Ханс Майер за ценностите и принципите на християндемокрацията и Конрад Аденауер

Проф. Ханс Майер: Политиката е човешко дело

Ханс Майер, роден през 1931 г., е публицист, политик и професор по политически науки в института „Гешвистер-Шол” на университета „Лудвиг-Максимилиан” в Мюнхен. От 1970 до 1986 г. е министър на културата и образованието в германската федерална провинция Бавария. По-късно ръководи катедрата по християнски светоглед, религиозна и културна теория „Романо Гуардини” в университета „Лудвиг-Максимилиан” в Мюнхен. От 1962 г. Ханс Майер е женен и има шест дъщери.

Темата на неговия живот е християндемокрацията. В публичните си изяви Ханс Майер използва постоянно един диференциран, тих, интелектуален стил. Друго важно поле на политологичната му дейност са неговите изследвания в областта на политическата религия. Публикуваме размисли на Ханс Майер, както и откъс от разговор с журналиста Дитер Касел. Фокусът на разговора е каква политика днес, във времената на Доналд Тръмп, Брекзит и национализъм, би практикувал Конрад Аденауер.

Въпрос на Дитер Касел: Той е роден е в Кьолн през 1876 г. и е починал 91 години по-късно - на 19 април 1967 г. Конрад Аденауер, първият канцлер на Федерална република Германия. Искаме обаче да отправим поглед към въпроса какви са политическите принципи, за какво се е застъпвал Конрад Аденауер и какво всъщност те означават все още за нас днес, какво влияние все още имат във Федерална Република Германия.

Какво според Вас днес наистина все още е останало от политическите принципи на Конрад Аденауер в тази Федерална република Германия на 2017 година?

Ханс Майер: Мисля, че в негативен план изключително решаващи са били две неща: периодът на Ваймарската република (9 ноември 1918 г. – 30 януари 1933 г.) във външната си политика винаги се люшкаше между Изтока и Запада, а Германия не искаше да се присъедини нито към Запада, нито към Изтока и в известен смисъл след войната това беше продължено от политиците от по-старото поколение. Говореше се за функция на Германия като свързващо звено.

Аденауер беше срещу тези две предопределености. Той беше решителен „западняк”, както критично беше отбелязал в списание „Шпигел” Рудолф Аугщайн (немски публицист и издател, основател на списание „Шпигел”). Рудолф Аугщайн все пак по-скоро принадлежеше към националистите. Аденауер пое този път към Запада не само лично за себе си, но той го прокара и в ХДС (Християндемократическия съюз), прокара го за цялата Федерална република. Ако днес Германия несъмнено е част от Запада, това е основният ефект, останал от Аденауер.

И ако си позволим дързостта малко да спекулираме: ако днес Аденауер все още беше жив и управляваше, как щеше да се справи с даденостите, с един Доналд Тръмп във Вашингтон, с предстоящия Брекзит и също с развитието в Източна Европа?

Ханс Майер ( в средата) с Франц Йозеф Щраус и Матилде Бергхофер-Вайхнер, края на 70-те години

Все пак той беше прагматик. Имаше твърди принципи, но в тактическата си подвижност беше истинска лисица. Та нали Аденауер беше наричан също и „лисицата от Бон” и беше в състояние да се сближава с различни хора. Например, Шумахер (Курт Шумахер, 1895-1952 г., председател на ГСДП и председател на фракцията на социалдемократите в Бундестага от 1946 до смъртта си през 1952 г.) определено беше неговата крайна противоположност, прусак от западните части на Германия, социалист, но когато Аденауер трябваше да преговаря с него - Шумахер все пак беше водач на опозицията – то тогава обръщаше обстойно внимание на кучета. Защо на кучета: защото Шумахер беше голям приятел на кучетата.

Или по-късно с Мендèс Франс, френския министър-председател; когато чу, че е евреин, Аденауер веднага се зае с еврейската практика, с еврейския ритуал. Така че той имаше способността да се насочва и да общува с други хора. Вероятно бе донесъл това умение от времето си като кмет в Кьолн. Там Аденауер имаше работа с най-различни хора и поддържаше контакти с всички, с приятели и врагове.

Но от друга страна, той винаги е казвал съвсем ясно и публично, например в Бундестага, че едно участие в правителството или дори правителство на социалдемократите би било краят на Федералната република. В такъв случай и Вие като политик на Съюза (ХДС/ХСС) все пак трябва да признаете, че той не беше съвсем прав, или?

Да, разбира се. Въобще в предизборната кампания Аденауер се изказваше много рязко. Той не беше човек на големите коалиции. Мисля, че по някое време периодът на Аденауер ще се открои ярко от по-късните времена след Георг Кизингер (федерален канцлер от 1966 до 1969 г., начело на първата „голяма коалиция” между ХДС/ХСС и ГСДП)  и големите коалиции, които преживяхме след 90-те години на миналия век.

