Интелектуалецът Франк Ширмахер: Имаме нужда от морални авторитети

Франк Ширмахер за икономическия човек и егоизма

Франк Ширмахер (1959-2014) е немски журналист, издател и автор на статии и книги, възприеман като един от водещите интелектуалци на Германия.

Франк Ширмахер е роден през 1959 г. във Висбаден, разположен на река Рейн, следва германистика и англицистика в Хайделберг, по-късно литература и философия в Кеймбридж. От 1994 г. до смъртта си е съиздател на вестник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”. Франк Ширмахер сключва първи брак с писателката Ангелика Клюсендорф, с която имат един син; по-късно встъпва във втори брак с журналистката и писателка Ребека Касати, с която имат една дъщеря.

По-известните книги на Франк Ширмахер са „Комплотът Метусалем” („Заговорът на Метусалем”), „Payback”, „Его: играта на живота” и „Технологичният тоталитаризъм”.

„И в глобализацията ние имаме нужда от морални авторитети на този свят”, твърди в интервю Франк Ширмахер. „А авторитетът, който сега е нужен, засяга не само ценностите в нашите западни общества, а цената, която глобализацията струва в страните от бившия т. нар. Трети свят, в Африка, в Азия”.

В бестселъра си от 2005 г. „Комплотът Метусалем” („Заговорът на Метусалем”) по доста тревожен начин Франк Ширмахер разпространява страх и ужас сред своите връстници и съвременници:

„Динамиката на населението ще бъде формирана от умирането, а вече не от раждането. Обществото и културата ще бъдат така разтърсени, като след безмълвна война. Германия ще остарява все повече и като численост на населението ще става по-малка - според оценки на ООН през 2025 г. с около дванадесет милиона души по-малко. Това са повече от падналите от всички държави през Първата световна война. В животинското царство тази популация би била обречена на изчезване. В антропологията такива видове се наричат – живите мъртви.”

През декември 2007 г. в Дюселдорф, на церемония по връчване награда на Том Круз, Франк Ширмахер държи тържествена реч в негова чест.  Поводът е участието на Том Круз в главната роля във филма „Операция Валкирия” – ролята на Клаус Шенк Граф фон Щауфенберг, един от организаторите на неуспешния атентат срещу Хитлер, извършен от Щауфенберг през юли 1944 г.:

„Том Круз се зае с една тема, която е близо до сърцето ми: говоря за германската съпротива срещу Хитлер. Винаги съм се измъчвал, че е почти невъзможно да насочим вниманието на чуждите страни върху факта, че и в Германия е имало хора, които са рискували живота си, за да се противопоставят на нацистите.


Към Том Круз, който играе ролята на Клаус Шенк Граф фон Щауфенберг: „Един мъж на куража!”

Да спаси престижа на страната, и то в чужбина, беше една от най-важните подбуди в действията на Щауфенберг. Чрез Том Круз и с помощта на неговата история, широката общественост ще разбере, че можем да се противопоставим на нечовешкото и че героизмът и човешкото държане са по-важни от успеха на едно дело.

Някога Хемингуей определи „куража” като „Grace under Pressure” (грация под натиск), като „достойнство и под натиск”. В смисъла на Хемингуей той е един мъж на куража.”

Книгата на Ширмахер от 2013 г. „Его: играта на живота” се занимава с понятието за свободната воля на човека и понятието за демокрация в днешно време, в което все по-голямо надмощие добива икономиката на радикалния егоизъм без морал (основана на теорията за рационалния избор и на теорията на игрите). В нея Ширмахер описва ролята на Homo oeconomicus (икономическият човек) в епохата на дигитализацията. Той нарича този „икономически агент” в нас - нашето второ Аз, „Номер 2”.

Франк Ширмахер умира от сърдечен удар на 12 юни 2014 г. във Франкфурт на Майн, само на 54 години, съвсем неочаквано и във връхната точка на своята власт, на своя престиж и на своето влияние.

