С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Социална пазарна икономика за благоденствието на българските граждани

Социална пазарна икономика за благоденствието на българските граждани

Социално пазарно стопанство - Никола Ников, предприемач

На 20 юни 1948 година в западните части на Германия е въведена немската марка, цените вече не се обвързват с държавно регулиране. Това са първите стъпки на социалното пазарно стопанство, започва немското икономическо чудо. Теоретикът и творецът на социалната пазарна икономика Лудвиг Ерхард подчертава ясно: „Аз се стремя към реализирането на такова устройство на икономиката, което да осигури благоденствие на колкото се може по-широки слоеве на нашия народ, а чрез създаване на масова покупателна способност на голяма част от населението окончателно да бъде преодоляна старата консервативна социална структура.”

Тази остаряла консервативна социална йерархия от онези следвоенни години, както посочва Ерхард, се отличава от една страна с тънък горен слой, който можел да си позволи всякакъв размер на потребление, а от друга, с количествено много широк долен слой с недостатъчна покупателна сила.

И доблестният икономист насочва своите и усилията на своите приятели и съмишленици към  преустройството на стопанска уредба  на разрушената от войната страна. За да създадат условия, чрез които да преодолеят противопоставянето на прогресивните промени, а с това най-сетне и постоянната, затаена вражда между бедни и богати.

Но с какво е по-различна социалната йерархична структура в съвременна България от тази в следвоенна Германия. Какво правят съвременните български държавници и какво е направил държавникът Ерхард за своя народ ?         

Ерхард определя няколко основни икономически принципа, върху които се крепи благоденствието за всички в една пазарна икономика.

На първо място, той поставя потребителя в центъра на икономическия процес. За него в понятието потребител се включва всеки – „от бебето до стареца, от бездомника до лауреата на Нобелова награда, от най-бедния до най-богатия” – всички онези, на които трябва да служи производствения процес. Ерхард посочва и пътя, по който става преодоляването на старата социална структура на обществото, генератор на класово противопоставяне и конфликти – създаването на масова покупателна сила, обхващаща широките слоеве на населението.

Големият икономист заявява, че желае да предизвика „социализация на прогреса и печалбата”, че печалбата има смисъл и значение само тогава, когато служи на социалния прогрес, служи на народа и му носи благополучие. Той иска да гарантира постигането на приличен и достоен жизнен стандарт за всички слоеве от германското население, и особено за тези, „които без собствена вина, поради болест и старост, или поради това, че са станали жертва на две световни войни, не могат вече непосредствено да участват в производствения процес”.

За да се постигне благоденствие за широките слоеве от населението, безспорно най-подходящо средство е била една всеобхватна, но лоялна конкуренция – другата важна носеща колона на социалната пазарна икономика. За Ерхард благоденствието може да бъде създадено само тогава, когато германската икономика е обхваната в най-голяма степен от конкуренция между различните производители и търговци, формиращи предлагането. Особено важна е ролята на държавата в осигуряване на равноправен достъп до свободния пазар за всеки производител.

[caption id="attachment_244" align="alignleft" width="121"]N N Никола Ников, автор[/caption]

Какво направиха нашите държавници – министри, областни управители и кметове, нашите политици – народни представители и общински съветници, нашите профсъюзни лидери и водачи на браншови организации, лидерите и ръководствата на политическите партии във властта.  

С много малко изключения придобилите власт имаха една грижа: как от оставеното без надзор и контрол общо благо – производствени мощности, земя, гори и подземни богатства, финансови средства, културно-историческо наследство – да разпределят повечко за себе си, за своите роднини, приближени и съпартийци.

Този стремеж към лично обогатяване доведе до това, 4% от населението на страната да разполага с 85% от материалния и финансов ресурс, а огромни човешки маси да живеят на границата на бедността.

Този стремеж към разкошен живот и показност, чрез доходи от политическо посредничество, превърна страната ни в „инвестиционен рай” за тези, които контролират националния ресурс и в „потребителски ад” за наемните им работници;

Този стремеж към „личен социален рай” доведе до монополен пазарен диктат на определени икономически кръгове, до митническа контрабанда, до сива икономика и разрастване на търговията с наркотици, с бели робини и човешки органи.

Какво могат да направят бъдещите представители в управлението на страната, загрижени за общото благо? Та нали и самите те, както повечето от нас, са жертви на тази необмислена икономическа политика.

Изход има. Нова социална пазарна икономика е необходима на България, за да се постигне благоденствие за всички нейни граждани чрез непрекъснат, основан на знанието икономически растеж и чрез повишаване на приноса и отговорността на почтените предприемачи и търговци.