Георги Фотев за свободата, сигурността и плурализма на ценностите в обществото

Интервю с Георги Фотев: Да сме зрящи за ценностите (10 част)

Проф. Фотев, ние живеем в многообразието на различни ценности. Как Вие обяснявате противопоставянето между основните политически ценности свобода и сигурност? Както и напрежението в триъгълника от съотношения между ценностите свобода, солидарност и справедливост? Те не са изолирани ценности.

Разбира се, различните политически течения изтъкват предимството на определени ценности и им дават превес в своите убеждения. Как тези ценности, които се противопоставят и същевременно се обуславят взаимно, живеят своя живот при вземането на комплексни политически решения, в конкретната политика ?

Георги Фотев: В свободното и демократично общество с развита политическа култура свободният ценностен избор се възприема като естествена, в смисъл на очевидна от самата себе си нагласа в обществения живот на хората. Но това съвсем не означава унес, обхванал членовете на обществото, не наподобява  гладка морска шир, когато и най-малък повей се е оттеглил неизвестно къде.

Свободното и демократично общество е активно общество. Свободният ценностен избор зарежда членовете на обществото и обществото с активност. Хетерогенните ценности са като боговете, всеки от които се стреми да е първи и никой не иска да бъде смятан за равен с другите. Оттам се разгаря тяхната нескончаема война.

Да се замислим върху тази метафора, като удържаме пред погледа си разнообразните и хетерогенни ценности в модерното и демократично общество. Ценностите не са сами по себе си мирни помежду си и не застават чинно в йерархия. Няма такава практическа логика. Редът се създава от носителите на ценностите, а тези носители са членовете на обществото, социалните групи и общности, обществото като цяло. Как става това е обширна тема и твърде комплексен предмет, опростяването на които е по-скоро вредно.

Доброто от само себе си не може да приеме над себе си прекрасното, както и обратно, защото прекрасното ще го заличи напълно. Още по-непоносимо е справедливото да се примири с полярната си противоположност, каквато е несправедливостта. Справедливостта за една страна е несправедливост за друга и обратно, а примирението или пък отсъждането с „да” и „не”, кое е справедливо и кое не е, се решава от твърда политическа воля (власт). Между другото, политиката е мястото на справедливостта (Джон Ролс).

На многообразието на ценностите и на свободния ценностен избор трябва да се гледа сериозно. Работите не се нареждат сами по себе си според някаква предустановена хармония, която може да постулира някакъв възвишен и сам по себе си красив философски ум.

Трябва да сме зрели и способни да гледаме на обществения живот на хората в цялата му суровост, защото животът на човека е непрестанни изпитания, които могат да бъдат възнаградени с щастие. Това може и да не се случи изобщо, но почтеният политически човек остава с тихата радост, че е живял по достоен начин и отивайки във вечен мир е оставил след себе си мир.

Политиката е жизнена сфера, в която всички изпитват войната между присъщите й политически ценности. Имам резерви към теорията на великия Карл Шмит, но предпочитам някои негови термини като политически враг вместо балетния език за някакви си политически партньори. Което понякога си е политическо лицемерие и лигавене, с извинение за израза.

Ако две или повече политически партии при определени политически и обществени обстоятелства правят компромиси и влизат в коалиция, това не трябва да са компромиси с ценности, а компромиси от друг порядък. При  извънредни обстоятелства е допустимо да се прави за ограничено време програмно правителство на основата на всеобщи политически и социални ценности. Ценностната безкомпромисност не означава политически екстремизъм.

Политическите ценности са нещо много важно, но те не изчерпват политиката и проблемите на политическото общество, още по-малко проблемите на обществото като цяло. Пример за напрежения и конфликт между ценности са тези между свободата и сигурността като фундаментални политически ценности, които обаче не са само политически. Тези две ценности са хетерогенни.

Политическата свобода е във функционални връзки и зависимости с другите елементи, цели и задачи на политиката: тя е фундаментална ценност на свободното и демократично политическо общество. Както всяка ценност, факт на съзнанието, политическата свобода е факт на общественото, на индивидуалните съзнания и на общностни, респективно социално груповите колективни съзнания.

Политическата  свобода, както всяка друга политическа ценност, се реализира в политически действия, в противен случай тя е празна абстракция и фикция. В социологията и в юриспруденцията се знае, че въздържането от действие е също социално действие. Ето защо въздържането от свободно мотивирано политическо действие е също политическо действие.

Ограничаването на политическата свобода в свободното и демократично общество, в правовата държава, е противозаконно действие или незаконна репресия, но то е допустимо единствено при условие, че е легитимно.

Ако се поставя под въпрос сигурността на обществото и при невъзможност да се противостои на заплахите срещу функционирането на тази фундаментална социална ценност, е допустимо на легитимни основания да се ограничи свободата в някои от нейните основни измерения и в краен случай като политическа свобода. В много екстремни ситуации може временно да се суспендират членове на конституцията в името на националната сигурност.


Проф. Никлас Луман, социолог и философ: Всяко политическо решение е колективно обвързващо.

