Дора Бакояни от „Нова демокрация” за социалната чувствителност в политиката

 Дора Бакояни: Общото благосъстояние е продукт на всяко индивидуално благо

Дора Бакояни, родена през 1954 г., по рождение Теодора Мицотакис, е най-голямата дъщеря на бившия министър-председател на Гърция Константинос Мицотакис. Тя е член на консервативната гръцка партия „Нова демокрация”. Следва политически науки и комуникации в Мюнхен, по-късно право в Атинския университет. През 1974 г. сключва брак с журналиста Павлос Бакоянис. През 1989 година нейният съпруг, избран наскоро за депутат в гръцкия парламент, е убит при атентат от гръцката терористична група „17 ноември”. Това е основната причина, поради която Дора Бакояни се включва активно в политиката.

През 2002 година тя е избрана за кмет на столицата Атина, през 2006 г. за министър на външните работи в консервативното правителство на Костас Караманлис. На проведените през ноември 2009 г. вътрешнопартийни избори за председател на „Нова демокрация” Дора Бакояни губи от съперника си Андонис Самарас. Тя е член на френската Академия по морални и политически науки. Предлагаме размисли на Дора Бакояни за трудното възприемане на гражданските партии като „социално чувствителни” и за необходимите усилия, които трябва да се положат в тази насока:

„Защо позволихме на партиите от лявоцентристкия спектър през цялото време след войната да се кичат с привилегията на „социалната чувствителност”?

Защо по начало понятието „социалист” в голяма степен се асоциира със „социално чувствителен”?

И защо трябва да доказваме във всеки период от нашата политическа дейност това, което за нашите противници по начало се разглежда  като даденост?

Първият отговор може да бъде даден в полето на политическата теория и политическата терминология. На идеологии, които се концентрират спрямо обществото като цялост, се удава по-лесно да убедят другите в своята „социалност”.

Противоположно на това либералните начала се стремят към максимaлно увеличаване на общественото благосъстояние, като поставят центъра на тежестта върху възможно най-голямата свобода и разгръщането на индивида. За нас общественото благосъстояние е продукт на всяко индивидуално благо. Този наш принцип без съмнение е правилният. Но като теория той води по непряк път до увеличаване на общественото благосъстояние, докато при нашите противници той се явява на заглавната страница на техните обещания.

За да стане понятна тази идеологическа особеност, ние имаме нужда от допълнителна, от ясна теоретична и идеологическа работа. Именно природата на нашата идеология, в центъра на която стои индивидът, не може да накара водещите ни политици да работят в задоволителна степен като едно организирано цяло. Затова трябва да работим систематично и дългосрочно, за да осветлим „социалността” на нашата идеология, която като никоя друга увеличава както общото, така и индивидуалното благо.

Необходимо е да спечелим доверието на интелектуалците, както и доверието на така наречените „Opinion Makers” (опиниън мейкъри – формиращи обществено мнение). Тъй като те са онези, които много повече от нас, политиците, формират тенденциите, по които след това обществата се увличат.

Една друга област, в която също има възможности за подобрение, е тази на контакта ни с обществото и с изразителите на неговото мнение. В сферата на гражданското общество доминират различните протестни движения. И тук отсъствието ни е очевидно и то въпреки нашите цели и виждания, които са подходящи за мобилизиране на гражданското общество.

За да успеем на практика в тези намерения, ние трябва да укрепим либералните „Think Tanks“ (мозъчни тръстове) и ако е необходимо да създадем нови.

Трябва да създадем един координационен и референтен център за либерална идеология, който да увеличи стойността на отделните национални усилия. Индивидуалистичната нагласа на нашата идеология трябва да се комбинира изключително ясно и ефективно със „социалността” на нейните резултати.”

Превод: Господин Тонев; По материал от „Zukunft Denken”, Verlag für Geschichte und Politik, Wien und Oldenbourg Wissenschaftsverlag, München;

Снимки: english.people.com.cn; citypress.gr;