Александър Гауланд: За мен епохата на Конрад Аденауер е доброто старо време

Интервю на Светослав Малинов с Александър Гауланд (2 част)
Въпрос на Светослав Малинов: Сега да преминем към една друга тема. Знаете, че България е пред прага на Европейския съюз и ние вече започваме да се изправяме пред проблеми, които стоят от много време пред европейските държави. Ние сме, така да се каже, новаци в тази тематика. Едно от нещата, които искам да попитам, е дали има някаква принципна разлика между лявото и дясното, когато става дума за Европейската конституция, когато става дума за това, как трябва да изглежда ЕС в своята крайна фаза, за идеала на ЕС. Александър Гауланд: Мисля, че разликите между левицата и десницата, т.е. между демократичната левица и демократичната десница, в това отношение е малка. В моята страна дълго време и в двата лагера тежненията бяха в посока на европейска държава, в която Германия да се разтвори. Това до известна степен и у социалдемократите, и у християндемократите беше бягство от историята. В Европа Хитлер можеше окончателно да бъде загърбен и предаден на миналото. Сега Германия сама има отново национален образ и европейците, които искаха тази свръхдържава, трябва да признаят, че другите европейски народи не желаят да се разтворят в Европа, а се нуждаят от Европа, за да засилят собствената си национална идентичност. Но те не искат да се откажат от нея заради Европа. В Германия се налага известен реализъм, че максимумът, който може да бъде постигнат, е съюз от държави с обща икономическа основа. Това е по-малко, отколкото искаха Аденауер, Халщайн, де Гаспери, Шуман, но повече едва ли е възможно. Всички знаем или по-скоро ние българите научихме през последните години в цялата є пълнота идеята за Европа, както се е формирала след Втората световна война. Случайно ли е, че тази идея се е зародила в главите на десни политици, на християндемократи? В Германия не беше случайно, защото дясната част на Германия беше по-засегната от Хитлер и търсеше нова морална основа. Самостоятелният германски път се бе оказал погрешен и единственият начин да се съхранят десните ценности беше това да стане на европейска основа. Социалдемократите не зависеха до такава степен от това, защото при отхвърлянето на определени развития по време на нацизма изпревариха десницата. Те попаднаха по-рано в концентрационните лагери, съпротивляваха се тогава, когато мнозина все още подкрепяха нацистите. Странно, но социалдемократите в Германия след 1945 г. начело с Курт Шумахер бяха почти националисти, искаха да върнат старата национална държава и се надяваха на социалдемократическа национална държава. Бих искал да споделя едно свое наблюдение и да разбера дали сте съгласен с него. Имам чувството, че през ХХ в. демокрациите излъчиха силни лидери преди всичко от десницата. Когато погледнем към големите лидери след Втората световна война виждаме, че и Чърчил, и Тачър, и Рейгън, и Аденауер са все представители на десницата. Има ли нещо, което прави демократичната десница и десните лидери по-силни? Мисля, че това е структурен проблем. В резултат на разделението на света на комунистически и антикомунистически от 1917 г. насам, социалдемократите или демократичната левица изпаднаха в трудно положение. Те бяха принудени да твърдят, че искат друго общество, но, за Бога, не това, към което се стремят комунистите. Левицата в Европа винаги трябваше да се защитава и да обяснява, че за нея може да се гласува без опасения от комунистите. И трябва да се признае, че поне Аденауер много се възползваше от това. Да си спомним ранните изборни плакати, на които мрачен руски войник гледа през границата и под него пише: „Гласувайте за ХДС (Християндемократическия съюз), за да останете свободни”; това, разбира се, съдържа предупреждението: „Ако дойдат другите, нещата може да се объркат.” И прочутият предизборен лозунг в Германия „Свобода или социализъм” намеква същото, като доближава социализма на СДП (Германска социалдемократическа партия) до несвободата. Поради това десните партии най-често са били на власт, те са можели да действат, техните лидери са имали възможност да се развиват, докато социалдемократите са управлявали във всички страни много по-рядко. По отношение на Германия трябва да кажем, че поне Вили Бранд също беше голяма фигура. Когато социалдемократите са идвали на власт, те също са произвеждали големи фигури. Но те рядко идваха на власт, защото условията на Студената война не бяха благоприятни за социалната демокрация. Бих искал да попитам за нещо, което ме порази. На Коледа 2003 г. имаше анкета за най-голям германец на всички времена и се оказа, че за такъв е определен Конрад Аденауер. Известно ли Ви е това допитване? Общувал съм с доста млади германци, които имат крайно отрицателно отношение към ХДС. Приветствам избора на Аденауер, но привидно изглежда, че такова нещо не би могло да стане с оглед на конкуренцията на Мартин Лутер и Карл Маркс, а ето, че то е факт.