Мишел Идалго за футбола като празник, като представа за красота и мъжество

Интервю с треньора Мишел Идалго

„Ако ще умираме, поне ще бъде хубава смърт” – казва треньорът на френския национален отбор Мишел Идалго преди полуфинала на Световното първенство по футбол през 1982 г. в Севиля срещу Федерална република Германия. В продълженията Франция води с 3:1 на Германия, но упоритите германци изравняват резултата и при изпълнение на дузпите печелят един от най-епичните мачове в световния футбол.

Мишел Идалго е човекът, с когото френският футбол достигна своите първи големи успехи и се нареди сред големите футболни нации. Идалго е роден през 1933 г., успешен футболист в отборите на „Реймс” и „Монако”, треньор на френския национален отбор, като преди това е бил помощник на създателя на „тоталния футбол” Щефан Ковач. Публикуваме интервю на журналиста Георги Бойчев с големия френски треньор Мишел Идалго.

Въпрос: След толкова години във футбола и в една толкова драматична професия, как сте могли да запазите тази непосредствена радост от играта?

Мишел Идалго: Може би защото възприемах футбола именно като игра, каквато той всъщност отдавна не е за тези, които се прехранват чрез него. Може би си бях създал един илюзорен свят от мои представи за футбола, които ме предпазваха от опасността да го възприемам като нещо делнично, като занаят. Този свят се намираше само на стадиона и аз никога не го отнасях вкъщи, за да не го смесвам с ежедневните неща. Това беше празничен свят, в който законодатели бяха красотата и мъжеството.

Но аз бях треньор и трябваше да се подчинявам на определени норми, а треньорската професия със своите непрекъснати драми, конфликти и стремежи ме ограбваше, всеки ден отнемаше по нещо от моя свят. И когато почувствах, че ще го загубя напълно, се оттеглих. Реших да запазя само за себе си най-съкровеното от моята представа за футбола, за да мога да му се радвам. Може би е малко егоистично, но просто нямах друг избор.

Кое е най-важното, за да успее един треньор в своята работа?

Щедростта във взаимоотношенията с играчите. Винаги съм бил привърженик на приятелството, а не на подчинението. Преди да взема решение, изслушвах всички играчи и винаги си казвахме истината в очите. Така се създаде доверието, което е най-добрата атмосфера за съществуването на един колектив.

Какво е мястото на треньора в този колектив?

Той е пълномощникът, приятелят, отдушникът и закрилникът на отбора. Изобщо той е човекът, който отговаря за всичко. Играчите трябва да разберат тази роля на треньора – това ще ги направи по-сигурни, по-спокойни. Само тогава те могат да дадат от себе си всичко, на което са способни.


Мишел Идалго преди изпълнение на дузпите на мача срещу Германия през 1982 г. в Севиля.

Какъв беше основният проблем, който трябваше да решавате с френския национален отбор?

Преди всичко психологически. Днес всеки може да говори за техника или за тактика, но най-важна роля играе психологията. Футболът е един, но по един начин го играят бразилците, по друг – германците, по трети – англичаните, всеки според своя манталитет. За да разчитаме на успех, трябваше и ние да намерим своя начин, трябваше да се освободим от комплексите си по отношение на останалите отбори.

Необходимо беше общите норми във футбола и спецификата на френския футболен характер да се поставят в единство и взаимодействие. Затова трябваше най-напред да се промени мисленето на футболистите, трябваше да се накарат да повярват, че са равностойни и дори по-силни от най-добрите в света. Трябваше да им се внуши чувството за отговорност, но не безкрайно, а в определени граници.

Затова им казвах: „Вие сте отговорни единствено за качеството на играта, а аз отговарям за евентуалното поражение.” Така се стремях да освободя играчите от мисълта за резултата, която им действа сковаващо и не им позволява да разкрият пълните си възможности.

