Херман Ван Ромпой: Политиката има за своя отправна точка визията за човека

Херман Ван Ромпой за смисъла на политическото действие

Публикуваме откъс от публична лекция на председателя на Европейския съвет Херман Ван Ромпой за смисъла на политиката като действие в служба на човека: Няма Realpolitik без Idealpoltik. (Терминът Realpolitik, от немски – реална политика, е използван за първи път през XIX в. от канцлера Ото фон Бисмарк, за да обозначи провеждането на външна политика, която отчита съотношението на силите и националния интерес. В случая Ван Ромпой противопоставя на този користен „политически реализъм” термина Idealpoltik - политика на идеите – бел.пр.). В политиката по-често става въпрос за сметки, отколкото за мечти, по-скоро за факти, отколкото за идеи.

Но тези сметки и факти са подчинени на избори: всъщност правенето на политика винаги означава да се извърши избор между възможности. Дори на пръв поглед всички тези избори да изглеждат обективни, трябва да признаем, че един политик никога не взима своите решения само въз основа на рационални мотиви – политикът също е човешко същество, а човешкото същество е нещо повече от калкулиращо същество.

При демокрацията народният избраник е в тесен контакт с народа, който също е чувствителен към рационални и ирационални аргументи. В този случай рационалността означава стремеж към обективност, към средносрочни и дългосрочни цели, като опит да се отдели време за размисъл, а не да се следват спонтанни импулси и временни настроения, които е възможно да противоречат на нашите интереси.

„Measures, not men” (Мерки, не хора) – това е идеалът на британския парламент през осемнадесети век в търсене на обективност. Британският държавник и талантлив оратор Джордж Канинг (1770–1827) помита тази хипотеза с думите: „Спрете да припявате „Measures, not men”, защото така излиза, че сбруята тегли каруцата, а не конят. Не, господине, ако направим сравнение, ще видим разликата и затова заявявам: хората са всичко, а мерките са нищо”.

Както казваха във Франция по време на последните президентски избори: „Хората не се мобилизират чрез мерки, а чрез ценности и смисъл”. Мерките съществуват, защото са въведени от хората и са оправдани само когато са в служба на хората. Добавям от себе си, че тяхната цел е постигане на конкретен резултат или избягването на нещастие. Мерките трябва да доведат до прогрес за човека, реално доловим прогрес във всекидневието, а не в някакъв далечен или химеричен рай.

Ще цитирам Карл Попър, който казва: „Ако не искаме светът отново да се плъзне в нещастието, нека изоставим мечтите си за най-добрия от всички възможни светове. Това не трябва да ни пречи да бъдем създатели на един по-добър свят, но скромни негови създатели. Трябва да се задоволим с мисията си да намаляваме непрекъснато страданието, да се борим със злото, което може да се избегне, да изтръгваме злоупотребите от корен”.

Накратко, в политиката става дума за конкретното щастие на хората. Политиката е битка за власт, но също и действие в служба на човека, което осигурява възможността за щастието. Ето защо политическото действие има за своя отправна точка цялостната визия за човека и обществото.

Затова няма Realpolitik без Idealpoltik. Рационалната политика почива върху идеи, но за предпочитане е те да не се превръщат в обект на оглушителна реклама, защото прекомерната комуникация и екзалтацията на чувствата най-често прикриват недотам благородни намерения. И след това доверието на избирателите в партиите ще става все по-слабо, а пропастта между реторичните илюзии и реалностите на фактите непрекъснато ще се задълбочава.

В своята книга „Човешката ситуация” Хана Арент пише: „Властта се упражнява единствено там, където действието и словото не поемат по различни пътища, където думите не са изпразнени от смисъл, а действията не са изпълнени с насилие”. Политическото действие може да тръгне от даден проект или пък да бъде съпроводено от факти, външни на това действие. Обикновено политиците реагират на тези факти само когато биват изправени с гръб до стената или пък са се озовали пред пропастта – както например при сегашната финансова криза – което би могло и да се окаже нещо положително.

Обстоятелствата могат да бъдат благоприятен случай. Канцлерът Хелмут Кол приветства рухването на Берлинската стена, за да обедини своята страна. Историята минаваше пред вратата. Трябваше да се направи избор и да се действа.

