Проф. Георги Фотев: Либерализъм и консерватизъм, свобода и равенство

Интервю с Георги Фотев: Да сме зрящи за ценностите (9 част)

Проф. Фотев, как разглеждате либерализма и консерватизма на днешния ден? Как тълкувате наложилата се представа за „кризата на либерализма”?

Георги Фотев: В политическата история на Европа и европейското човечество и в останалите части на света се открояват две големи политически идеологии, политически доктрини и практики, които като противоположности са в непрестанни напрежения и конфликти. Трябва да се прави различаване между либерализма като социо-културна жизнена нагласа и политическия либерализъм като политическа философия, политическа доктрина и политическа практика.

По аналогичен начин стоят нещата и с консерватизма като стил на живот, от една страна, и политическия консерватизъм, от друга страна. Ключов въпрос е въпросът за свободата, на който ще се спра накратко, без да подценявам другите основни аспекти на тези политически феномени, които по разбираеми причини остават извън нашето внимание тук.

За либерализма върховна ценност е индивидуалната свобода, разбирана като негативна свобода, което означава отстраняване на пречките пред човешкия индивид да реализира своите същностни сили, таланти и възможности. Възникват въпроси от първостепенна важност, които либерализмът не подминава и на които дава сериозни отговори.

Фундаменталното допускане се отнася до същността или природата на човека. Смятам, че това допускане нито може да се докаже, нито да се опровергае и следователно е въпрос на вяра. Либералите вярват в изначалната положителна природа на човека и неговите неизчерпаеми креативни възможности. Индивидуалната свобода включва свобода на ценностния избор.

В това отношение либерализмът има много силен аргумент. Изборът на ценност не може да бъде рационално обоснован. Можем да описваме ценностния избор, но не можем да го обясним. За да бъде гарантирано успешното функциониране и развитие на либералното общество неговите членове приемат и спазват либерално законодателство, което подлежи на развитие с оглед принципа на свободната индивидуалност.

Кардиналният проблем на политическия либерализъм произлиза от принципа на негативната свобода и променящите се в историческия процес социални контексти в най-широкия и многомерен контекст на понятието. Има условия, в които либерализмът е безпомощен. Възниква въпросът за границите на индивидуалната свобода, която взривява други основни човешки ценности и се повдига радикалният въпрос за смисъла на свободата изобщо.

В такава перспектива е необходимо да се търсят отговори на въпросите по отношение днешната криза на либерализма. Не мога да се впускам в темата, дали има действителна криза или се води хибридна война срещу ценностите на либерализма.  

Много са принципните разлики на политическия консерватизъм от политическия либерализъм, но както подчертах, ще фокусирам вниманието върху разбирането на свободата, която е също фундаментален принцип. Консерватизмът съвсем не отрича, че съществуват пречки, които е необходимо да бъдат отстранявани и това е процесът на освобождение, който е безкрайна задача на политическия разум.

Консерватизмът също поставя на преден план въпроса за финалния смисъл на свободата. Той не отрича, че има пречки пред свободата („свободата от”), които подлежат на отстраняване, но водещ принцип и ценност е „свободата за” (позитивната свобода). „Свободата от” (негативната свобода) не е самоцелна.

Необходимо е промисляне, какво е наистина пречка и какво в действителност са изпитани истински ценности, кой опит е наистина ценен.

В опитът от миналото има залози за „свободата за” (позитивната свобода), както и за просперитета на обществото и неговите членове в обозримото бъдеще.


Георги Фотев: Либерализъм, консерватизъм и разбирането за свободата и природата на човека

Консерватизмът не е загърбване на предизвикателствата, произтичащи от социалните промени и никак не е замръзнал опит от миналото, на което трябва да се гледа безкритично. Политиката и свободата за е изправена пред постоянни изпитания. Естествено, политическият консерватизъм има свои уязвими страни.

Борбите между политическия консерватизъм и политическия либерализъм е от полза за двете политически идеологии и доктрини и не случайно в късната модерност се говори за неоконсерватизъм и неолиберализъм. Все теми с продължение.

Различителен признак на лявото и дясното е отношението им към  свободата и равенството. Като хора ние имаме различни, т.е. неравни дарования. Според библейския разказ на един са дадени пет таланта, на друг - два, на трети - само един талант.

В исторически план опитите да се изравнят хората са били неуспешни. Ако искаме свобода, неравенствата легитимна и необходима цена ли са, която трябва да плащаме? Изправени ли сме пред избора свобода или равенство?

Хората са различни и в много отношения са естествено (основателно) неравни. В това е красотата на човешкия живот, макар че от обратната страна на тази красота надничат грозни страни и какви ли не злини за съвместното човешко живеене.

Но да си представим, ако човешкото въображение може да отиде толкова далече, човешко общество с хора, които са напълно еднакви и равни във всяко отношение. Това би било нещо ужасно и по-страшно от ад.

Хора без лица, без сърца, без свой ум. Но не е нужно да си служим с въображение без граници. Всеки има представа за човешка маса, в която всеки индивид се обезличава и постъпва по начин, по който иначе не би постъпил, както казва Дюркем.

Човекът става еднакъв и равен с всички други в безличната маса. Първото, от което се лишава масовият човек, е лишаването от индивидуалната си свобода, а без индивидуална свобода няма и други свободи. Само свободни хора могат да образуват група или общност, които са свободни като такива.

Но въпросът с егалитаризма, от моя гледна точка, не е съвсем безпочвен. Бих искал да добавим към библейския разказ още нещо, което смятам за много важно. Светът изглежда по различен начин от гледна точка на този, който има (нещо, каквото и да е то, но да е жизнено значимо) в сравнение със света в очите на този, който няма същото въпросно жизнено значимо и за него нещо. Ето защо е необходимо да тръгнем по пътя на разбиращото обяснение, понятие от разбиращата социология на Макс Вебер.

Егалитаристкото мислене и отнасяне, в т.ч. политическата доктрина, не стига до корена на нещата. В името на равенството не просто като социална ценност, а фактически като провъзгласена свръхценност, потъпква други човешки ценности и на първо място - свободата.

Членовете на политическото общество не са изправени пред неразрешима дилема да жертват свободата или равенството. Нямаме никакъв проблем с политическото равенство, което е фундамент на модерната демокрация, родината на която е Европа и европейското човечество. Политическото равенство има основание в свободата и непосредствено в принципа на политическата свобода.

Основният въпрос, както за неравенствата, така и за равенствата в обществения живот на хората, е този за тяхната легитимност.

Ситуацията е много тежка, когато настъпи криза на легитимността. При криза на легитимността  върлуват политически стихии на злоупотреба с равенството, мотивирано с някакви по-висши интереси на организираното в държава общество и политически стихии уж в името на свободата срещу легитимни по-рано равенства, които се погазват със задна дата. Всеки би могъл да даде подобни нелицеприятни примери.

Снимки: nakratko.bg; asklubo.com; 

Следваща, десета част на интервюто с проф. Георги Фотев