Аденауер беше мъж, който по-скоро следваше английската система на управление, тоест, незначително мнозинство, което принуждаваше към сплотеност, към дисциплина, към изработване на собствената гледна точка и силна опозиция, която на следващите избори има цялата възможност да формира правителство и да изпрати сегашното правителство в опозиция.

Така че той не беше човек на „голямата коалиция”, нито човек на „както, така и”, а мъж на „или- или” и по този начин Аденауер всъщност задвижи западногерманската демокрация, защото Ваймарският период се характеризираше с една почти непрекъсната поредица от големи коалиции.

Размисли на Ханс Майер: И след 1945 г. ние всички бяхме решени за това „Nevermore” („Никога повече”). Това формира нашето поколение, днес се говори за  поколението на 45-та. Предпочитам да наричам себе си част от поколението на 49-а (през 1949 г. е приет Основния закон – конституцията на Западна Германия). Защото съм израснал с Основния закон. Основният закон - все още чувам гласа на Аденауер, в музея „Александър Кьониг” в Бон, когато Основният закон влезе в сила.

... Аз все пак не бях политическо животно. Не бях човек, който искаше да се издигне в политиката и да заема най-високите постове. Федерален президент, това би могло да ме привлече, това не е длъжност, която се определя чрез властта, а чрез комуникация, чрез представяне на водещи идеали и мисия, чрез представи за определени форми на съзнанието, поне така го инициираше Теодор Хойс (федерален президент на Германия от 1949 до 1959 г.). Това би ми харесало. За разлика от това, никога не съм искал да стана министър-председател.

Проф. Ханс Майер е не само задълбочен изследовател на християндемокрацията, но и добър органист

... И по-късно, ние, моите съученици и колегите ми по време на следването, изживявахме политиката по друг начин. Все още имаше отделни по-стари възпитатели, които казваха, цитирайки произволно Наполеон - политиката, това е съдбата, която връхлита някого. Ние казвахме: Не, политиката е човешко дело, то се извършва или се пропилява. А ние тъкмо бяхме изпитали това огромно прегрешение. Искаме да вземем политиката в ръцете си, искаме да се ангажираме.

Днес се казва „намеса”, но изразът изобщо не ми харесва. Не става въпрос за намеса, а за участие, за прочутото пробиване на дебели дъски, както беше казал Макс Вебер. Тоест, тогава ние бяхме решени, мълчешката или категорично и ясно, да вършим нещата различно от нашите бащи и дядовци, майки и баби, които може би твърде често бяха давали на властите широко поле за действие и не разглеждаха политиката като свое дело.

... Днес по-скоро човек иска да разчита на един предшестващ консенсус. Политиката вече не е управлявана от бойци и борчески натури, а от хора на консенсуса. Това не е лошо, ние сме изпитали позорните обиди, непосредствено след войната - все още си спомням дебатите в Бундестага ...

Днес те са отстъпили на един по-уравновесен тон. Но от друга страна, естествено, така се натрупват и нерешени проблеми, които изискват наистина влагане на борчески усилия. Знам, че когато се произнася думата „борчески” или думата „водачество”, то тогава отново възникват проблеми, това ни звучи зле от добре познатите дванадесет години; въпреки това политиката не може да мине без борба. Това трябваше да го науча и аз самият.

... С учредяването на социалната държава беше поставен един друг акцент в сравнение с англосаксонския свят, това считам както и преди за важно. При това мисля, заедно с моя учител Ернст Френкел (немско-американски юрист и политолог, считан за бащата на модерната политология във Федералната република) - това беше самостоятелен принос на германците и на континенталните европейци към демокрацията. Защото в крайна сметка демокрацията се състои от много различни елементи, за да се върнем отново към Десетте Божи заповеди ... Преди всичко без християнски импулси социалната държава не би възникнала.

Любовта към ближния изисква и грижа за другия. Така че, основните права не могат да засягат единствено самосъхранението на личността, Аза, индивида, а трябва да се мисли и за другия, да има социална отговорност и в края на краищата и отговорност за политиката.

... Лично аз винаги отдавах голямо значение на факта, че в една демокрация християните също трябва самостоятелно да намерят своя път. И това не може да бъде предписано отгоре. По-късно аз също проумях това, доколкото съм израснал не само с Основния закон, а и с Втория Ватикански събор и видях как тези царски разпореждания отгоре постепенно се изгубиха.

... Семейството означава много за мен (Ханс Майер е женен от 1962 г. и има шест дъщери), но в същото време чувствам угризения на съвестта, защото във времето, когато бях на обществена длъжност, трябваше да пренебрегвам семейството.

Понякога виждах децата само сутрин на закуска и след това вечерта, когато спяха, тъй като често се връщах късно. Но съм безкрайно благодарен на жена си, че по това време тя така да се каже изпълняваше ролята на мъжа и на жената. А без нея нямаше да успея в цялата тази работа по възпитанието.

Източник: deutschlandfunkkultur.de;

превод и съставителство: Господин Тонев;

Снимки: br.de; bayerische-staatszeitung.de; augsburger-allgemeine.de;