Попитали един ден британския премиер Харолд Макмилън (британски консерватор, министър-председател на Великобритания от 1957 до 1963 г.) от какво се опасява най-много: „Events, dear boy, events” („Събитията, скъпо момче, събитията”). Но не. Събитията не би трябвало да са някаква фаталност.

Обстоятелствата позволяват политическите идеи да бъдат възприети от общественото мнение. Политиката трябва да си остане взаимно проникване между идеологията (визията) и събитията, задаващи ритъма на живота в една страна или на даден континент. Без идеология или визия политикът непрекъснато си сменя мнението, превръща се в нещо като стрелка на пътепоказател, която вече не сочи пътя, а посоката на вятъра. Народ без визия погива, както е казано в Стария завет.

Политиката надхвърля понятието „добро управление”, но няма нищо общо с фабриката за мечти. Политиката предполага визия, но трябва да осъзнава своите граници. Политиката функционира в реалния свят с всички негови ограничения. Ако политиката напусне реалността, тя може да стане опасна. Визията е нещо по-различно от Третия райх или комунистическата държава на Бъдещето.

В една демокрация властта е относително ограничена и силно разделена. Тя е контролирана от многобройни „checks and balances” („Тежести и противотежести” – термин, с който в правно-политическа теория се обозначава системата от мерки за разделението на властите и взаимния контрол между тях при демокрацията, обоснован още от Монтескьо – Б.пр.), от групите за натиск, без да споменаваме глобализацията. Политиката следователно е изградена от компромиси. Разбира се, има граници на компромиса. Но аз отхвърлям максимата, че компромисът винаги компрометира.

Човекът и държавата. Във време на търсене на компромис продължаваме да си задаваме следния въпрос: защо правим всичко това? Целта не е само материалният просперитет, а и качеството на живота. Демокрацията е нещо повече от гаранция за икономически растеж, дори в период на криза, както е днес. В своята берлинска реч, произнесена през март 2009 г., германският президент Хорст Кьолер заяви следното: „Искаме не само да бъдем добри демократи толкова дълго, колкото твърдят, че можем да си го позволим, но и се опитваме да прекратим обвързването и подкрепата в нашето общество на принципа „винаги повече”.

Просперитетът никога не може да бъде цел сама по себе си. Просперитетът е базисно условие за живот, което надхвърля понятия като богатство и притежание, за да се превърне в живот на благоденствие и щастие. Нека го кажем с думите на Едгар Морен (френски социолог и философ): „Трябва да интегрираме любовта и науката в една политика на цялостния човек”. Бих искал да задълбоча този размисъл: настоящата икономическа криза е породена от криза на ценностите. Това „обогатявайте се” за някои доведе до обедняването на мнозина. Трупането на богатство заради самото богатство приключи зле. Без ценности няма просперитет.

Персоналистката визия за човешкото същество, за обществото и политиката извежда гражданина от тази дилема, доколкото акцентира както върху свободата, така и върху отговорността, без да се очаква всичко от държавата. Една държава няма нито капацитет, нито правото да играе ролята на „предприемач” в съвместния живот. Дори и най-могъщата държава не може да компенсира стопяването на фондовете и натрупаните задължения, дължащи се на неблагоразумието и липсата на креативност у гражданите.

Отговорността е най-пренебрегваната ценност днес, въпреки че винаги сме отговорни пред някой друг. Такъв е самият смисъл на думата „отговорност”. Ето защо всеки човек е призван да даде доказателство за своя предприемчив дух, сам да предприеме нещо, да направи нещо с живота си. Което означава: да направи нещо за другия. Всеки човек, разбира се, има нужда от уважение, любов, признание, от възможност да развие своите таланти и амбиции. Ние не сме светци и герои, но трябва да надмогнем самите себе си.

Публикуваният текст на Херман Ван Ромпой е откъс от публичната лекция „От персонализъм към политическо действие”, изнесена в рамките на „Големите католически конференции”, които се провеждат в Брюксел.

Превод: Тони Николов; със съкращения от www.hkultura.com;