Клаус Хилдебранд: Човекът Лудвиг Ерхард и разбирането му за политиката

Лудвиг Ерхард – най-успешният реформатор на миналия век
 

На 4 февруари 1897 г. в град Фюрт, Германия, е роден Лудвиг Ерхард, чието реформаторско дело е „най-голямото, най-успешното” в миналото столетие по думите на известния социолог и философ Ралф Дарендорф. Представяме размисли на историка Клаус Хилдебранд за личността на Лудвиг Ерхард и неговото разбиране за политическата дейност.

„Разбирането на Лудвиг Ерхард за политиката значително се различава от добре известното ни, обичайно понятие за политическото. Човек изпитва колебание изобщо да свърже този „реалист от друг вид” , както го наричаха политици от Християндемократическия съюз, с подобна политическа традиция. Ерхард винаги поставяше идеите над властта, над печалбата от нея, над нейното запазване и увеличаване.

За разлика от тези, които се наричат истински политици, властта не го стимулираше, а може би го отегчаваше. Освен това, той не беше в състояние да я счита за доказателство на сила и това в известно отношение сигурно беше благородно. На политическия терен обаче едно подобно убеждение вече обяснява голяма част от причините за неуспеха му като канцлер.

Но този неуспех беше точно цената и символът за това, че Лудвиг Ерхард остана верен на себе си и не стана жертва на политиката. Тъй като на първо място в политическата му кариера за него не стоеше стремежът за власт и нейното защитаване. Ерхард можеше да експериментира като хитър учен в политиката, използвайки възможностите на една управленска длъжност. Това поведение обяснява също така, защо политическият му неуспех като канцлер не беше равнозначен на личен провал. Тази част от неговата личност, която той никога не отдаде на политиката, просто беше твърде голяма, за да се случи това.

Сигурно ще бъде съвсем неподходящо да стилизираме Ерхард като философ или като „Хамлет” или да го характеризираме като нереалистичен и чужд на действителността. Разбира се, човек, който дълги години е преживявал успешно и на открито място в политическия механизъм на една парламентарна демокрация, е всичко друго, но не и истински глупак. Въпреки това в сравнение с други политици и с оглед на отношението му към властта, Ерхард не беше „политически човек”.

Естествено, не бива да забравяме, че тъкмо така нареченото „неполитическо” на Лудвиг Ерхард, ако си спомним началото му като канцлер, принадлежеше към най-въздействащите, силни страни на неговата политическа личност. Германците, влюбени до полуда в идилията на своето привидно нескончаемо благосъстояние и водени от склонността, така да се каже, да изберат „Швейцария”, дадоха гласа си през септември 1965 година не на последно място точно за човека, който очевидно обичаше много малко политиката и партиите, а това беше нагласата на мнозинството от неговите избиратели.

Но промяната на времената, която скоро вече приличаше на стремителен прелом, създаваше нови проблеми и изискваше нови отговори. Появи се „една по-висока потребност от политика”, която се противопостави на влечението към неполитическото.

Въпреки далновидните проекти за бъдещето, които Лудвиг Ерхард представяше, той трудно се справяше с това предизвикателство поради факта, че неговата представа за упражняване на длъжността „народен канцлер” се съчетаваше много трудно с правилата на парламентарната партийна демокрация. Лудвиг Ерхард и неговото политическо управление като „народен канцлер” претърпяха поражение от властта и твърдостта на установената парламентарна демокрация, такава, каквато беше тогава, с всичките нейни групови интереси и съюзни организации.

Несъмнено Ерхард си изясни смисъла на социалната държава, превръщаща се все повече и повече в разпределяща държава, разбра нейните слабости и опасности. Но толкова по-болезнено отново се поставя въпроса: „Как стана възможно да се стигне до неуспеха на този канцлер?”

Доверието на Ерхард в човешкия разум носеше със себе си и вярата, по либерален маниер, в почти автоматичната сила на неговото налагане, както и несъразмерната оценка на властта на организираната партийна демокрация. Точно убедени в делото си учени, в противовес на носителите на политически длъжности, изхождат нерядко от разбирането, че правилните неща ще се наложат от само себе си и ще надделеят. В известно отношение Лудвиг Ерхард беше свързан с тази оптимистична традиция. Като политик тази вяра го е водила със сигурност към безпомощност и безизходица.

Убедителността и въздействието на неговото обществено-политическо послание обаче издигат Ерхард в редиците на онези малобройни политици, които съзнателно и мощно доведоха, дори тласнаха Германия в модерността. На неговата прозрачна политика, от която оценяваният като разумен гражданин никога не е изпитвал опасения, ние дължим много. Дължим съвсем прости граждански свободи – от свобода на потребление, свобода на избор на работно място, свобода на избор на професия, свобода да избираш своето местожителство, свобода за придвижване и пътуване до политическите, гражданските права и свободи.


