Анегрет Крамп-Каренбауер, ХДС: Бъдещето принадлежи на интересните партии

Реч на Анегрет Крамп-Каренбауер пред конгреса на ХДС

Публикуваме откъси от речта на Анегрет Крамп-Каренбауер, в която тя излага възгледите си като кандидат за поста генерален секретар на ХДС (Християндемократическия съюз) на Германия по време на партийния конгрес, състоял се на 26 февруари 2018 г. в Берлин:

„... Скъпи приятели, всичко, което постигнах през живота си в политически план, го дължа на тази партия.

Онези, които в пет часа сутринта стояха пред вратите на заводите и разпространяваха брошури, онези, които дори и когато управлявахме, например, в Саарланд, и приложихме изключително тежка програма на строги икономии, излагаха живота си на риск в своите сдружения и профсъюзи и онези твърди избиратели, които не се отдръпнаха, дори когато ударите бяха под кръста, това са тихите герои, които представляват същината на нашата партия.

Това са онези, които ни носят - мен и други. Време е да върнем нещо обратно, скъпи приятели.

... Хората си задават въпроси. Те задават тези въпроси и на нас. Те искат да знаят: как стоят нещата с дигитализацията и преди всичко какво правите, за да бъде тя позитивна и за всеки отделен човек? Те искат да знаят какво е бъдещето на Европа. Представляваме ли все още сходните ценности и нашите интереси съвместно?

... Като партия трябва да дадем по-задълбочения отговор на въпроса, как е организирано обществото ни. Стоят ли, от една страна правата, а от другата задълженията, все още в правилното съотношение? Това са въпросите, които хората поставят. На тези въпроси трябва да дадем нашите отговори, скъпи приятели.

... Когато в началото на 80-те години се присъединих към Християндемократическия съюз (ХДС), имах по-малко интелектуални мисли за това -  признавам си съвсем открито - дали тази партия е консервативна, либерална или християн-социална. Това беше едно решение, идващо от сърцето и интуицията. Имах впечатлението, че християнският образ на човека, с който изграждаме основата на нашите действия, е вярното нещо.

Това е образът, който най-добре описва и най-добре възприема хората - такива, каквито са. Този образ възприема човека и се застъпва за него с всичките му способности за самоотговорност, със способността да поема отговорност за самия себе си. Но той се застъпва за него и там, където човек е слаб и където е заслужил солидарността ни.

Това е най-важното нещо, това е ръководното начало. Оттам ние извличаме ценностите си. Това беше така, така трябва да остане и никога не трябва да се променя, скъпи приятели. От този образ ние развихме корените си – консервативното, либералното,  християн-социалното.



Естествено, това може да се обсъжда много теоретично – да бъде тълкувано философски от едната или другата страна - зад всеки от тези корени се крият много съществени постановки на въпроса, много съществени нагласи и много съществени очаквания. Ето защо трябва да поставим тези въпроси конкретно и да им дадем отговор.

Какво казваме на възрастната съпружеска двойка, която живее в голям град и например казва: „Вече не смеем да пътуваме в метрото, защото не сме сигурни дали това е добро за нас или не”? Какъв отговор даваме на това?

Какво казваме на младото семейство с деца, което с основание очаква да бъде подпомагано от държавата, и то независимо от това, как то иска да организира своя личен съвместен живот?

Какво казваме на предприемача, който казва: „Искам да правя нещо, искам да създам работни места, но понякога имам впечатлението, че при мен спазването на едно указание се контролира от повече полицейски чиновници, отколкото някъде при някое престъпление”?

Какво казваме на работника, който се страхува от дигитализацията, просто защото не знае, дали след половин година ще има все още работно място? Какво казваме на този, който е организиран в Младежкия съюз и същевременно в местната организация на съюза за защита природата на Германия, когато ни пита: „Какво всъщност правите, за да се запазят нашите природни ресурси?”

Какво казваме на нашите организирани членове в църковните общини, които се грижат за бежанци? Всичко това са въпроси, които хората отправят към нас и ние трябва да дадем отговорите на тези неща.

Сега питам вас: кои от тези хора ще оставим настрана? На кои от тези въпроси казваме: „Това не ни интересува, тъй като то не съответства на корените ни”? Ние ще сме силни тогава, когато възприемаме всички тези хора като важни за нас и представляваме всички наши корени.

Тези, които настоятелно се опитват да ни насочат в едната или другата посока, имат всичко наум, но не и една силна народна партия ХДС и за това трябва да сме подготвени.

... През 2013 г. нашият резултат на парламентарните избори беше над 40% и, да, през последните години загубихме гласоподаватели: 900 000 души гласуваха за Алтернатива за Германия и 1,4 милиона за СДП (Свободната демократическа партия – либерална германска партия). Скъпи приятели, не искаме и няма да приемем това.



Ще се борим отново за тези гласове, но няма да го правим с пяна на устата и не с моралната бухалка, а с правилните въпроси, които поставяме.

Питам ви: какво е гражданското, консервативното и уж в юдео-християнската традиция на една партия, която вече не разглежда хората като хора, която вече не оценява хората според това, което са, какво могат да направят и какво допринасят, а която още от самото начало поставя хората в определени категории.

... Приехме последната принципна програма във време, в което още имаше ядрена енергетика, а iPhone току що бе пуснат на пазара. Нещата се промениха. Трябва да разработим програма, която обхваща тридесетте години на нашия век. Ето защо това ще бъде главната цел на работата ни за следващите години.

Казвам съвсем ясно: това няма да бъде трудова терапия за тази партия, според мотото: „Партията може да обсъжда, а ние спокойно да управляваме”. Ще трябва да създадем тази програма като основа за партията и за правителството в следващите години.  Това е наш ангажимент!

... Хайнер Гайслер (бивш главен секретар ХДС от времето на Хелмут Кол) казваше: „Бъдещето принадлежи на интересните партии”. Ние сме интересна партия и искаме да станем още по-интересни, и то не посредством това, че дискутираме на всеки три дни  кой какъв може да стане, а като накараме хората да почувстват, че ХДС е мястото, където се води битка за бъдещето и за най-добрите решения. Да, това включва също и критичните гласове.

Боже мой, не отидох в Младежкия съюз на ХДС, за да ръкопляскам на моя председателя на партията във федералната провинция, в която живея, а за да запаля огън под задника му. Това е описанието на системата на работа на Младежкия съюз, скъпи приятели!

... През последните няколко дни, доколкото това беше възможно по време на преговорите, ние винаги поне с едното око следяхме Зимните олимпийски игри. Те бяха изключителни олимпийски игри с наистина забележителни моменти. Позволете ми да ви кажа открито: любимият ми победител на Олимпийските игри беше отборът на Германия по хокей на лед.

Не само защото той спечели исторически медал, а и защото този отбор изживя нещо, от което ние имаме нужда. Беше ясно - този отбор не беше сбор от отделни звезди, напротив - „звездата” беше отборът.

Това се отнася и за нас. Звездата е ХДС. Не става дума за това, кой отделен човек блести в ХДС, става дума за това, партията да блести. За тази цел трябва да работим, за тази цел трябва да се включите в общите усилия и за това ви моля за вашето доверие.

Източник: Интернет страница на ХДС: cdu.de;

Превод: Господин Тонев;

снимки: stern.de; bz-berlin.de; n-tv;