Федералният президент Роман Херцог: Имаме нужда от безпощадна яснота

 Интервю с бившия президент на ФРГ Роман Херцог

Публикуваме интервю на бившия президент на Федерална република Германия Роман Херцог пред списание „Щерн”. Роман Херцог е християндемократ, бил е министър на вътрешните работи на Баден-Вюртемберг, а от 1994 до 1999 г. президент на Федерална република Германия. Той е виден юрист, от 1983 до 1994 г. съдия в Конституционния  съд, чийто президент е от 1987 година. Роман Херцог споделя мисли за страха от промени, за пенсионерската демокрация и необходимия кураж за смели решения.

Въпрос: Г-н федерален президент, ключовото изречение на най-известната Ви реч от 1997 година гласи: „През Германия трябва да премине тласък.” Вярно ли е впечатлението, че все още чакате този тласък? Тласък на политиката и на икономиката?

Роман Херцог: Да, така е. Но и тласък на населението. Проблемът ни е, че почти по всички основни въпроси двата големи политически лагера са почти еднакво силни. Това наистина създава условия за умерени решения, но възпрепятства смелите решения, тъй като всеки лагер се опасява, че ще помогне на другата страна да спечели ясно мнозинство.

За икономиката обаче тази изходна ситуация не съществува.

Икономиката също се раздвижи значително през последните години. Натискът на световната икономика оказа положително въздействие. Икономиката се показа отворена за нови идеи. Но в политиката беше направено много малко. Политическата машинария на много места е неизменно блокирана.

Управляващите партии не изпълняват задълженията си от страх пред избирателите, защото вярват, че ще бъдат наказани от тях за провеждането на реформи?

Определено това играе значителна роля. Страхът на германците от промяна, особено в социалната област, увеличава риска за партиите, готови да провеждат реформи, те да не бъдат повече избрани. Но и отказът от действия също е рискована политика. Нито една партия не знае дали следващата седмица няма да бъде наказана за това, че не е предприела действия. Ето защо отново трябва да има повече кураж за вземане на решения, всички трябва да принесат своята жертва.

Вие казвате: да допринесем за реформата на способността за реформи. Но нямахте много успехи досега.

Това, което забавя развитието на Федералната република, е все още нерешената реформа на федерализма. Докато не е решена нейната финансова страна, почти всичко виси във въздуха. Ако поставям задачи от горе надолу, но не дам и необходимите пари, веднага мога да преустановя изпълнението им.

Не казвате ли днес това, което не смеехте да кажете във времената, когато бяхте на активна позиция?

Не знам. В моя случай като конституционен съдия и федерален президент бях длъжен 16 години да бъда винаги уравновесен. За щастие днес не трябва да правя това повече. При нас, по-възрастните, освен това съществуват и познавателни процеси, които вече са изтекли.

Тоест политическа мъдрост на възрастта?

Да, като говорим по-ясно за нещата и не разкрасяваме проблемите при тяхното описание. А понякога си позволяваме да мислим за истински немислимото.

Веднъж казахте, че даваме на децата в училище не твърде малко, а твърде много знания. Като гледаме лошите резултати от изследването ПИЗА, това ни изглежда един странен съвет.

Ако е вярно, че знанието на човечеството се удвоява на всеки десет години, от 1945 година то се е увеличило 40 пъти. Това училището не може да го предаде като знание. Въпреки това училището се опитва да го направи, като натоварва безумно децата с учебен материал. Като резултат – обяснява се твърде малко и се правят твърде малко упражнения. Накрая става ясно, че децата в училище слушат много неща, но не ги знаят, когато напуснат училище. Това е решаващият момент. Важното е само това, което децата знаят накрая. От тази гледна точка ние даваме на учениците не твърде малко, а твърде много знания.

Какво искахте да постигнете с Вашето предупреждение за пенсионерска демокрация? Не подстрекавате ли млади срещу стари?

Не. Сега отново трябва да се сключи нов договор между поколенията. Този от 1957 година, в който младите гарантираха на старите сигурен живот, вече не работи. Сега старите трябва да обещаят на младите: ние няма да злоупотребим с политическата си тежест по време на избори, за да си осигурим привилегии. Пенсионерите трябва да са готови да смекчат своите искания, така че младите все още да имат бъдеще в напреднала възраст.

Ако трябва да дадете съвет на партиите, как би изглеждал той?

Моят съвет е: безмилостна яснота. Само така те могат да изградят доверие. Понякога се оповестяват известни реформи на столетието. Който говори по този начин е или лъжец, или въобще не разбира това, което говори.

Веднъж казахте, че народът не е по-глупав от хората в министерствата, които правят законите. Такова ли е мнението Ви и днес?

Да. За съжаление, гражданите са точно толкова нерешителни, колкото техните политици и държавната бюрокрация.

Може би гражданите се страхуват от свободата?

Е, такъв е животът.

Превод: Господин Тонев; със съкращения от списание „Щерн”;

Снимки: mdr.de; vebidoo.de;