Гавраил Панчев: Либерализмът - между вчера и днес (1 част)

Гавраил Панчев за либерализма като политическа концепция
Либерализмът е политическа концепция за личността (Джон Ролс. Политическият либерализъм), от което не следва, че той е генеалогично свързан с християнската религия, защото поставя в центъра на своята ценностна система свободния от трансцендентни, исторически и социални детерминанти човек, докато християнството обвързва етично човека с Божията воля и оттук опозицията „добро - зло”. За сравнение: християнският консерватор Николай Бердяев защитава тезата, че човекът е пол-овина , т. е. той е иманентно насочен към търсене на другата пол-овина и я намира в любовта и семейството, наричано от християните „малката църква”. Либерализмът субстанциализира личността: оттук Цветан Тодоров започва критичното познание на либералната „фамилия”, както той нарича основните идеологии, за да аргументира позицията, че философията на самодостатъчния индивид логично кулминира до политиката „тирания на индивидите” (Цветан Тодоров. Интимните неприятели на демокрацията). Консерваторът Джон Кекеш определя либерализма като привлекателна идеология и обяснява: „Той възниква през Ренесанса като реакция срещу религиозната ортодоксалност, набира мощ през Реформацията и става една от водещите политически сили при Просвещението. В хода на развитието си либерализмът се е придвижил от форма на проста негативна реакция до позитивно политическо виждане, което е могло да бъде смятано за алтернатива на всички видове абсолютна авторитарност. Либерализмът упорито разширява опозицията си срещу божественото право на монарсите, срещу аристократичните привилегии, идващи от феодалните времена, и после срещу всички форми на подтисничество, било то на царска Русия, Османска Турция, комунистическия Съветски съюз, фашистка Испания и Италия, нацистка Германия или Гърция на полковниците.” (Джон Кекеш. Против либерализма). Цветан Тодоров описва, анализира и оценява три етапа от развитието на либерализма, които, според него, не представят прогрес, а регрес и поради това той ги изследва в контекста, както казах по-горе, на „тиранията на индивидите”: класически либерализъм, неолиберализъм и ултралиберализъм. Основните ценности на либерализма са: рационализъм, плурализъм, свобода, автономност, права, равенство, справедливо разпределение на ресурсите и толерантност. Поради ограниченията, които жанрът „статия” налага, ще проблематизирам накратко описаната аксиологическа система с акцент върху рационализма и свободата. Джон Ролс, един от най-изявените либерални автори, обвързва рационалността, плурализма и толерантността: „Едно модерно демократично общество се характеризира не просто с плурализъм на обхватни религиозни, философски и морални доктрини, а с плурализъм на несъвместими, но същевременно разумни обхватни доктрини... Разбира се, в едно общество може да има и неразумни, ирационални и дори налудничави обхватни доктрини. В такъв случай проблемът е те да бъдат неутрализирани по такъв начин, че да не подкопават единството и справедливостта на обществото”. (Джон Ролс. Политическият либерализъм). В статията си „Либерализмът не съществува” Стенли Фиш коментира есето на Ст. Картър „Еволюционизмът, креационизмът и третирането на религията като хоби”, в което изследването на отношението на либерализма към религията завършва с извода, че „либерализмът е любопитно нетолерантен”. Стенли Фиш оспорва тезата на Картър с аргумента, че „подобно на всяка друга идеология, либерализмът трябва да отрича (като намиращо се отвъд предела на разума) всичко, което не отговаря на неговите конститутивни принципи. Главната причина е, че либерализмът се уповава на вяра (нарочно използвам тази дума) в разума като способност, която действа независимо от какъвто и да е специфичен светоглед”. (Стенли Фиш. Либерализмът не съществува в сборника „Няма такова нещо като свободно слово... и това е добре”).