Публикуваме откъси от разговора на Франк Ширмахер с журналистката Кристиане Кес пред deutschlandfunk.de

Въпрос: Темата на Вашата книга „Его: играта на живота” е радикалната критика на модерния Homo oeconomicus (икономическия човек), който се грижи само за собствената изгода и тоталното икономизиране на нашия живот. Защо избрахте тази тема?

Франк Ширмахер: Защото сега самият аз я срещам навсякъде. Ако, например, разгледате така наречената поведенческа икономика, една много популярна модерна теория - поставят се съвсем банални житейски въпроси, например: Има ли смисъл да се налага глоба, ако човек взема детето си с голямо закъснение от детската градина? И тогава се разсъждава върху това, не, това не е добре, защото ако глобата е твърде ниска, родителите ще си кажат, за мен това си струва и т.н.

Това икономизиране, още от най-малките човешки и социални въпроси, което имаме сега, как да се накарат хората да вършат определени неща, така че да получат определена изгода, всъщност беше включващият механизмът, свързан естествено с голямата криза на еврото, която е същото нещо, само че на по-високо ниво.

Кого искате да разтърсите и да събудите?

Пиша такива книги, за да разясня някои неща на самия себе си. А и аз не съм този, който изнамира това сега или първият, който го казва. Това е привилегията на моята професия, водя разговори с много хора и мислители и учени и забелязах, че самите икономисти, или поне някои от икономистите, гледат този, както се казва, икономически империализъм, с огромно недоумение.


Разговор с писателя Гюнтер Грас, който за пръв път говори за членството си във Вафен-СС, 2006 г.

И нали всички ние не можем, и никой експерт не може, и никой лаик не може да отмине факта, че много от тези прочути модели не са функционирали. И аз си казвам, ако това вече не функционира на финансовите пазари, какво тогава ще стане с обществото, което междувременно е организирано по същия начин?

Но, г-н Ширмахер, не е ли също така неизбежно в едно общество, което набляга повече на индивида, отколкото на общността, човек да гледа и собствената си изгода?

Е, все пак не съм наивен, това го вършим всички ние, то е закон на живота, дори закон на оцеляването. Но има огромна разлика, дали Вие казвате, че всеки човек е егоистичен или дали казвате, както се казва, че е разумно да бъдеш егоистичен и ако също така чрез алгоритми програмирате това в дигиталния свят.

Това е отменянето на една норма, с която всички сме се сблъскали в училище, а именно тази на Имануел Кант: „Постъпвай винаги така, че твоето действие да може да стане всеобщ закон”. Това е точно обратното, така трябва и да бъде, и до една известна степен то беше и много успешно.

... И когато се знае, че социалните мрежи, Фейсбук и много други от тази дигитална  сцена са конструирани по този начин.

Г-н Ширмахер, моделът на човека, който описвате, беше формиран според Вас по време на Студената война. Но какво беше по-доброто на обществото преди това, което все пак води две световни войни, от сегашното?

Съвсем нищо, а и трябва да се каже – все пак не е мое мнение, че това е родено тогава, това е равнището на изследванията – това е развитието на теорията на игрите и на други теории в Студената война във връзка с атомната бомба.

А те даже бяха реакция на тези тоталитаризми, казвайки, че всички тези ужасни режими, комунизъм, фашизъм и националсоциализъм винаги са заявявали, че знаят какво е най-доброто за човека.

Ние казваме, че самият човек знае кое е най-доброто за него. Единственият проблем е, че след 1989 г. беше разбрано, че тези системи са съвършено годни за реализиране на големи печалби на пазарите, особено на дигиталните пазари.

Ето защо и нямаме война в класическия смисъл, а ситуация, ако се вгледате в Европа, ситуация така да се каже като гражданска война, когато държавите вече нямат суверенитет, когато няма плебисцити и когато се престъпват правата на парламентите. Това е знак, че играем една съвсем различна игра. И това е тази прочута игра със скрити карти.

Това не е шах, това е покер: никой не знае какви карти има другият и всеки не вярва на другия. И това, според мен, а и не само според мен, е плод на това развитие и най-напред трябва да си го изясним.

Източник: deutschlandfunk.de; faz.net;

превод: Господин Тонев;

Снимки: world.de; twitter.com; faz.net;