Франц Йозеф Щраус: Не съм премъдра книга, а човек със своите противоречия

Франц Йозеф Щраус, германски политик, консерватор

На 3 октомври 1988 г. в Регенсбург почива Франц Йозеф Щраус (роден на 6 септември  1915 г. в Мюнхен), германски политик от Християнсоциалния съюз, чийто председател е от 1961 г. до смъртта си.

Франц Йозеф Щраус е член  на федералното правителство като федерален министър по ядрените въпроси, министър на отбраната и министър на финансите. От 1978 до 1988 г. е министър-председател на Бавария.  Щраус е кандидат за канцлер на парламентарните избори от името на ХДС/ХСС през 1980 г. срещу действащия канцлер от Социалдемократическата партия Хелмут Шмит, но губи надпреварата. 

Франц Йозеф Щраус е надарен оратор. Неговият принос за нивото на дебатите в германския Бундестаг и в парламента на Бавария са широко известни. Политическото поведение и медийното представяне на Щраус са съпроводени с редица скандали, като така наречената стратегия от Зонтхофен.

През 1974 г. в баварския град  Зонтхофен, на закрито заседание на групата на Християнсоциалния съюз в Бундестага, Франц Йозеф Щраус изразява разбирането, че с оглед на парламентарните избори през 1976 г. при огромните икономически проблеми (безработица, икономическа стагнация, проблеми с пенсионното осигуряване) е разумно парламентарната им група да не дава свои предложения за излизане от кризата, а само да наблюдава правителствената политика, за да могат да се явят на изборите като спасители. Медиите научават за неговото изказване и предизвикват остри публични реакции. Стратегията Зонтхофен се оценява като саботираща и  безскрупулна партийно-политическа тактика.  

Погребението на Франц Йозеф Щраус е най-голямото в историята на град Мюнхен. Кардинал Йозеф Ратцингер, бъдещият Папа Бенедикт XVI, заявява в надгробно слово в памет на починалия: „Като дъб стоеше той пред нас, силен, жизнен, несломим, така изглеждаше. И като дъб беше повален.”

Франц Йозеф Щраус е радетел на консервативните идеи и застъпник на консервативните позиции в политиката. Публикуваме негови християн-консервативни цитати:

Франц Йозеф Щраус за свободата и брюкселската бюрокрация:

Придобиването на по-големи пространства на свобода за отделния човек зависи в най-голяма степен от това дали и как е възможно да се изтласка една прекомерно раздута бюрокрация, да се изреже бюрократичното избуяване, бюрокрациите да се реформират в слуги на гражданина, да не се позволи да се изродят в негови господари. Лостът за премахване на все по-обременяващия бюрократичен натиск върху гражданина трябва да се задейства в Бон или Брюксел – извънмерното разрастване на европейската бюрокрация отдавна се е превърнало в самостоятелен скандал. Свободолюбивото съзнание за значението на държавата в живота на човека не може да се разгърне силно, ако гражданинът изживява държавата само като управляваща машинария.

На базата на основния закон Федерална република Германия стана най-свободната държава на света. Тя ще може да остане такава, само ако смелостта за свобода отново стане по-силна, ако „Не”-то към колективизма се изрази отново на по-висок глас и „Да”-то към самоотговорен начин на живот стане отново по-категорично.

Франц Йозеф Щраус за образователната политика на Социалдемократическата партия:

Днес обаче просто се оказва безобразие, когато се пропагандира образователна политика, според която всеки втори ученик трябва да положи матура и всеки втори абитуриент трябва да завърши висше образование. И какво да се прави с тези абитуриенти, които стоят пред затворените врати на висшите училища, какво правят завършилите висшите училища, които стоят пред затворените врати на професионалния и трудов свят?

Франц Йозеф Щраус за социалната политика:

В един свободен ред със социалната политика никога не може и не бива да се злоупотребява като булдозер с гребло, който трябва да изравни всички съществуващи социални дефицити, неравенства и неравности в служба на един чужд на живота привиден морализъм на справедливостта и на една утопична идеология на равенството - също и тези, предизвикани от собствена неспособност, несполука и недостатъчна воля за постижения. Социалната политика не може и не бива да бъде лейка, която равномерно да излива услугите си върху всички, независимо от това дали сега те имат нужда или не. Преди всичко тя не може да бъде инструмент, с който държавата създава и гарантира лично щастие.

