Антонио Бандерас за филма „Геният”: „Чувствах се свързан с Пабло Пикасо”

Антонио Бандерас в ролята на Пабло Пикасо

За филмовия сериал „Геният” на Нешънъл Джиографик (National Geographic), който разказва историята на съответния гениален човек в десет епизода, Антонио Бандерас се завръща в родния си град Малага, за да играе Пабло Пикасо. Малко преди интервюто Бандерас и Клеманс Поези заснимат сцена от филма, в която Пикасо разговаря с партньорката си в живота Франсоаз Жило за търсенето на универсален символ (Франсоаз Жило, родена през 1921 г., художник и писател, 40 години по-млада от Пикасо, с когото имат две деца – Клод и Палома). Малко по-късно Пабло Пикасо ще създаде своя гълъб на мира.

Публикуваме интервюто на актьора Антонио Бандерас с журналистката Елена Вицек.

Въпрос: Във филмовият сериал „Геният” на Нешънъл Джиографик играете Пабло Пикасо през втората половина от неговия живот. Какво Ви свързва с художника?

Антонио Бандерас: Като мен Пабло Пикасо е родом от Малага, където, естествено, все още присъстваше по времето, когато живееше във Франция. Израснах във времената на диктатурата на Франко: когато се родих, международните герои не бяха толерирани. Въпреки че Пикасо беше испански художник, режимът се опитваше да скрие и него. Той беше член на Комунистическата партия, така че по-добре беше да не се говори за Пикасо. Това не променяше с нищо факта, че в нашия град той беше герой.

Как това се усещаше по онова време в Малага?

Спомням си как ходех на училище с майка ми, хванати ръка за ръка. Всяка сутрин минавахме покрай Пласа де ла Мерсед, един площад в стария град, където се намира къщата, в която е роден Пикасо. Там имаше табела, сочеща към Пикасо. Неговото дело, творчеството му беше като голяма сянка върху нашия град. По-късно се чувствах свързан с него: той беше човек, който се беше осмелил да напусне Малага, за да търси по света приключения. В известен смисъл и аз направих същото. Естествено, не мога да се сравнявам с вероятно най-важния художник на 20-ти век - това би било смешно. Но има няколко сходни неща.

Как се чувствахте, да представяте за първи път сериен характер?

Преди много години в една серия играх младия Мусолини, но това наистина беше много отдавна. Опитът е много различен от снимането на филм. Особено, когато филмовата поредица разказва живота на една личност. Има повече време да се проникне в същината и да се представи целостта на характера, възможни са повече цветове и усложнения.



Ако един актьор трябва да представи целия живот в един филм, той обикновено се оплаква, че няма достатъчно време да изобрази цялостния характер. В една десетчасова филмова поредица съответно е възможно много повече ...

... но?

Но също така е и много по-уморително и напрегнато. Трябва да знаеш как да слагаш маската си. Трябва да знаеш стойността на новите си вежди и новия си нос и как чрез тях да изразиш вътрешните преживявания. И трябва да се опиташ да запълниш една личност наистина със съдържание.

В какво според Вас се състои същината на един гений?

Геният е трудно да се определи. Дали това е някой, който създава нещо, което променя живота на хората по света? Някой, който служи на човечеството, така както майка Тереза? Или който завещава нещо значимо? Гениите рушат правилата, те настройват хората срещу себе си.

Нужна е силна, укрепнала личност, за да се справя с възникналите от тези неща сблъсъци. Пикасо остана верен на идеите и на стила си, независимо от външните влияния. Винаги, когато от него се очаква нещо според схемата А, Б, В, той изненадва с напълно различен подход. Това е изкуство. Отнася се до изненадата. До смъртта си Пикасо размишлява как да подклажда революции. Той представя много добре каква е същината на един гений. Но, естествено, аз съм предубеден и пристрастен.

Имате известен опит в общуването с гениални личности. Как се работи с човек като Педро Алмодовар?

Педро Алмодовар навярно е човек, който може да бъде описан като гений. Обичайно такива хора са с тежки характери. Да се работи с Алмодовар, въпреки че сме приятели, е много трудно. Но резултатите обикновено са много добри, така че не се оплаквам. Човек преминава през съзидателен ад. Но съзидателен. Това би могло да се окачестви и като един вид подчинение, една игра с властта.

И Пикасо беше смятан за човек с тежък характер.

Всичките му връзки са белязани от болка – и с това нямам предвид само връзките му с жени. Способностите на Пикасо пораждат у него голяма арогантност: той е знаел колко е добър. При него нещата не са били като при Ван Гог, който умира в бедност. Когато Пикасо е на 30 години, половината Европа го познава. Хората около него са платили цена за това. Той е бил много взискателен и нетърпелив към всички, които допуска близко до себе си. Ако те не съумяват да се движат с неговата скорост, той ги изоставя. Опитвам се да не оценявам това толкова силно.



Въпреки това тези неща засягат предимно неговите партньорки.

Понякога казват, че Пикасо не е бил честен към жените си. По-скоро мисля, че е бил твърде честен. Той е създавал много болка с този начин на държане без задръжки. Някога е записал следното: „Макар да идвам отдалеч, все още съм едно дете.” Ако някой на 65 години все още е дете, това крие опасност.

В много жени, които е срещнал живота си, той е видял нещо ново, едно вдъхновение, което поражда у него цветове и идеи. Той не може да отдели това влияние от личността. Най-малкото, Пикасо се грижи за жените, които беше изоставил. На бившата си любовница Мари-Терез Валтер той телефонира веднъж седмично в продължение на четиридесет години - от раздялата им до смъртта си.

Защо късната връзка на Пикасо с Франсоаз Жило е в центъра на сериала?

Франсоаз Жило е била независима, умна жена, която много рано опознава Пикасо. Тя е била на 21 години, когато се запознава с него, толкова млада, че знае - трябва да преживява, ако връзката им приключи. Когато се разделят, тя има две деца и изобилие от знания, които по-нататък й помагат като художник. Франсоаз Жило все още е жива, сега е на 95 години и живее в Ню Йорк. Запознахте ли се с нея? Веднъж срещнах дъщеря й Палома в Лос Анджелис. Моят акцент й напомни за нейния баща.

За личността на Антонио Бандерас Антонио Бандерас, роден през 1960 г. в Малага, Испания, още в ранна възраст снима филми с испанския режисьор Педро Алмодовар, сред тях „Матадор” и „Жени на ръба на нервна криза”. На 32-годишна възраст Бандерас се премества в Холивуд. Неговата роля като китарист и мъстител във филма „Десперадо” му създава международна известност. Оттогава той често играе ролите на страстния южняк, например в „Маската на Зоро”. Алмодовар сякаш никога не му прощава напълно неговия афинитет към филми на масовия вкус, но след „Кожата, в която живея” (2011 г.) те отново работят заедно. Серията „Геният”, в която Антонио Бандерас играе Пабло Пикасо, се излъчва от края на април 2018 г. по телевизионния канал Нешънъл Джиографик (National Geographic).

Източник: faz.net; с незначителни съкращения;

Превод: Господин Тонев;

снимки: elle.pl; 24.hu; diariosur.es; digitalspy.com;