Едмунд Щойбер: Трябва да питаме хората за присъединяването на Турция към ЕС

Интервю с Едмунд Щойбер за вестник „Тагесшпигел”

Интервю на журналиста Армин Леман от вестник „Тагесшпигел” с бившия премиер на Бавария Едмунд Щойбер. Едмунд Щойбер е роден през 1941 г. в Обераудорф, окръг Розенхайм, в германската федерална провинция Бавария. Щойбер е министър-председател на Бавария от май 1993 г. до октомври 2007 г. и председател на Християнсоциалния съюз (ХСС) от 1999 до 2007 година.

Въпрос: Г-н Щойбер, Европа провали ли се?

Едмунд Щойбер: Естествено, не. Голямата идея на Европа: мир, свобода, благосъстояние, солидарна заедност и Европа като творяща сила в света – това ще продължи да съществува и след Брекзита.

Вие самият казвате, че Европа, като се започне от Римските договори през 1957 г., беше политически проект на разумни политици. Тоест, определено проект не на гражданите.

Правилно. Такава беше историята, ходът на събитията. Европейската общност, след това Европейският съюз и валутният съюз, това не беше движение на народите. Началото на Европа с Европейската общност за въглища и стомана никога нямаше да успее, ако по това време вече имаше референдуми. Тогава се смяташе, че всяка европейска регулация сама по себе си е добра за Европа.

Бащите-основатели бяха недоверчиви към гражданите, това се дължеше и на опита от националсоциализма. Не се ли превърна точно това недоверие в бумеранг, който трайно ще унищожи съюза?

Нека го кажа по следния начин: гражданите на Европа не бяха тези, които упражняваха  натиск за един политически съюз. Това бяха големите европейци като например Митеран и Кол. Може би германците, на базата на своята история, бяха единствените, които бяха въодушевени от тази европейска идея. Другите враждуваха по-малко със своята собствена идентичност. Непосредствено до 80-те години Хелмут Кол също мислеше, че може да се създаде нещо като Съединените европейски щати.

Защо това не става?

Тъй като сме твърде различни. Хората искат да участват и да допринасят повече и то именно, защото в продължение на толкова много години в Брюксел се централизираше все повече и повече. Хората искат да разберат Европа и да участват в нейното формиране. Но това в една Европа на вече 27 държави е много по-трудно, отколкото на национално равнище. Процесите на вземане на решения в Европейския съюз не са разбираеми за гражданите, а Европейският парламент не се разглежда от много хора като техния представител, така както например германския Бундестаг.

Не може от една страна да се каже, предоставяме всичко по-нататък на политическите елити и след това да се оплакваме, че гражданите не намират това за добро. Къде е изходът?

Брекзитът е преломна граница и трябва да признаем, че сме централизирали прекалено много, че Европа е твърде далеч от хората. Европейските решения често вече не се възприемат като решения за хората, а са абстрактни. Това е ужасяващо отчуждение. Това трябва да се промени.

Как?

Повечето отговорни политици в Брюксел, начело с Мартин Шулц и Жан-Клод Юнкер, сега призовават за още по-голяма централизация, за още повече компетенции, сега непременно трябвало да бъде избран европейски министър на финансите. Но това е фундаментално погрешно.

Вместо това? ... Както заяви Хелмут Кол?

Ами да. Бях действително във възторг, че тъкмо Хелмут Кол казва, нека се върнем крачка назад, за да се придвижим бавно напред. Това впрочем е и отказ от неговите първоначални убеждения, а именно на непрекъснатото задълбочаване на ЕС.

Ако сте бил във възторг от Хелмут Кол, бяхте ли така развълнуван и от правителственото изявление на Меркел?

То беше в ред ... Но Европа не е само икономически проект, нужни са способност за съпреживяване и страст. Политиката не трябва да се направлява само от разума, емоцията също е част от нея.

Която за Вас при Меркел липсва?

Все пак трябва да разберем, че Европа не бива да става елитна организация. Има Горе и Долу, има социални разслоения, съществуват тревоги на малките хора не само по отношение на имиграцията и бежанския въпрос. На тези теми трябва да обърнем внимание, не трябва да се стъписваме от това.



Става дума за социалния въпрос?

