Ханс-Вернер Зин за бежанската криза, еврото, Брексита и ЕС като нов проект

Разговор с икономиста Ханс-Вернер Зин
Ханс-Вернер Зин, роден през 1948 г., е немски икономист, бивш президент на Института за икономически изследвания в Мюнхен. Заема водещо място в ранглистата на най-значимите учени в областта на икономиката, считан за един от най-влиятелните учени, които оказват влияние върху политиката и политиците. Интервю на Ханс-Вернер Зин за вестник „Ди Велт”. Въпрос: В бежанската криза Европейският съюз е заплашен от провал. И в Германия призивите за затваряне на границите стават все по-силни. Икономиката и икономистите предупреждават за ужасяващи разходи. Дали са прави? Ханс-Вернер Зин: Как така Европейският съюз ще се провали, ако границите се контролират, ми е непонятно. Европейският съюз съществуваше и без Шенген, а някои страни от ЕС и без това не участват в Шенген. Ако сложите достатъчно митничари да работят паралелно, няма да има задръствания. Митничарите са евтини. Говорим за една нищожна частица от това, което костват бежанците. Не представяте ли нещата много опростено? Затворените граници няма ли да затруднят цялостната търговия в Европа? Тези дебати са твърде странни. Контрол на границите все пак не означава затваряне на границите. Само германската държава решава на кого да разреши да влезе в страната. Аз съм за това, на първо време съвместно със Словения и Италия да контролираме Шенгенската граница и да подложим бежанците на единна процедура за получаване на убежище. Ако това не стане, тогава Германия трябва да осъществи свой собствен германски контрол. Всеки фабричен терен е защитен с бариери и огради. Държавите също трябва да се защитят от незаконна имиграция. Това звучи така, сякаш считате Шенген за грешка. Грешка е, че не беше съгласуван общ закон за предоставяне на убежище с квотна система и че граничните държави не се отнасят сериозно към Шенген. Те не изпълняват контролните си функции, пускат в страната си всички бежанци и слeд това ги пропускат да преминат безконтролно. Нищо няма да се промени в тези неща, докато Германия пуска да влезе всеки, който иска да дойде. И за да се засили желанието за преговори с граничните страни, ние трябва да заплашим, че ще контролираме собствените си граници. Беше тежка политическа грешка да изпратиш по целия свят сигнал за „Добре дошли”. Тоест Вие бихте приели, че в случай на нужда вътре в Шенгенското пространство отново ще има граници. Да. Когато няма функциониращи навън граници, това е второто най-добро решение. Защото най-лошото от всички решения е, да няма граници нито навътре, нито навън. Така както в момента. Да. Не е приемливо, че в Германия идват стотици хиляди, за които изобщо не се знае кои са. Това, че канцлерката казва, че не може да контролира границите, ме удивлява. Това е нейната задача като канцлер. Да защитава германската държавна територия и да осигурява собствеността на германците върху обществените блага у нас, за тези неща е положила клетва, и за тези неща е задължена. Как може да бъде решена тази дилема, без бежанци да се заседяват някъде в граничните райони? Ние не можем да продължим тази култура на „Добре дошли”, като казваме, че ще приемаме бежанци от граждански войни, без значение откъде. При това Африка е твърде голяма със своите 1,1 милиарда души, а и там има твърде много граждански войни. Помислете само за гражданската война в Нигерия, където живеят 170 милиона души. Германският закон за предоставяне на убежище гарантира защита от политическо преследване, когато то се извършва от държава, а не например защита от страните в една гражданска война. А Женевската конвенция за бежанците, която е по-великодушна и обещава закрила и на бежанци от граждански войни, е валидна за съответните съседни държави. Най-напред те носят отговорност, не Германия. Германският закон за предоставяне на убежище чисто и просто казва, че бежанци, идващи в Германия от сигурни трети страни, трябва да бъдат връщани, защото тук те нямат право на убежище. Федералното правителство отмени този правен акт чрез позоваване на едно предвидено там условие при извънредно положение. Но то не може трайно да се позовава на извънредно положение.