета? Ние трябва да възприемаме себе си като учеща общност. Навсякъде в страната има примери, в предприятията, в училищата и в почетния обществен ангажимент. За да извършим промяна в манталитета, ние трябва да осигурим възможности хората да изживеят истинско участие, в политиката, в икономиката и в обществото. Това е единият ключ. Другият, това е всички в нашата страна да получат равни образователни шансове. Това е най-важната форма на социална справедливост. Кой според Вас е най-важният проект на управлението? Да работи енергично и упорито за преодоляване на безработицата. Това управление може да предприеме и много тежки реформи. Вярвам, че трябва да преустроим социалните си системи според демографските реалности и променения свят на труда. Трябва ли да се сбогуваме с мисълта за пълна заетост? Не. Но ние разбираме, че може да има един вид базова безработица от четири до пет процента, на ниско квалифицирани или на хора без образование. Не трябва да изоставяме тези хора. Към насърчаването спадат обаче също и изискванията. Само когато всеки извършва това, което може да прави, общността ще има достатъчно сила да помага целенасочено и продължително. Новият социален въпрос на 21 век гласи: „Как ще постигнем това, всеки отделен човек да изживее чувството: Аз съм нужен.” EURO 2008 - Finale Deutschland - Spanien Ангела Меркел получи най-силното одобрение, когато нарече принудителните женитби неприемливи. Какво да правим срещу тези явления? Да споделяме самоуверено основните ценности на нашия конституционен ред и на нашето общество. Ако искаме да гарантираме тази нагласа чрез образованието, аз дори бих си представил въвеждането на задължителен тест за основния ни закон. Ние трябва да правим повече за интеграцията на чужденците, но също трябва да се грижим и за това, радикалните мюсюлмански групи да нямат поле за действие в Германия. Имаме ли нужда от дебати за водещата култура в страната? Интеграцията функционира преди всичко посредством езика. Неотдавна посетих едно прогимназиално училище в Кьолн. Почти всички деца бяха от семейства на емигранти. Това бяха будни деца, повечето родени тук. Но ужасяващо е, колко лош беше отчасти немският им език. Тук трябва да действаме бързо и енергично, впрочем това се отнася и за възрастните хора. Ясно е, че въпреки политиката срещу войната, ние не сме защитени. Терористите не познават никакви граници, а за съжаление ислямският тероризъм засили напрежението между Запада и арабско-ислямския свят. Това напрежение трябва да бъде свалено чрез диалог и сътрудничество. При това ние на Запад трябва да си вземем бележка, че в арабско-ислямския свят преобладава чувството, че Западът счита себе си за по-силен и своята култура за превъзхождаща и тези хора изпитват унижение. Те наистина правят разликата, че Германия беше срещу войната, но за ислямските религиозни фундаменталисти ние също сме именно християни. Неверници. Така е. Само тогава ще имаме траен мир в света, когато всички се научим да се отнасяме към другите религии и култури с уважение и респект. Това важи както за нас, така и за американците, това важи също така и за отношението между арабско-ислямската култура и европейската култура. Тук не помагат никакви неделни речи, тук помага само практиката. Кои са най-важните задачи пред Вас? Ще следвам и по-нататък темите, които са важни за мен – обновяването на страната, образованието, демографските промени, борбата с безработицата. Хората в Германия се вълнуват отдавна от тези големи теми, по свой собствен и най-различен начин. В това многообразие е силата. В кои моменти мислите: струва си да се работи за това? Радвам се, когато на улицата някой ме попита: „Мога ли да се ръкувам с Вас?” или когато някой безработен каже: „На Вас най-малкото човек може да каже нещо.” Из разговора на федералния президент Хорст Кьолер с Андреас Хойдн-Борхерс, Ханс-Улрих Йоргес и Андреас Петцолд;   Превод: Господин Тонев Снимки: bagdad.diplo.de; bundeskanzlerin.de