Ханес Щайн: Социализмът – опасното възраждане на една идеология

Ханес Щайн: Социализмът изглежда съблазнителен, чист и невинен

По време на студената война социалистическите идеи бяха широко разпространени, мисълта за равноправие омайваше хората. А след 50 години никой няма да си спомня нито за радикалния ислям, нито за войната срещу тероризма и за времето на нацистите, а за социализма. Какви са всъщност причините за това.

След края на съветското господство американците загубиха всякакъв интерес към Афганистан: те не останаха там, за да помогнат при възстановяването, а оставиха страната сама на себе си. Така след като руснаците бяха напуснали страната, за афганите настъпи не свободата, а гражданската война. Никой не слагаше в сметките на световната история радикалния ислям, най-напред трябваше да се прегради пътя на комунизма (Роналд Рейгън разбра тогава, че е възможно дори да го победи).

В началото на Студената война съвсем не беше сигурно дали комунизмът може да бъде спрян. Изглеждаше, че настъплението на комунистите, които поглъщаха една страна след друга, след като почти половин Европа падна в обятията им без нито един изстрел, не може да бъде спряно.

Когато през 1979 г. аятолах Хомейни взе властта в Иран, за съвременниците това изглеждаше като екзотична арабеска на световната история. Противоречието Изток – Запад беше много по-важно, по-дълбоко и по-фундаментално, нали?

„Какво не забелязваме днес”? В превод този въпрос означава: Какво ни убягва, докато целият свят се занимава с войната срещу радикалния ислям, като подкрепя или отхвърля с остри думи тази война? Какво се случва така да се каже зад нашия гръб? Дали това е издигането на Китай до световна сила? Или все по-засилващата се религиозност не само на мюсюлманите, но и на всички вярващи по света? Или трагичното крушение на Африка?

Мисля, че нищо от това не е толкова важно. Ако трябва да заложа последния си сребърен долар с какво ще се сблъска човечеството след 50 години, тогава, когато войната срещу тероризма от дълго време ще принадлежи на историята и в целия Близък изток ще са разцъфтели демокрации, тогава бих казал: това ще е възраждането на социализма. Наистина, днес тази идеология изглежда банкрутирала. Партията на „левицата” в Германия, погледната от Америка, е като дружество на носталгията, политик като Уго Чавес ни изглежда смехотворен чешит, но не и сериозна заплаха.

       Социализмът изглежда винаги съблазнителен, чист и невинен

За това има най-малко три причини. Най-напред, не престава обещанието на социализма да бъде съблазнителен. Истина е, че освен огромно богатство, капитализмът произвежда и социални противоречия. Че тази икономическа система позволява на необразовани тарикати да трупат милиарди. Че в различни интервали от време тя е разтърсвана от кризи като от треска. Че основаната върху собствеността пазарна икономика не може да бъде оправдана идеологически.

Тя функционира по този начин, това е всичко. Никой не я е измислил, никой не я е въвел с указанието за възвишени идеали и огромни жертви. „Капитализъм” просто е събирателно понятие за това, което хората сами практикуват, щом има собственост и тя може да се стопанисва. Движещата сила, както е известно, е собственият интерес. Напротив, социализмът блести от благородство. Той припява, че ще отстрани всички несправедливости (ако не с един удар, то постепенно).  

На второ място, социалистическите теории (най-вече марксизмът) дават възможност на тези, които вярват в тях, да разбират изключително много, без да е необходимо изключително много да изучават проблемите. Всъщност, за цялата мизерия са виновни социалните отношения. Историята на човечеството, това е история на класови борби. За поети и мислители една подобна идеология е нещо като философският камък, с чиято помощ можеш да превърнеш мръсотията в злато. Социализмът обещава да реши всеки проблем под слънцето. Затова и всеки проблем може да бъде обяснен от неговото високо гледище, без да са нужни по-нататъшни размишления.

      След 50 години никой няма да си спомня за Аушвиц

На трето място, социализмът, за разлика от фашизма, се счита за чист и невинен. Не съм сигурен дали след 50 години някой ще знае (с изключение на евреите и немците), какво е представлявал Аушвиц. Но аз съм уверен, че дотогава никой повече няма да си спомня за Архипелаг Гулаг. Днес сталинизмът не намира повече място в общественото съзнание. Причината е скромна: липсва познат, по всяко време отзоваващ се на паметта, образ на Гулаг. За разлика от релсовия път, който води към рампата на Аушвиц, местността на Воркута не е част от популярната митология. Няма нито един филм на Холивуд за Архипелаг Гулаг, наистина, нито един единствен.

Впрочем няма никакъв филм и за онзи неизразим ужас, който се означава така мило като „китайска културна революция”. С други думи: който отправя към нацистите своето „Никога повече”, може да посегне към един богат фонд от исторически спомени. Който иска да се противопостави на социалистическите носталгици с едно „Никога повече”, има на своя страна само тънкото съзнание за нещо недобро. Върху колко етажерки за книги на тази планета стоят книгите на Александър Солженицин и Робърт Конкуест? И кой действително ги е чел?

Все пак има една утеха: следващият социалистически опит ще фалира естествено по същия начин както последния път. Основното правило гласи, че щом социализмът е въведен, икономическата производителност намалява с една четвърт от нивото, на което е възлизала преди революцията. (Това е истината досега, както след вземането на властта от болшевиките, така и след триумфа на Фидел Кастро в Куба или след победата на Хайле Менгисту Мариам в Етиопия).

Наистина тази утеха е слаба. Когато социализмът е разсипал икономиката, веднага се нахвърлят в търсенето на виновници, на саботьори, на капиталистически агенти, на остатъци от омразната буржоазия, започват масовите екзекуции и убийства. Обзалагам се, че след 50 години няма да бъде по-различно.

Превод: Господин Тонев; със съкращения от вестник „Ди Велт”

Снимки: smh.com.au; sott.net;