Ханс-Герт Пьотеринг: Мярата за политиката е човешкото достойнство

Ханс-Герт Пьотеринг за политиката, човешкото достойнствo и страха от чужденците

Християнско ли е да се затворят границите? Германският политик Ханс-Герт Пьотеринг, бивш председател на Европейския парламент, за човешкото достойнство и за страха от чужденците в интервю пред вестник Крист & Велт.

Въпрос на Крист & Велт: Представете си, че сте тунизиец, на възраст около 20 години, без перспектива в родината. Какво ще направите?

Ханс-Герт Пьотеринг: Ще остана в Тунис.

Сериозно? Няма да се опитате да дойдете в Европа?

Не. Поразителното развитие в арабските страни показва, че демокрация, ценности и ислямска вяра не са противоположности, а са близки помежду си. Европейският съюз трябва да окуражи младите хора да останат в родината си, за да изградят там един стабилен, основан на свободата ред.

Тъкмо от политици от Християндемократическия съюз Европа се окачествява като християнска ценностна общност. Християнско ли е да се затворят границите за бежанци от Северна Африка?

Трябва да се прави разлика между търсещи убежище и бежанци, които идват при нас по други причини. В Основния закон е записано, че ние приемаме търсещи убежище по хуманитарни причини. Това съответства на идеята на християнството. При икономически бежанци, например, случаят е различен. Ние в Европейския съюз не можем да се справим с икономическите проблеми на различните страни по света. Аз съм за гъвкави решения.

Нека си представим, например, възможността да се предостави достъп на определен брой хора от арабските страни до Европейския съюз. Това трябва да бъде поискано от тях. Това ще намали натиска да се идва нелегално в ЕС. Трябва да се дадат възможности на тези хора да работят тук една или две години и след това да се върнат в родината си.

Думата „икономически бежанци” звучи много пренебрежително. Тези хора искат единствено това, което за нас в Европа е разбиращо се от само себе си: свобода. Защо ние постоянно изопачаваме факта, че те искат само нашите социални услуги?

Изобщо не изопачавам това, аз вярвам, че свободата и житейското осъществяване  са важни основания и хората искат да работят тук. Ето защо се застъпвам именно за едно гъвкаво решение. Но като цяло важното е, че трябва да помогнем на хората да изградят собствената си държава. Точно както Европа след катастрофата на Втората световна война изгради един основан на свободата демократичен ред. Осъзнавам, че това сравнение куца, но въпреки това мисля, че историята на Европа след 1945 г. може да бъде окуражаващ пример за арабските страни. Както и развитието след рухването на комунизма през 1989 година.

Как ЕС може да помогне в родните страни на бежанците?

Ние трябва ясно да уверим хората, които искат демокрация: ние сме на вашата страна. Конрад Аденауер е казал веднъж: „Ние сме на страната на свободата”. В допълнение на това признание трябва да сме готови със съвети и действия за политическа, икономическа и финансова помощ.

Това не е ли твърде недостатъчно? Земеделските субсидии на ЕС затрудняват тези страни да се конкурират на пазара.

Вярно е. Ние трябва да продължим да отваряме пазарите си за земеделски продукти от тези страни, в противен случай те нямат шансове да бъдат самостоятелни и силни. Трябва да се опитаме да намерим среден път между нашите собствени икономически интереси и политическото желание да стабилизираме тези страни.

В какво се отличава вдъхновената от християнски светоглед политика за бежанците от една икономически либерална политика?

За мен е важно, че мярата за всяко политическо действие е човешкото достойнство. Не искам да влагам погрешен смисъл в разбирането на моите либерални колеги, че за тях човешкото достойнство не е важно, но за един християнски политик то трябва да образува сърцевината.

През изминалата година в катедралата на Регенсбург Вие говорихте за ценностния фундамент на Европейския съюз. Отбелязахте солидарността като ценност. Защо от волята за солидарност може да се види толкова малко?

Наистина ли от нея се вижда толкова малко? Нали Европейският съюз се обявява категорично за демокрация и свобода на арабските държави.

Но дискусията в Европейски съюз за, както постоянно се казва, „разпределението на тежестите” в политиката за бежанците не свидетелства точно за солидарност вътре в ЕС...

Признавам, че чрез тази дискусия оставят незабелязани и големите възможности, които възникват в резултат на развитието в арабските държави. Ние трябва да подкрепяме това развитие положително и не винаги да поставяме тежестите на преден план.

В момента доминира следното впечатление: идват твърде много хора и тъй като не може да се очаква чудодейно умножаване на хляба, нека бежанците да останат там, където са. Със страх от чужденците ли преди всичко се прави политика?

Да, за съжаление често е така. Много хора изобщо не виждат, че с повече демокрация и с повече свобода, например, се отнема почвата на тероризма. Имаме нужда от едно категорично по-положително отношение към развитието в страни като Египет и Тунис. Неотдавна бях на площад Тахрир в Кайро и там разговарях с много прекрасни млади хора. С тази опитност ми е наистина съвсем непонятно, защо тук ние виждаме всичко толкова отрицателно.

С тази положителна нагласа Вие правилото ли сте или изключението в Християндемократическия съюз ?

Пожелавам си тези аспекти да бъдат обсъждани в моята партия повече. Обявяването за християнските ценности на Европа ще бъде истинско единствено тогава, когато ние не само говорим за това в неделните проповеди, а го изпълним с живот. Тъкмо в името на нашите ценности трябва да си поставим като цел да не започне прогнозираният от Самюъл Хънтингтън „сблъсък на цивилизациите”. Развитието в арабските държави показва, че тази теза може да бъде опровергана. И без това никога не съм вярвал в тази „битка на културите”.

Бях дълбоко впечатлен още преди 30 години от папа Йоан Павел II с неговата духовно-морална сила. Той подкрепи „Солидарност” в Полша, защото вярваше в силата на мирната революция. През 1989 година тази надежда се осъществи. Трябва да имаме част от тази вяра и по отношение на арабския свят. Ако вместо това човек е убеден, че историята се свежда до битка между ислямската и християнската култура, това ще се превърне в едно сбъдващо се от само себе си пророчество. Ние трябва да предотвратим това.

Ханс-Герт Пьотеринг е германски политик от Християндемократическия съюз, понастоящем председател на фондация „Конрад Аденауер”. От 2007 до 2009 г. той беше председател на Европейския парламент.

Превод: Господин Тонев: със съкращения от вестник Крист & Велт;

Снимки: asoulforeurope.eu; al.hs-osnabrueck.de;