С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Гюнтер Грас: Граждански ангажиран писател и Нобелов лауреат за литература

Гюнтер Грас: Граждански ангажиран писател и Нобелов лауреат за литература

Гюнтер Грас: На тази възраст всеки ден, всяка пролет е подарък

На въпроса „Страхувате ли се от края на живота си?”, преди години известният немски писател Гюнтер Грас отговаря: „Не, изобщо. Никога не си бях мислил, че някога ще стана на 83 години. На тази възраст всеки ден, всяка пролет е подарък.” На 13 април 2015 г., на 87-годишна възраст, почина германският Нобелов лауреат за литература Гюнтер Грас. Той искаше да бъде повече от писател – искаше да бъде глас, отражение на историята на своята страна. Гюнтер Грас (16 октомври 1927 - 13 април 2015 г.) - немски писател и публицист, считан за един от най-големите писатели на нашето време. Грас е известен най-вече с романа „Тенекиеният барабан” (Die Blechtrommel) – разгърнат разказ за епохата преди и по време на Третия райх, разказ, който превръща автора си в говорител на поколението немци, израснали във времето на националсоциализма. Книгите на Гюнтер Грас са преведени на много езици, а през 1999 г. той получава Нобеловата награда за литература. Заради свои произведения и някои изказвания Грас е обвиняван от многобройни интелектуалци и граждани в антисемитизъм. На въпроса: „За Вас литературата в периода след войната беше ли вид убежище, родина?”, Гюнтер Грас отговаря: „Литературата наистина е моя родина, но никога не съм бягал в литературата! Бях на 17 години, освободен от престъпната националсоциалистическа идеология и трябваше да се ориентирам по новому. Исках да разбера кои са причините за провала на Ваймарската република. Една от основните причини беше тази, че твърде малко граждани са бяха застъпвали да бранят демокрацията. Това не трябваше да се случва още веднъж. Това бяха пропуснати уроци, които трябваше да бъдат наваксани”. През 1959 г. неизвестният дотогава автор Гюнтер Грас за една нощ добива слава с романа си „Тенекиеният барабан”. 40 години по-късно, на 10 декември 1999 г., той е награден с Нобелова награда за литература на Шведската академия на науките за творбата на живота си. Комитетът обосновава своето решение между другото като посочва, че Грас е обрисувал „забравеното лице на историята”. Журито се осмелило да изрази предположението, че романът „Тенекиеният барабан” ще принадлежи към дълговечните литературни творби на 20-ти век. grass Nobel Политиката, твърди Гюнтер Грас, засяга всички и гражданите са тези, които представляват демокрацията. Не трябва да забравяме, че такъв личен ангажимент в  средата на 60-те години беше нещо нечувано, нещо немислимо и дотогава все още не беше правено. Демокрацията не трябва да бъде суха и скучна, може да се застъпваме и да привличаме привърженици за нея, тя е красива: това беше посланието. По този начин Гюнтер Грас скоро попадна под обстрел, когато от редиците на студентското движение, т.е. отляво, му беше отправено обвинение, че той омаловажава вредността на „системата” и е един клет реформист. Според Гюнтер Грас Германия се е превърнала в паралелно общество. Да се затвориш по американски модел в охранявани жилищни комплекси от затворен тип, там да водиш собствения си живот и да прехвърлиш банковите си сметки в чужбина - по негово мнение това е асоциално. В Конституцията е записано, че избраните от народа депутати са независими. В действителност, обаче, нито един важен закон не напуска немския Бундестаг без лобито да е оказало влиянието си – без оглед дали е ядреното, фармацевтичното или хотелиерското лоби. Това влияние нанася фундаментални вреди на Конституцията. Човек не трябва да се учудва, когато все повече избиратели се питат дали изобщо има смисъл да ходят до урните и да се занимават с политическите процеси. Грас си присвои една стара, полуромантична, отчасти национално формирана идея: тази на поета като герой, сочещ верните пътища. Той презираше годините на управление на Конрад Аденауер, считаше Федералната република за реставраторско образувание и в ХДС (Християндемократическия съюз) виждаше не една противникова, а вражеска партия. [caption id="attachment_8145" align="alignnone" width="580"]Grass Brandt Гюнтер Грас и социалдемократът Вили Бранд по време на предизборна среща в Хамбург, 1976 година[/caption] Много дълго време - може би през целия си живот - той не разбираше същността на основаването на Федералната република: че чрез свързването си със Запада (и с пазарната икономика) тя въведе най-добрата и най-стабилна епоха в немската история. Гюнтер Грас рисуваше карикатурен образ на Федералната република, напълно несправедливо хокаше и набеждаваше Хелмут Кол, че е националист и тълкуваше гибелта на ГДР (Германската демократична република) като имперски акт на Федералната република. Грас е първият и в общи линии единственият писател, който прекрачи границата и се превърна от писател в агитатор. Той беше съучредител на „Избирателна кантора на немски писатели” в подкрепа на кандидатурата за канцлер на Вили Бранд и кръстосваше цялата страна в продължение на седмици като оратор в изборната кампания на Социалдемократическата партия. Гюнтер Грас отдели много време за този граждански ангажимент. „Възпявам теб, демокрация” – това беше заглавието на една от речите му. Поемайки веселия патос на Уолт Уитман, той не искаше да се примири и да  приеме факта, че политиката е работа на професионалисти (на фалшивите отгоре на това). А през 2006 година, чрез самия Грас, стана ясно това, което преди това са знаели само няколко човека: Гюнтер Грас е бил член на Waffen SS. Възмутително беше поведението на Грас най-вече затова, защото очевидно той беше прилагал двоен стандарт. Там, където е трябвало да говори за себе си, той само е отпращал към други. Но може би скриването на членството му в SS в едно хранилище на забравата е била предпоставка за това, Гюнтер Грас да може отново да преоткрие себе си като демократ. Тогава той вече няма да е прецептор (наставник), а по-скоро един доста нормален германец. Grass Frau Носителят на Нобелова награда за литература Гюнтер Грас няма високо мнение за Фейсбук и другите социални мрежи. Той се учудва от факта, че след разкритията за масово подслушване милиони хора не са се дистанцирали от „Фейсбук и всички тези лайняни боклуци”. „Представата постоянно да имат достъп до теб и както същевременно разбрах, постоянно да бъдеш следен и наблюдаван, е една ужасяваща представа”, заявява Гюнтер Грас. Ето защо той се е отказал от мобилен телефон и в работния си кабинет няма компютър. Когато говори за Фейсбук със своите деца или внуци, Грас се опитва да им обясни мнението си. Директната среща, също и с една книга, не може да бъде заменена от виртуалното. „Ако някой има 500 приятели, той всъщност няма нито един.” Литературата като работен процес не може да бъде ускорявана. „Който прави това, той го прави за сметка на качеството”, казва Гюнтер Грас. Той пише текстовете си все още на ръка. „След това ги въвеждам на моята стара пишеща машина Оливети”, добавя  писателят. И понякога в собствените си очи изглежда като динозавър.   Съставителство: Господин Тонев; по материали на немския печат; Снимки: inagist.com; welt.de; ndr.de; gettyimages.com;