Норберт Ламерт за парламентаризма, популизма, бежанците и толерантността

Интервю с председателя на Бундестага Норберт Ламерт

Професор д-р Норберт Ламерт е председател на немския парламент, Бундестага, от октомври 2005 година. Ламерт е християндемократ, член на президиума на Християндемократическия съюз (ХДС). Той е роден през 1948 г. в град Бохум като най-голямото от седемте деца в семейството. Норберт Ламерт е католик, със съпругата си Гертруд са женени от 1971 г. и имат  четири деца. Живеят в Берлин и Бохум.

Въпрос: На парламентарните избори в Германия през 1972 г. избирателната активност е била 91,1%. На парламентарните избори през 2009 г. тя е намаляла до 70,8%, а през 2013 г. е 71,5%. Все по-скептични ли са германците по отношение на значението на изборите?

Норберт Ламерт: Естествено, предпочитам висока избирателна активност, отколкото ниска. Увеличаващото се въздържане от участие на избори е повод да се постави критично въпроса за  връзката между политиката и гражданите. Да не участваш в изборите, все пак не трябва да бъде непременно израз на политическа незаинтересованост, напротив: един целенасочен отказ от гласуване е във висша степен  политическо действие. Може би повече от скептицизма към значението на изборите  негласуващите дават израз на конкретно недоволство от политиката.

Специалисти виждат в спадащата избирателната активност също и едно нормализиране. В световен мащаб именно при парламентарни избори Германия има все още много високи стойности на участие, значително по-високи, отколкото в някои страни с продължителни и стабилни демократични традиции.

Тъкмо младите хора са по-склонни към политически форми отвъд парламентаризма. Какво може да научи от тези движения представителната демокрация? Имаме нужда от  жизнена демокрация. Своя принос за това, извън парламентите и заедно с партиите, разбира се, имат безбройните частни образувания, инициативи и граждански движения. Всяка готовност тъкмо на младите хора да схванат  обществените дела като свой собствен интерес, заслужава респект и окуражаване.

Действително не познавам по-добра система от парламентарната, за да се стигне в една свободна обществена конкуренция на различни, отчасти противоречиви въжделения, желания и цели накрая честно и обвързващо до носени от мнозинството решения.

Има ли нужда в политиката от определен талант за шоу?

Наложително, без съмнение, не е. Но това, че политиката принадлежи към „изобразителните изкуства” и доколкото собствените възможности значително зависят от това дали можете да предадете посланието си, е очевидно.

Пожелавате ли си повече емоции в парламента?

Не, но на всяка цена повече темперамент, от време на време страст. В германския Бундестаг във всеки случай се говори твърде често, а твърде малко се обсъжда.

На какво се дължи това?

Това също така е свързано с факта, че там има трибуна пред публика. Ето защо постоянно настоявам темите от дневния ред по-често да се обсъждат от място и народният представител да не излиза на трибуната и да излага мнение.

Партии, които правят политика от разочарованието и недоволството на хората, бързо получават клеймото „популистки”. Какво му е толкова лошо на популизма?

Вземам си бележка в пристъп на вълнение, затова, че ме питате за тези неща. Тъй като подозрението, че популизмът е нещо лошо, редовно се представя от медиите.

Тоест, популизмът съвсем не е толкова лош?

Тъй като за щастие ние се намираме в една система, в която избирателят решава от кого иска да бъде управляван, към основната ориентация на всеки политик принадлежи това, да се интересува какво мисли народът. Наистина вярвам, че отговорната политика не трябва да се редуцира до популярността като критерий. Политиката също така трябва да взема решения, които не са популярни.

Има ли политик, когото сте слушали с голяма охота?

Ако имаше такъв, щях да го запазя за себе си.



Завладява ли Ви понякога недоволство, че все по-малко хора се интересуват от политика?

Само защото по-малко хора са членове на един клуб, на църква или синдикат, не означава непременно, че те вече не се интересуват от спорт, от религия или от колективния си трудов договор. Точно същото е и с политиката.

Това означава?

Че хората се ангажират тогава, когато става дума за проблем, който ги засяга пряко. Но те вече не се свързват трайно с една партия. Интересът към политиката днес е по-скоро целенасочен, отколкото принципен.

Доколко в политическата си дейност се ръководите от вярата си?

Вярата ми е естествена част от моята личност и не знам дали изобщо някога щях да тръгна в политическото поприще без тази вяра и свързаните с нея критерии за ориентация. Що се отнася до конкретните политически решения, по правило вярата не може да бъде от решаващо значение. Разбира се, напоследък ние все по-често се занимаваме с въпроси, които имат също и високо етическо значение.

Преобладаваща част от лицата, търсещи убежище, са с мюсюлманска вяра. Какво означава това за нашето все по-светско общество?

Вярно е, че преобладаващата част от бежанците и търсещите убежище идват от ислямски страни. Но за тях е валидно същото, както за християните у нас: не всеки, който формално принадлежи към една религиозна общност, има също и активно или дори офанзивно отношение към тази общност. Смятам донякъде за удивително, че тъкмо в регионите на Германия, в които делът на свързаните с църквата хора е особено нисък, се изразява най-големият страх от една уж застрашаваща ислямизация на „християнския Запад”. И особено дразнещо е, че много хора там изискват от имигрантите културна ориентация, която по начина, по който спорят, болезнено им липсва.

Но тези страхове нямат ли все пак истинска същина? Можем ли да интегрираме всички тези хора, които в голямата си част произхождат от различен културен кръг и носят със себе си съвсем различни ценностни представи?

Германия не е експериментално поле за алтернативни обществени форми. Който идва у нас, трябва да знае какви правила и ценности са валидни тук. Позоваването на други традиции и културни среди не трябва да бъде оправдателна причина за обезсилване на тези правила, без никакво значение дали става дума за темата сексуално самоопределение, равноправието между мъжете и жените или въпросът за толерантността към други политически и религиозни убеждения. В Германия са валидни Основният закон и тези неща, за които сме се споразумели в него за съвместния живот в нашето общество.

Доколко е реалистично е очакването, че ще интегрираме действително всички тези хора в нашето общество?

Който идва в Германия, тъй като има надеждата за един по-добър живот, от него можем да очакваме, че ще се придържа към правилата на играта, които са валидни тук. И ние винаги трябва да разясняваме това недвусмислено.

Норберт Ламерт за толерантността:

Фактически толерантността не е изключителен и дори всеобщ признак на историята на човечеството, също не и в историята на религията или в историята на църквите, нито преди Реформацията, нито след Реформацията. Тъмните сенки на често брутална нетолерантност придружават историята на религията и историята на човечеството през вековете: инквизицията, ловът на вещици, изгарянето на еретици, религиозните войни.

Религиите имат, както показва историята, едно амбивалентно отношение към толерантността. В ученията те представят толерантност, в практиката се отказват от толерантността - не винаги, но за съжаление често. И затова се нуждаем несъмнено, също така и точно в света на 21-ви век, не само от верую, но и от живи  примери на толерантност.

Източник: 100tage100menschen.de; drehscheibe.org; augsburger-allgemeine.de;

Превод: Господин Тонев;

Снимки: indiskretionehrensache.de;