Франц Йозеф Щраус - Социалната държава на претенциите унищожава истинските ценности:

Истинност и добросъвестност, надеждност и партньорство, вярност и дисциплина, трудолюбие и постижения бяха изложени на презрение и обезценени, да не говорим изобщо за ценностите на религиозна и етична основа. Не на последно място поощряваното и подтиквано от социалистическите лъжеучения избледняване на всички критерии доведе до едно безотговорно насърчаване на претенциозното мислене към родители, предприятие, държава, училище и университет.

Едно етично преоценяване и обезценяване раздуха склонността да се отнасяме към държавата почти само с претенции, без оглед на това дали тя изобщо може да изпълни тези изисквания. На гражданина се втълпяваха все нови потребности, хоризонтът му на очакване се премести все по-далеч, тласна нивото му на претенции все по-високо,  подведе го към все по-нататъшни изисквания.

Във федерални закони и федерални проекти със социалистически произход в областта на семейството децата се конституират като страна в съдебен процес срещу родителите. В тях семейството не трябва повече да бъде закриляно в съгласие с Основния закон, а  децата трябва да бъдат „закриляни” от родителите, тъй като родителското право се извежда от едно „състояние на властова подчиненост на децата”, децата се определят като „обекти на зависимост от родителското влияние”.

Вече няма уважение, привързаност, симпатия и любов, а хладни и заредени с конфликти и водещи към конфликт правни отношения определят според това социалистическо разбиране действията, обвързаностите и начина на поведение в семейството между родители и деца.

Среща с Леонид Брежнев:

Когато Франц Йозеф Щраус се срещна с тогавашния съветски държавен глава Леонид Брежнев през 1978 г. в Бон, той не отиде коленопреклонно, а дори си спечели респекта на Брежнев, като говори с него ясно и отхвърли всяка форма на колективна вина:

„Сега бих искал да Ви кажа нещо, за което Ви моля да ме изслушате спокойно. Произхождам от отявлено католическо семейство, от едно семейство, което беше в страстна противоположност на националсоциализма. Ще Ви разкажа какво преживях на 31 януари 1933 г. и какво ми каза моят баща, когато се прибрах от училище вкъщи – „Момче, днес Хитлер стана канцлер. Това означава война и тази война означава краят на Германия”.

От този момент нататък като млад мъж живеех с надеждата, че няма да има война и със страха, че тя ще дойде. В продължение на шест години се колебаех вътрешно. Знаете ли, г-н генерален секретар, кога ми стана ясно, дали ще победи надеждата или страхът? На 23 август 1939 година. На този ден нацистката преса съобщи с едри букви за възможно предстоящо сключване на Германо-съветски договор. Още същата нощ беше подписан Пактът за ненападение.

Вече знаех, че вратата към храма на войната е отворена с тласък, че в похода към гибелта вече няма спиране. Без този пакт между Сталин и Хитлер Втората световна война би могла да бъде избегната при подходяща реакция на западните сили. Аз съм синът на своя баща, Вие сте един от наследниците по длъжност на Сталин!”

Крилати мисли на Франц Йозеф Щраус

„Аз не съм нито светец, нито демон. Не съм премъдра книга, а човек със своите противоречия”

„Своебразното при социалистите е това, че те извличат поуките си от миналото, провалят се в настоящето и обещават планини от злато за бъдещето.”

„Консервативно не означава да гледаш назад, консервативно означава да вървиш начело в похода към прогреса.”

 „От много старите набори изтерзани нацисти до младежките мечтатели, между тях ярко червени, които като дървесна жаба са отишли ​​временно на фашинг.” (Описание на широкия спектър на Зелените)

„Какво ще се случи, ако в Сахара се въведе социализмът? Десет години абсолютно нищо, а след това пясъкът ще е оскъден.”

„Демократичен комунизъм е същото логическо чудовище както пържени снежни топки.”

„Единствената разлика между Бога и историците се състои в това, че Бог не може да промени миналото, но историците, както изглежда, могат.”

Съставителство по материали от немския печат и превод: Господин Тонев;

Снимки: n24.de; jfs.de; vebidoo.de;