Има известна разлика между свободата, от една страна, и солидарността и справедливостта, от друга. Има известна разлика между солидарността, от една страна, и справедливостта, от друга. Свободата е самореферентна на своя носител (индивидуален или колективен). Личността е свободна, социалната общност или социална група са свободни, обществото е свободно.

Солидарността е релационна: тя е вътрешно ценностно мотивирано отнасяне на съпричастие и социално действие в полза на другия или другите, които се приемат за ближни в качеството им на човешки същества. Солидарността е между основните социални ценности, които имат незаменима социално интегративна функция.

В това отношение свободата не може да се сравнява със солидарността, но това не означава да се правят неуместни и необосновани сравнения по тежест и важност. Освен това солидарността е израз на свободен избор, което не е в противоречие с нейното осъзнаване като дълг.

Не може да се говори за солидарност там, където тя е социалното действие по принуда. При тоталитарно комунистическия режим солидарността, придружавана с десетки предикати, беше една от най-често повтаряните думи, която бе празна от истинското си значение и превърната в банално прикриване на масова принуда.

Справедливостта е социална ценност с релационен и симетричен характер. Дори когато е въпрос на доброволно разпределение на блага между двама или между две и повече социални единици, в рамките на социална група или общност и в обществото като цяло, справедливостта е надиндивидуална по своя характер и в това отношение се различава както от свободата, така и от солидарността.

Подобно на солидарността, справедливостта има ключово значение за интеграцията на обществото, на неговите подсистеми и за отделните жизнени сфери. Всяко политическо решение е колективно обвързващо (Никлас Луман). Особено  при решения с комплексен характер, а по правило политическите решения са с такъв характер, е важно да се имат предвид типичните характеристики на въпросните фундаментални политически и социални ценности.

В съвременните политически общества конкретните политики имат формата на политически платформи и програми на управление. Комплексността на съвременния политически живот и упражняването на политическа власт изискват да се правят систематично емпирични оценяващи изследвания (Evaluation Research). Години наред съм чел такъв университетски курс в НБУ. Мисля, че по-рано у нас не е бил четен такъв университетски курс, но нещата се променят бързо. Такова е времето.

Как се осъществяват ценностите? Главният герой в романа на Херман Хесе „Игра на стъклени перли”, майсторът на братството от интелектуалци, които прекарват живота си в изолация, решава да се завърне в мръсната, вулгарна, шумна, раздирана от съперничество и борби алчна реалност.

Той разбира, че ценностите му ще си останат единствено „злато за глупците”, ако не придобият някаква стойност и за света. Израз на необходимостта ценностите да се въплъщават ли е това?

Велик писател. Велик роман. Наскоро, когато работех над академична лекция за същността на музиката, ми се наложи да го прочета отново. Но Вие не очаквате да се спирам върху романа, а да имаме за повод един сюжет. Мисленето обича самотата, но не и изводите му да остават в нея. Мислещият човек е призван да сподели изводите, до които стига, с другите. Това е единствения път към смисъла. Другите имат въпроси и посветилият се на мисленето е призван да даде отговор, което е смисълът, можем с Бахтин да се изразим така.

Най-трудните въпроси, които си поставяме в този труден, но изначално красив свят, са тези на ценностния избор. Ако такива въпроси не стоят пред хората, те нагазват в калта, в мръсната, вулгарна, шумна, именно шумна реалност. Празнотата се свързва с убийствената тишина, с мъртвилото. Но аз си мисля, че хорският шум е по-тежката празнота. Ужасът е пред смъртта, като преживяване на празнотата, а не в смъртта.

Но трябва да се изразя по друг начин, защото в ужаса има място изгубеният смисъл, в шумната, мръсна и вулгарна реалност, която е следа на човешката реалност, остава все пак надеждата за спасението. Мисленето е път към високите и автентични човешки ценности. Не искам да кажа, че мисленето произвежда ценности. То помага на човека да освободи душата си и по-точно себе си в целостта си, за да види с вътрешното око, както са се изразявали древните гърци, същността на всяка една човешка ценност, която извежда човека на светло.

Пред множеството реалности, в съгласие с Алфред Шютц, стигам до извода, че върховна реалност е светът на всекидневния живот: не казвам, че той е най-красивият, блаженият, добрият. В него е човекът от плът и кръв, с всичките си недостатъци и чудни свойства.

Същият този жив човек е при себе си, т.е. екзистира в същността. Необходимо е да имаме предвид същността на живия човешки индивид и личност като самоценност и самоцел във финалния смисъл на своята екзистенция. Човекът е при себе си, когато надмогва себе си. Това е воля за живот, а не свличане на колене пред сигурната смърт. Човек надмогва себе си с даренията за другите, включително за онези други, които още не са родени, но ще бъдат родени, защото обществото е наистина безсмъртно. Това не е никак малко за човека от плът и кръв, който си отива. Всяка друга участ в бъдеще е без доказателства.

  Снимки: facebook.com; doppiozero.com;

Следваща, единадесета част на интервюто с проф. Георги Фотев