С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Франсоа Фийон изразява идентичността на консервативната френска десница

Автор: Превод и съставителство: Господин Тонев
Франсоа Фийон изразява идентичността на консервативната френска десница

Франсоа Фийон – консервативният кандидат за президент

Едва ли досега някой извън неговата партия „Републиканците” ( с предишно име Съюз за народно движение) е приемал сериозно Франсоа Фийон като големият политически фактор. Твърде добър, твърде почтен, притежаващ твърде малко макиавелизъм – така изглеждаше политикът от града на прочутото състезание на спортни автомобили Льо Ман, за да играе действително голяма роля във френската политика. Само едно нещо досега никой не би могъл да отрече на наскоро избрания кандидат на френската десница: неговата добра репутация на честен човек.

Франсоа Фийон е избраният кандидат на „Републиканците” за предстоящите през 2017 г. президентски избори във Франция. На втория тур на вътрешнопартийните избори той получи 67% от гласовете, изпреварвайки с повече от 30% съперника си Ален Жупе - също бивш премиер и настоящ кмет на Бордо.

Избирателната активност на първичните избори е най-ниска в работническите райони, а най-висока там, където живее средната класа, основните поддръжници на Фийон: обикновено хора с малка собственост, безупречно семейство, католици, предимно от провинцията. Тоест, хора като Фийон - роденият през 1954 г. син на нотариус, израснал в малък град. Възпитанието в шестчленното семейство на Фийон е авторитарно, децата ходят на училище – както подобава – при йезуитите.

Държането и обноските на Фийон също съответстват на идеала на консервативната буржоазия: коректно облекло, изискан език, начетеност, сериозност, прилежание, вярност на принципите, неподкупност, лоялност и отвращение от култа към парите, към известните личности и лукса, така както го изложи на показ големият губещ на първичните избори, бившият президент Никола Саркози.

Фийон бе подкрепен от представители на онова традиционно католическо движение, което от няколко години провежда масови демонстрации по улиците срещу правата на хомосексуалистите. В конкуренцията с Ален Жупе, кой от двамата е по-голям католик (това също е забележително в уж светска Франция), той въздейства по-автентично. Като гласува за Фийон, буржоазната десница празнува своята идентичност.

Накрая Фийон спечели вероятно и затова, защото изобщо не се интересуваше от политическия център или от разочаровани леви. От незапомнени времена - по-точно от Френската революция - политическа Франция предпочита разделението в два враждебни лагера и цени малко посреднически или помиряващи позиции.

Като политическа ориентация Франсоа Фийон стои в традицията на Шарл де Гол. Тази традиция се противопоставя на европейската супранационалност (легендарно е неговото изказване, че от твърдо сварени яйца не може да се направи омлет). Самият Фийон е гласувал на референдума през 1992 г. срещу Договора от Маастрихт. Голистката традиция се придържа към изискването, че на Франция й е присъща особена геополитическа тежест.

За запазването на тази геополитическа тежест служат икономическата политика, ядреното въоръжение, както и при определени случаи и дипломатическото сближаване с Русия – Фийон, например, призовава за сътрудничество с Башар ал Асад и Владимир Путин в борбата с Ислямска държава. Нека добавим ограничителната имиграционна политика, като в същото време голистката десница прокарва рязка граница спрямо десния екстремизъм, такъв, както той съществува във Франция в различни форми от около 150 години.

Пет години, от 2007 г. до 2012 г., Франсоа Фийон, „чистият човек” на френската политика, е смел премиер в сянката на своя екстравагантен президент Никола Саркози. Когато през 2012 година Саркози не беше преизбран за президент, сякаш дойде времето за Фийон да бъде лидер на опозицията. Но той остана отново само втори, когато се кандидатира за председател на партията си.

Самият Фийон вижда себе си като голист. „Франсоа Фийон въплъщава консервативната френска провинция: с антиамерикански, проруски нагласи защитник на християните в Близкия изток”, пише парижкия ежедневник „Le Monde”. Други го виждат като представител на един провинциален католицизъм, от чието име през последните години стотици хиляди хора демонстрираха срещу хомосексуалните бракове.

Като личност скромен, но изразяващ убеждението: „Имам най-добрата програма”. Франсоа Фийон е считан за тачърист. В рамките на 5 години той иска да съкрати 500 хиляди работни места във френската администрацията. Вместо ограничението на 35-часовата работна седмица той предлага при негово управление тя да стане 39-часова, като може да стигне до 48 часа. Иска да ореже силно синдикалните права, да ограничи драстично социалните разходи на предприятията. Неговите критици казват, че идеите му идвали от 1980 година.

