Алберт Бандура: Ценностна система, морал, традиции, ценности, добро и зло

Албeрт Бандура: Почти всеки човек може да бъде жесток

Проф. Албeрт Бандура, възприеман като най-големия жив психолог в света, е роден през 1925 г. в Мундаре, провинция Албърта, Канада. Алберт Бандура е дългогодишен преподавател в Станфордския университет и президент на Американската психологическа асоциация. В разговор с германския журналист и публицист Александър Гьорлах той твърди: „Проблемът е в добрите хора, които вършат зло”.

Въпрос: Често чуваме думите: „Така са го правили хората през каменната ера, така че това трябва да е фундаментално за човешката природа.” Но ние не сме вече в каменната ера. Все още ли определяме себе си въпреки това в тази взаимовръзка?

Албeрт Бандура: Мен не ме интересува какво се е случило в тези пещери. Гледам това, което ни е дала еволюцията. Тя ни е дала способности и механизми, за да влияем на върху бъдещето. Благодарение на човешката си интелигентност имам предвидливост: действам с оглед на бъдещето си.

Ценностната система обикновено ни става понятна чрез традициите, с които израстваме. Как да направим крачката от социалните традиции към въплъщаването на тези ценности?

Първоначално поведението ни в твърде голяма степен се е формирало посредством контрола и външните условия на нашия живот. Тоест, въпросът гласи: как сме възприели определени стандарти? Съществуват три или четири възможности. Първо, ние преценяваме реакциите към нашето поведение. Държим по определен начин – добре, зле - и след това получаваме обратна връзка. Въз основа на реакцията на нашата социалната ни среда към поведението ни, ние започваме да култивираме и да прилагаме стандарти.

Второ, ние гледаме как се държат другите и сме или критични, или одобряващи. Трето, имаме предписания, които ни казват кое е добро и кое -зло. Ако вече имаме наложени от самите нас предписания за действие, съществуват още два други важни фактора, които могат да повлияят на поведението ни: хората ще се държат по определен начин, тъй като искат да избегнат или правни санкции, или социални санкции в своята среда, въз основа на поведението си.

Разбира се, съществува и потенциалът за страстно несъгласие: след като веднъж човек е въплъщавал нещо, не може просто да предаде тези ценности, само защото обществото започва да следва други ценности.

Винаги сме изправени пред два вида последици: външни и собствени. Трябва да сме в състояние да живеем със самите себе си и с последиците от действията си. Всичко е наред, когато ценностите Ви се споделят от културата, в която живеете. Но какво, ако това не е така? Може да направите компромиси по отношение на ценностите си или да станете циничен. Но ако цялото чувство за самоценност е дълбоко вкоренено във Вас, може би няма да промените поведението си.

Някои хора се чувстват толкова свързани с тези принципи, че по-скоро са готови да приемат драстични последици, отколкото да се откажат от своите ценности. Вижте, например, такива като Мандела и Мартин Лутър Кинг. Но ние виждаме същото и при героите на ежедневието: те отказват да се приспособят и да нарушават собствените си лични стандарти.

Хората могат ли да се държат зле в определени ситуации, само защото ценностите са абстрактни или?

Много от нашите морални теории са абстрактни. Основната ни грижа в тази област, притежаването на морал и начините на моралната аргументация, обаче, е само половината от историята; при това по-малко интересната. Ние приемаме норми, но имаме няколко механизма, с които можем отново да се освободим целенасочено от тези норми. Така че предизвикателството не е в обяснението, защо хората се подчиняват на тези норми, а как се стига дотам, хората да се държат жестоко и въпреки това да се чувстват добре. Проблемът са добрите хора, които вършат зло, не лошите хора, които не се държат по съответния начин.

Класическият случай е нацистка Германия: съпрузи и бащи, хора, които харесват Моцарт и Бетховен, са станали надзиратели в концлагери. Как е било възможно това?


Почти всеки човек може да се държи жестоко - Кротката Линди Ингланд в затвора Абу-Грейб

Обикновените хора могат да се държат много злонамерено. В книгата, която пиша по тази тема, има дълга глава за отстъплението от морала в медиите, в оръжейната промишленост, тютюневата индустрия, корпоративния свят, финансовата индустрия, тероризма – към това има и обширни данни от последните няколко години. Това е също така пречка за устойчивостта на околната среда и може би най-важната област, засегната от моралното отстъпление. Имаме още около 40 или 50 години и ако дотогава не сме намерили конкретни решения, ще бъдем изправени пред трудни времена.

Възможно е да знаем, че действията ни са неморални, но въпреки това не променяме поведението си. Какво говори това за човешката природа?

Човешката природа е в състояние да оправдава определено поведение. Не е вярно, че по природа хората са лоши. Но те имат много необуздан и доходоносен стил на живот, изпълнен с високотехнологични джаджи и климатични инсталации, от които не искат да се откажат.

Как като учен реагирате на твърденията, че по естеството си човешката природа е добра или лоша?

При съответните условия почти всеки може да се държи жестоко. Погледнете само момичето от затвора Абу-Грейб - Линди Ингланд; тя стана лицето на Абу-Грейб, тъй като беше на снимките. Била е твърде наивно малко момиче, чувствала се привлечена от този тип. И се е намирала в среда, която насърчава бруталността. Бих казал: в същността си тя е кротка. Но в този контекст тя е извършила зло. И тук отново трябва да отхвърлим монолитните концепции за човешката същност.

„Историята на човека е история за насилие, любов, победи и поражения.” Поне така твърдят поетите. Но от аналитично гледище ...

Това не е вярно за всички общества. Ние изхождаме от това, че агресията е вродена, но съществуват също и поразително пацифистки общества. А можем да забележим и големи различия вътре в едно общество. Но със сигурност най-изумителният пример е трансформацията на едно войнствено общество в мирно. Швейцария е един такъв пример, Швеция - друг. Тези викинги са нападали ненадейно всичко и хората са умолявали за защита: „Спасете душите ни от яростта на тези нормани!” И ако днес погледнете това общество, трудно ще намерите насилие над деца или домашно насилие. Швеция се превърна в посредник на мира.

В немския език съществува понятието „съдбовна общност”. То постулира, че нацията се свързва чрез историята си. Мислите ли, че общата история определя едно общество? Или това е религията, или езикът, който говорим?

Всичко. Ние придаваме голямо значение на биологичната еволюция, но не подчертаваме, че културите също са продължили да се развиват. Тези промени се предават от едно поколение на друго. Преди няколко десетилетия за жените беше предвидена ролята на домакини и се смяташе за грях да се живее заедно, без хората да са женени. Вижте днес ролята на жените, осъществи се огромен прелом в рамките на кратък период от време. Промяната се ускорява. Важна е хомогенизацията т.е. приемането на неща от различни култури, кухни, музикални традиции, поведение и т.н. Но имаме и поляризация. Омразата на Бин Ладен към Запада например. Да добавим към това и хибридизацията.

Споменахте ролята на жените: получих католическо възпитание. Това е придружено от определено виждане за половите роли. А също така, че хомосексуалността е нещо лошо. Майка ми беше възпитана по този начин, но мисля, че нейните възгледи през последните няколко десетилетия се промениха.

Обществото също се променя. Днес е напълно нормално да живеете с партньора си, без да сте женени. В Калифорния само преди 40 години хомосексуалността все още се считаше за болест. Тогава хората протестираха. И накрая те накараха държавата да промени диагностичната категория от болест към сексуална ориентация. Под обществен натиск психиатрията промени диагностичната система.
Източник: theeuropean.de; със съкращения;
Превод: Господин Тонев;
снимки: professoralbertbandura.com; orf.at;