Лудвиг Ерхард разговаря с футболистите на първия шампион на Бундеслигата през 1964 г. ФК Кьолн

Двойното послание на Лудвиг Ерхард с формулата за „Социалното пазарно стопанство”, която се прие видимо добре и лозунгът за „Формираното общество”, който остана страшно неясен, стоеше под атрактивното мото „Благоденствие за всички”. Като социално-политически устройствен проект посланието „Благоденствие за всички” притежаваше по-скоро нравствена основа и преследваше като цел едно общество от разумни граждани в една свободна държава, които живеят по убеждение и в равновесие с потребностите на времето.”

Житейският път на Лудвиг Вилхелм Ерхард

Лудвиг Вилхелм Ерхард е роден на 4 февруари 1897 г. в град Фюрт, Бавария. Майката на Ерхард е протестантка, бащата католик, децата се възпитават в протестантски дух. В семейството, както и в родния си град, Лудвиг Ерхард изживява толерантността между отделните вероизповедания като основна ценност, която формира личността му за цял живот.

В периода 1916 -1918 г. Ерхард участва в Първата световна война като артилерист. През 1918 г. е ранен тежко на Западния фронт при френския Юперн. След войната сключва брак с Луизе Лотер, а през 1926 г. се ражда дъщеря им Елизабет.

През 1919 г. е студент във Висшето търговско училище в Нюрнберг. През 1922 г. продължава следването си във Франкфуртския университет, където защитава докторска дисертация при Франц Опенхаймер през 1925 година.

В периода 1928 – 1942 г. Лудвиг Ерхард е научен асистент, а по-късно заместник-ръководител на Института за стопански наблюдения на готовите немски изделия в Нюрнберг. Институтът се занимава предимно с изследване на потреблението. През март 1944 г. завършва ръкописа „Военното финансиране и консолидирането на дълговете”. Анализът на ръкописа почива на предпоставката, че Германия губи Втората световна война.

През 1945 г. Лудвиг Ерхард заема поста на държавен министър в провинциалното правителството на Бавария. През 1947 година вече е хоноруван професор в Мюнхенския университет. През 1948 г. Стопанският съвет избира Ерхард за директор на Управлението за икономика;

Юни 1948 година Под ръководството на Лудвиг Ерхард на 20 юни, неделя, се провежда парична реформа в Германия, която е последвана и от реформа на стопанския ред. Ерхард започва да прилага принципите на Социалното пазарно стопанство, които поставят началото на „немското икономическо чудо”.

През 1949 година Лудвиг Ерхард е избран за депутат в първия Бундестаг на Федерална република Германия от листата на Християндемократическия съюз. Става федерален министър на икономиката - пост, който заема без прекъсване в различните правителства на Конрад Аденауер до 1963 година.

През февруари 1957 г. е публикувано програмното съчинение на Ерхард „Благоденствие за всички”.

На 16 октомври 1963 г. Лудвиг Ерхард е избран за канцлер на Федерална република Германия след оттеглянето на Конрад Аденауер. През 1965 г., след като под негово ръководство Християндемократическият съюз печели убедително парламентарните избори, на 20 октомври 1965 г. е избран отново за федерален канцлер на коалиционното правителство, съставено от ХДС / ХСС и либералната Свободна демократическа партия.

През 1966 г. е избран за председател на Християндемократическия съюз. През есента на същата година министрите на Свободната демократическа партия напускат коалиционното правителство. Настъпва парламентарна криза.

На 30 октомври 1966 г. Ерхард подава оставка като федерален канцлер. Неговият наследник на канцлерския пост Курт Георг Кизингер е избран от Бундестага един ден по-късно начело на правителство на „Голямата коалиция” между християндемократи и социалдемократи.

В периода 1969 – 1976 година Лудвиг Ерхард е избиран постоянно за депутат от името на Християндемократическия съюз. През 1976 г. открива сесията на Бундестага като най-възрастният негов член.

На 5 май 1977 г. Лудвиг Eрхард почива в столицата Бон от сърдечна недостатъчност.

Откъси от сборника „Социалното пазарно стопанство на Лудвиг Ерхард и неговото значение за бъдещето”-  съвместно издание на фондация „Конрад Аденауер” и сдружение „Гражданска общност”;

Съставител и преводач на сборника: Господин Тонев;

Снимки: welt.de; wdr5.de;