Хорст Кьолер: Нека разговаряме за това, което прави хората наистина свободни

Интервю с бившия президент на Германия Хорст Кьолер

Публикуваме интервю на бившия федерален президент Хорст Кьолер за отношението между държава и църква, за основните предизвикателства, които го вълнуват като християнин, за необходимостта от нова духовност и съзнание за хармония. Публикуваме интервюто от вестник „Райнишер Меркур” с известни съкращения.

Въпрос на „Райнишер Меркур”: Каква полза може да извлече държавата от доброто си отношение към църквите?

Хорст Кьолер: Църквите имат своя решителен принос за важното предполитическо и морално формиране на хората. На второ място, християнският образ на човека и християнското социално учение съдържат принципи на личната отговорност, на солидарността и самопомощта, които трябва да бъдат поставени в правилно съотношение спрямо отговорността на държавата към отделния човек. Храня надеждата, че човекът-християнин се отнася отговорно със свободата, дадена му от Бог и от конституцията – свободата за себе си, за ближните си и за общността. Отговорността се проявява и в съзнанието, което знае къде са границите на човешките действия. Това е разбирането ми за християнска ориентация и тя е важна във време, в което се разпадат много връзки и хората поставят въпроса за смисъла на нещата.

Всички тези неща са валидни и за самите политици. Какво означава за Вашата политическа дейност обстоятелството, че самият Вие сте християнин?

Християнството ми дава вкорененост, ценности и ме учи преди всичко на смирение. Знам, че нямам окончателни отговори на всичко. Но вярата в Бог ми дава фундаментална увереност, а от християнската вяра черпя ориентация.

Постоянно виждаме, че политическото действие е компромисно. Тъкмо християните в политиката понякога се обвързват с решения, които не би трябвало да вземат според духа на чистото учение. Така стояха нещата с абортите, такъв е случаят с биологичните изследвания. Позволено ли е на християнина да прави компромиси ?

Християнинът има нужда от ясна позиция и твърди убеждения – и по тях трябва да измерва решенията си. Но да бъдеш християнин не означава, че си неспособен на компромиси. Компромисите са част от съвместния живот на хората и част от демокрацията. Често те произлизат от сложните процеси на обмисляне на важни, но конкуриращи се цели. Действителността често е сложна и не винаги е така просто да се овладява с библейски мерки. Компромисите имат и една допълнителна полза – те създават обществено съгласие, от което ние, като ориентирани към общността християни, сме изключително заинтересовани.

Какво щеше да Ви липсва, ако нямаше християнство?

Най-важното от всички неща – посланието на любовта. Щеше да ми липсва и ангажиментът на църквите по отношение на милосърдието. Щях да чувствам липсата на заемане на църковна позиция от гледище на „Проповедта на планината”, която дава ориентири за въпросите на справедливостта и на любовта към ближния, а с това и за практически действия. Тези неща съществуват повече от 2000 години, въпреки всички исторически заблуди и лутания на света и на самата църква. Имаме нужда от тази ориентация, от тези ценности и за бъдещето, в което човешкият живот на тази планета няма да бъде по-обикновен и ще възникват нови парадигми.

Държавата и църквата трябва да бъдат отделени една от друга, така гласи теорията. Но в нашата страна те имат много общи задължения. Това създава положителни възможности, но и конфликти. Къде се намира границата?

При нас разделението между църквата и държавата е факт и това е добре. Но двете институции са взаимно обвързани и тяхното сътрудничество в определени области може да бъде ползотворно за двете страни – по проблемите на милосърдието, в училищата, в дискусията за етиката и морала. Може да се работи съвместно при определянето на социалната политика, която се формира от въпросите на справедливостта. Тези примери могат да бъдат продължени. Но съвсем ясно е, че в нашата страна държавното право е в сила за всички, и за църквите също, а законодателите са демократично избраните представители на народа. Точно тази ясна рамка прави възможна плодотворната кооперация между църква и държава.

При нас отношението на държавата към църквите се определя предимно от християнските църкви. Какво ще бъде отношението към другите религии от страна на държавата в едно общество от емигранти, към което сме се запътили?

