Силата на идеите, свободата на личността и гражданският кураж на Лудвиг Ерхард

Господин Тонев за Лудвиг Ерхард и надеждата за прелом

Какво означава силата на една идея и непоколебимостта на един човек да отдаде силите си за нейното осъществяване? Идеята е да се съчетаят свободата, отговорността и справедливостта, непреклонният мъж е Лудвиг Ерхард - учен, изключително скромен човек, притежаващ една специфична черта на характера: граждански кураж. Идеалист, вярващ в доброто, както и в силата на разума.

Ерхард винаги поставя идеите над властта, над печалбата от нея, над нейното запазване и разширяване. Мъжът с пурата, както е познат от снимките по онова време, приложи заедно със своите съмишленици стопанско-етичен модел, който създаде условия за бъдещето на един преминал през огромни страдания народ.

Разрушена, разделена и окупирана от съюзниците страна – това е Германия след Втората световна война. Моделът на Социалното пазарно стопанство  промени Германия. В този модел на устройствен ред за личността са създадени възможности за разгръщане на свободата, възможности за изява, съответстващи на нейните способности, но и за проява на нейната отговорност. Така Лудвиг Ерхард, бащата на „немското икономическо чудо”, възстанови загубеното достойнство на германците.

Социалното пазарно стопанство не е концепция, създадена от леви или социалдемократически мислители. Мнозинството от лeвицата беше срещу него. Не случайно началните стъпки при прилагането на тези принципи в обществения живот са срещнали яростна съпротива от страна на социалдемокрацията. Стенографският протокол за първите дебати на тема „Социално пазарно стопанство” в Бундестага говорят: „смях вляво” (бел. парламентарната група на социалдемократите).


Политикът, който приложи на практика принципите на Социалното пазарно стопанство, християндемократът Лудвиг Ерхард, е отбелязан по следния начин в изданието Meyers Neues Lexikon, 1972, Lepzig : „западногермански политик, продължил политиката на своя предшественик Конрад Аденауер в интерес на монополния капитал”. С такива думи официалната пропаганда на зрелия социализъм характеризира Лудвиг Ерхард – политическия мъж, противника на всякакъв колективизъм, който е осъзнал, че монополите ограбват свободата на отделната личност и е ограничил безкомпромисно тяхното влияние и премахнал своеволието им.

Многобройни съмишленици на Лудвиг Ерхард считат реформаторското му дело за най-голямото, най-успешното в миналото столетие. По случай 100-годишнината от рождението на Ерхард, бившият федерален канцлер Хелмут Кол заяви: „Лудвиг Ерхард беше човекът, който в годините на възстановяване на нашата страна създаде атмосфера на окуражаване  – атмосфера, в която творческите сили можеха да се разгърнат свободно. Този опит е пуснал дълбоки корени в сърцата на милиони хора, които виждат в Лудвиг Ерхард символ на надежда и упование.”

Благосъстояние за всички, а не само за малцина, това е посланието на Ерхард. Увеличаването на благосъстоянието на всички създава основата, човек да се откъсне от примитивния начин на мислене, ориентиран към материалното. Когато хората са пленници на ежедневните грижи, те не могат да се издигнат над униженията на битието.   

За общество като българското, в което формално признатите демократични правила съжителстват с огромни различия в истинското състояние на гражданите като свободни личности, принципите на Лудвиг Ерхард могат да бъдат надеждна основа за вдъхване на кураж, за благосъстояние на повече хора и за духовен прелом.

Снимки: ilep.de; n-tv.de;