Дени дьо Ружмон: Зараждането на истинска общност и отговорната личност

Дени дьо Ружмон: Центърът на човека - център на обществото
Нищо общочовешко не съществува освен в съкровените дълбини на индивида. „Небесното царство е вътре във вас”. Самата Църква, „всемирна” съгласно веруюто от Никея, живее истински само в живота на енориите и се корени в крайна сметка само в индивидуалното съществуване на вярващите. Така е и с общността: тя се заражда в самото естество на човека, а не другаде, в основните му потребности и най-личните му цели. Тя съществува преди индивида, в смисъл, че всеки се ражда от съюз, оформен в мрежата на социалните отношения и продължава отвъд личността в безкрайните отражения на уникалното й призвание, изживяно сред другите. Никой човек не се ражда от себе си, нито живее сам без помощта, която получава и дава, без любовта, която получава и дава. Всеки човек поради естеството си е в симбиотична общност, всеки човек е „симбиот” (според гръцкия термин) или „съжител” (според латинския), участващ в общ живот и предопределен да живее в „съжителство” – consociatio symbiotica, както е писал Алтузий в началото на 17-и век. Той извлича от това политически последици, чието изключително значение се разкрива днес (Йоханес Алтаус, наречен Алтузий (1557-1638) е професор по право. Назначен е за синдик на града-държава Емдем и там прилага своите доктрини за организиране на автономни общности. Алтузий може да бъде смятан за основоположник на федералистката политика). За тази доброволно приета общност, а не наложена, каквато е общността, създадена от кръвните връзки, бракът е основен пример. Тази mutua confederatio (взаимност, федерация от двама) „съдържа в зародиш целия по-нататъшен разцвет”. Природата, според Алтузиий, не подтиква човека само към размножителния акт, а към „задушевна, тясна и постоянна солидарност, характерен атрибут на човешката любов”. За Алтузий „първото човешко общество е съпружеската двойка; следващите са децата; оттам домашното огнище и семейството... От тази поредица произтича целият обществен живот”. От съпружеската двойка, създател на домашното огнище, на семейството, се минава към малките общности. Асоциирането им – еснаф, гилдия или сдружения, синод или конвент, не е вече естествено и наложено като семейство, а дължи съществуването си на свободното присъединяване на всички свои членове. Публичната общност е формирана от срастването на няколко частни общности. Можем да я наречем universitas. ... Алтузий стана за мен кодирано име на последните шансове на Запада и вероятно на човешкия род. За Алтузий в основата е Съпружеската двойка, ти и аз, „еротичен произход” или по-право казано, матримониален, на всяка човешка общност. Ти и аз – това е първоначалното ние. Първа степен на обществото, което може да каже ние: нашата къща, нашето домакинство, нашето уреждане на нещата, ала също и нашата представа за живота и смисъла му. Още в първите ми политически произведения почувствах основната нужда да ситуирам в центъра на човека центъра на обществото. Защото иначе – казвах си аз – човекът ще бъде отчужден. Ако зависи от нещо друго, а не от своето призвание – от някоя столица, мит, идеология, - той вече не си принадлежи, някой го изчислява. През 1934 г. в „Политика на личността” написах: „Политика с човешки ръст и политика, чийто принцип на сцепление се нарича отговорност на човешката личност. Това е политика, за която всеки миг и всяка цел са подчинени на защитата и утвърждаването на личността, универсален модус на институциите. Тази политика се противопоставя на американския, съветския и капиталистическия гигантизъм: тя се противопоставя на социалното раздробяване на индивидуалистичната демокрация. Тя се противопоставя на експлоатацията на човека от неговите творения, от държавата. Тя отрича диктатурата, защото живият център на една страна не е в някакъв организъм, упражняващ принуда, а трябва да бъде у всекиго от съзнателните граждани, макар те да са - и случаят е такъв – малцинство... Целта на обществото е личността. Никога няма да я постигнем освен с политика, установена още в началото на това ниво и с оглед на нея.”