Става дума за поляризацията от горе и долу. Ние имаме редица хора във Великобритания, но също така и в Германия, които не могат да си позволят много неща, за разлика от банкерите в лондонското Сити. И тези хора искат да имат решения. Във Великобритания за половината от около 22 милиона домакинства нещата вървят по-зле, отколкото преди пет години. На тези неща хората обърнаха внимание с Брекзита. Ако не можем да разясним на тези хора европейската или националната политика, демокрацията ще загуби от същността си. За това се изисква способност за съпреживяване и разбиране, а не изолиране.

Но кое е тогава специалното, другото, на което трябва да се набляга след Брекзита?

Казано е вече достатъчно често, но ще го кажа отново: субсидиарност. Това е и продължава да бъде ключът за повече доверие. Министър-председателят на Словакия, която пое председателството на ЕС, заяви, че в бъдеще националните правителства отново трябва да решават повече неща. Трябва да се сложи край на тази фантазия за централизация. 85 процента от всички решения под формата на закони и наредби днес имат своя импулс от Брюксел.

Кои трябва да бъдат същностните задачи на Европа?

Европа трябва да намери съвместни решения в областта на миграционната политика и в политиката на сигурност. И всеки трябва да се придържа към правилата, които Европа е създала за себе си, преди всичко тези на фискалната политика.

Тоест, това е новият разказ, новата визия, към които сега всички, от ляво до дясно, призовават?

Не. Това не е достатъчно. Но ние също така не трябва да измисляме нищо ново, та ние имаме добър разказ: имаме нужда само от емоционално свързване, от ново чувство за съпреживяване, опомнянето, че свободата и мирът са опорите на този разказ. Ние станахме един континент, един обединен континент, една общност на ценности, та нали това е една великолепна история. Защото в света това не се разбира от само себе си. Да се разказва тази история, това също е задача на канцлерката и всички други избрани 27 ръководители на правителства.

Десните популисти имат големи емоции и визии: здрава, просперираща, функционираща по възможност без имиграция национална държава.

Това е проблем. Много хора се страхуват. В Англия, в Германия, някъде другаде. Глобализацията ги плаши, бежанците, които идват, също. Трябва да кажем на хората, че само като обединена Европа можем да бъдем гарант за техните интереси. В разговор с големите играчи, Америка, Китай, Азия. Там европейците могат да имат думата само, ако сме обединени. Това трябва да го обясним.

В какво се състои немската отговорност за Брекзита?

Когато британският министър на вътрешните работи и наследник на Камерън, Тереза Мей, през есента на 2015 г. в дебатите в Долната камара на парламента за бежанските потоци и поведението на Германия и заявява: „Germany is crazy...” (Германия е луда), тогава това ще трябва да ни накара да се замислим.

Това означава точно?

Ситуацията с бежанците отвори очите на всички граждани за недостатъчната компетентност за вземане на решения в Европа. Ние, германците, също не съумяхме да обясним, че ние, британците или французите сами на национално ниво не можем да успеем в битката срещу тероризма. Ние не можахме достатъчно адекватно да обясним, че на национално ниво не можем да решим проблема с бежанците. Отговорността е и в това, че се държахме много специфично по въпроса за бежанците, нещо, което другите не споделяха.

Политиката към бежанците на Меркел, нейният „хуманитарен императив”, ли направиха възможен Брекзита?

Не. Това е грешно. Имиграцията беше през цялото време темата във Великобритания. Брекзитът наистина не може да бъде стоварен като вина на Ангела Меркел. Но ние трябва да се запитаме как могат да се свържат хуманност и реализация. Като при това хората трябва да бъдат поканени да участват и сътрудничат по този въпрос. После ще има дебати и спорове, но това пак трябва да се понесе. Това е част от една демокрация.

В близко време унгарците ще решават в референдум дали Брюксел може да им наложи квоти за бежанци. Виждате ли опасността от ерозия на представителната демокрация?

Ни най-малко. Намирам, че представителната демокрация се нуждае от възможността при определени решения хората да се питат. Основно ние се нуждаем от такива референдуми в тесни граници най-накрая и на федерално ниво. И именно като засилване и опора на представителната демокрация.

Ще дадете ли един пример?

Разширяването на Европейския съюз. Трябва да питаме хората по въпроса за присъединяването на Турция.

Източник: вестник „Тагесшпигел” tagesspiegel.de; със съкращения;

Превод: Господин Тонев;

снимки: bayernkurier.de; tagesspiegel.de;