Нещо още по-важно: социално-политическите въпроси - семейната политика, преподаването на история в училище, ислямът - отразяват светогледа на старата консервативна среда, която е част от фундамента на страната.

Fransoa Fi
Франсоа Фийон заедно със съпругата си от уелски произход Пенелъпи Кларк, с която имат пет деца

Франсоа Фийон има планове и за Европейския съюз. Той иска да се изравнят данъците на фирми, стоки и капиталови активи във всички страни-членки. Това трябва да стане в  рамките на три години, заедно с германския канцлер Ангела Меркел на негова страна. Скоро Фийон би могъл да има властта да наложи това в Брюксел.

Според консерватора Фийон Европейският съюз трябва да образува „общност на нациите”. Тоест, една общност, в която всяка държава ще остане суверенна – така звучи първоначално. Но ако програмата му се разгледа в детайли, той иска една по-мощна Европа.

Вероятно Фийон се крие зад понятието „общност на нациите” от страх пред  евроскептичната нагласа на много френски избиратели. Тъй като в мнозинството си французите имат сърдечно, задушевно отношение към нацията си и са отчасти дистанцирани спрямо Европейския съюз.

А Фийон иска да предотврати изтичането на по-нататъшни привърженици на консерваторите към крайнодясната кандидатка Марин Льо Пен. Председателката на Националния фронт изразява силните настроения срещу Брюксел - и разкритикува още сутринта след изборите съперника си Фийон за неговата проевропейска позиция.

Наистина Фийон призовава - както и Марин Льо Пен - за по-малко бюрокрация в Брюксел, но това действително не е нищо повече от изтъркана, банална фраза. Защото всъщност консерваторът призовава за много по-широки правомощия за Европа: Фийон иска да въведе автономно централно правителство на Европейския съюз, което да представлява Европа. Иска да даде възможност на Европейската централна банка да се грижи и за работни места и икономически растеж – а контролът да се осъществява от държавите-членки.

Един независим от Комисията Генерален секретариат да наблюдава финансовите политики на държавите-членки. И веднага след като данъчната ставки на отделните държави се изравнят, дори и дълговете на страните-членки на ЕС да бъдат обединени в една обща каса.

В едно важно отношение Фийон иска да промени радикално политиката на Европейския съюз: по стара голистка традиция той търси сближаване с Русия и иска премахването на досега поддържаните от всички държави-членки санкции срещу Москва заради анексията на Крим. Вместо това той настоява за сключване на нови търговски споразумения с Русия. Според списание „Express Фийон и руският президент Владимир Путин си говорят на ти – дори Путин изпратил на Фийон от съчувствие към смъртта на майка му бутилка старо вино.

Затова за Ангела Меркел, която настояваше за санкциите срещу Русия, изборът на Фийон би бил голям проблем: досегашната съвместна позиция на ЕС срещу Путин и неговата агресивна политика ще бъде пречупена. Тъкмо най-важният партньор, Франция, би застанала по този въпрос срещу Германия.

И в имиграционната политика канцлерът и консервативният кандидат Фийон не са единни: Фийон вече многократно критикува бежанската политика на Меркел. С искането за по-ниска горна граница, бързо експулсиране и за край на общата медицинска помощ за бежанците, той се позиционира като десен хардлайнер.

В енергийната политика идеите също се различават. За разлика от коалиционното правителството на християндемократи и социалдемократи в Берлин, френският консерватор няма намерение да предприема промяна в енергийната политика. В програмата си той се базира преди всичко на ядрената енергия.

Колкото и да е радикална програмата на Фийон, толкова и умерено въздейства неговото държане като политик. Не на последно място това обяснява добрите стойности в социологическите изследвания при бъдещ евентуален двубой срещу Марин Льо Пен във втория кръг на президентските избори през 2017 година. Франсоа Фийон би се справил значително по-добре, отколкото бившият президент Никола Саркози, защото изглежда по-привлекателен извън консервативния лагер.

Въпреки своите реформистки икономически идеи Франсоа Фийон се застъпва за държавнически, социален консерватизъм. Всякакъв вид популизъм му е чужд. Фундаментални характеристики на вероятния бъдещ президент на Франция.

По материали на вестник „Ди Цайт”-  zeit.de;

Превод и съставителство: Господин Тонев;

Снимки: defense.gouv.fr; arretsurimages.net;