Какво е значението на тактическите планове във Вашата работа, как изработвахте тактиката на френския национален отбор?

На тактиката не бива да се робува, но никой няма право да я пренебрегва. Ние също не можем да стоим настрана от законите на футболното развитие. Футболните принципи са еднакви за всички, само играчите са различни и се променят непрекъснато.

Затова трябва да се подбира такава тактика, която да отговаря на особеностите на футболистите и им позволява да бъдат личности на терена, да разкриват силните си страни. В този смисъл играчите във френския отбор имат достатъчно свобода и правото да вземат решения в хода на мача. За нас треньорската тактика не е догма, а предпоставка за изява на футболистите. Тръгвайки от определени принципи и норми, ние търсим пътя си в свободата.

Един френски журналист беше казал, че Европейското първенство във Франция (през 1984 г.) ще остане в историята като ерата на Идалго и Платини, а Вие скромно го поправихте: „Ако все пак споменават името ми, ще казват – това беше времето на Платини и Идалго...”

Не, това не е акт на скромност, а оценка, до която съм стигнал с годините. Треньорът зависи от своя отбор, от своите играчи. Ако аз не бях намерил Платини, той може би щеше да попадне при друг треньор и пак щеше да стане същият невероятен играч, защото в случая това е заложено в него. Но дали аз щях да намеря човека, който така добре да ме разбере  и да реализира на терена всички мои мисли и идеи? Повярвайте ми, че на всеки треньор е необходим такъв човек, за да успее на най-високо равнище.


Мишел Идалго и Мишел Платини след победата на финала на Европейското първенство, 1984 г.

Според Вас Платини явление ли е или е закономерен резултат от развитието на френския футбол?

Не. Платини не е продукт, в неговото съществуване няма никаква закономерност. Може да се създадат великолепни играчи като Аморос, Босис, Тигана, но не може да се направи един Платини. Той е експонат, който в един ден се открива и когато си отиде, никога няма да може да бъде заместен равностойно.

Но в един разговор Платини сподели, че никой не е незаменим...

Това, разбира се, е плод на неговото добро възпитание и скромност. Ето че минаха вече толкова години, а кой замени Пеле в Бразилия, Кройф в Холандия или Бекенбауер в Германия?

Означава ли това, че Вие не виждате никакви слабости в неговата игра?

Не. Той може всичко. Не се чувства добре, само когато някой се залепи за гърба му и му отнеме свободата, затова предпочита да играе малко по-назад, където има пространство да се разгърне.

Бихте ли казали, кои треньори са повлияли върху Вашето развитие в професията?

Учил съм се от много треньори, но в момента искам да спомена името на румънеца Щефан Ковач. Три години бях негов помощник, когато той ръководеше френския национален отбор. Ковач е невероятна личност и изигра ролята на лост за нашия футбол. Със своя голям международен опит той бе първият човек, който накара нашите играчи да преодолеят своя страх и да повярват в собствената си сила. Затова винаги съм твърдял, че той също има заслуги за днешните успехи на френския отбор.

Кой според Вас е най-големият проблем на съвременния футбол?

Болестта на днешния футбол е прекаленото благоразумие. Нейните симптоми са предпазливостта, страхът от отбелязване на гол в собствената врата. Това трябва да се преодолее чрез непрекъсната мисъл за нападението, за артистичността и красотата на играта. Само така ще осигурим доброто бъдеще на футбола. И това е задължение на всички, които обичат тази игра!

След оттеглянето Ви от треньорството отказахте да заемете поста на министър на спорта, който Ви беше предложен. Защо?

Спортът е неутрална сфера, в която човек може да твори. Самото ръководство на спорта е вече политика, а тя не може да бъде неутрална. Именно затова отказах да се заема с тази работа.

Източник: „Футболни гости”, автор Георги Бойчев; Медицина и физкултура, София, 1987 г.;

Снимки: squawka.com; eurosport.fr; dailymail.co.uk;