Нашата конституция формулира неутралност спрямо различните вероизповедания, и то доброжелателна неутралност. С това искам да кажа, че основният закон има предвид и исляма. Затова нашите съграждани-мюсюлмани имат правото и свободата да изповядват своята религия. Но това отворено общество създава предпоставките никой да не се изолира и да не проявява фундаментализъм спрямо обществото, в което мнозинството определя културните норми. Това означава също така, че емигрантите трябва да уважават законите, но и различните модели на поведение на нашата културна среда. Тогава за мен, например, ще е разбираемо държавата да създаде възможности за учебен час по ислямска религия на немски език.

Ще сътрудничи ли държавата само с тези религии, които са склонни да приемат демокрацията, които приемат равноправието. Какво ще стане с исляма?

Познавам исляма като религия, която в същността си е миролюбива и която има свои собствени основания и история. Трябва да сме водени от уважение, когато говорим за исляма. Но въпреки това ние бихме могли да формулираме решително нашето очакване. То гласи, че ислямската религия трябва да се разграничи категорично от фундаменталистите – деспотичните пророци и насилниците, ясно да им се противопостави и да се включи в нашето разбиране за върховенството на закона.

Имате ли усещането, че църквите се отчуждават от вярващите? ...Защо хората напускат църквите, защо за тях църквите вече не означават почти нищо?

Тези, които напускат, може би имат проблем с институцията църква. Но това не означава, че те не търсят религиозна ориентация. Молбата ми към християнските църкви е: борете се за всеки отделен човек. Изпълнявайте Божията повеля да носите неговото послание, тъй като то е нещо добро, защото помага на хората. Оттук идва моят апел към църквите да започнат да изпълняват нова вътрешна мисия.

Забелязва се една изпълнена с безпокойство нагласа на гражданите към бъдещето на собствената държава. За какво да говорят хората, за какво да си дават кураж?

За мен най-важното е, като християни, хората да започнат да говорят за собственото духовно разбиране. Да си задават въпроса какво означава да си християнин в днешния свят предвид предизвикателствата, породени от демографските проблеми, от промените в климата, финансовата криза и трайните проблеми на бедността по света.

Може би имате някаква идея?

Да. Винаги ще става дума за достойнството на човека и за въпроса как да се свържат свободата и отговорността и какво е съдържанието на справедливостта в наши дни. Радостен съм и от приноса на църквата за дискусията, свързана с преодоляването на финансовата криза. Актьорите на финансовите пазари трябва да се вслушат в дискусията за справедливостта. Това, което те правят, трябва да служи на общността. Това е в сила и за екологичните въпроси. Какво общо има нашият стил на живот с тези неща?

Политиката винаги е конкретна. Не трябва ли да кажем на гражданите, че в следващите години нещата в Германия ще изглеждат по-скоро мрачно, че трябва да спестяваме, да съкращаваме, да бъдем въздържани, че трябва да се упражняваме в християнска скромност?

В идващите години определено няма да можем да изливаме блага от рога на изобилието. Изправени сме пред фаза на консолидация, не само на държавните финанси, но също и по отношение на съзнанието на хората. Фазата на консолидация може да ни отведе до нова духовност, до ново съзнание за хармония и привеждане на човешкия живот в унисон с природата на тази планета.

Когато извършим това, нашето бъдещо качество на живот няма да бъде по-лошо от днешното, което е формирано твърде много от материалното понятие „Все повече”. Благополучието не израства само от потреблението. Не само с хляб ще живее човек. Той има нужда от човешка близост и отдаденост, има нужда от емпатия. Точно в тази област някои неща са в окаяно състояние. В едно общество на благоденствието хората се чувстват самотни. Все повече от тях имат усещането, че са непотребни, въпреки икономическия растеж. Нужна е промяна в мисленето. Това може да донесе и нова душевна сила на страната ни.

Това ще бъдат ли големите теми и за следващите години?

Да, искам да разговаряме за тези неща. Преди всичко за това, което прави хората наистина свободни. Свободни в отговорността си пред Бога и пред ближния си.

Превод: Господин Тонев; със съкращения от „Райнишер Меркур”;

Снимки: bz-berlin.de; n-tv.de;