Щефан Ковач: Да си футболен треньор е по-сложно, отколкото да си политик

Щефан Ковач за силата на „тоталния футбол”

Името на големия румънски треньор Щефан Ковач ще остане завинаги свързано с триумфалния път по европейските терени на непобедимия „Аякс” от началото на 70-те години на миналия век. Щефан Ковач, роден в румънския град Тимишоара, е бил футболист, след кариерата си на спортист става треньор на румънския отбор „Стяуа”, по-късно на „Аякс” Амстердам, „Панатинайкос” Атина, както и на националните отбори на Франция и Румъния.

Щефан Ковач е създателят на концепцията за „тоталния футбол”, която налага с изключителен успех в холандския гранд „Аякс” Амстердам. Не е било лесно за един почти неизвестен треньор без особени международни успехи да се утвърди на кормилото на супер отбор като „Аякс” и да наложи своя метод на работа над цяло съзвездие от футболни майстори, водени от прочутия Йохан Кройф. Разказват интересен случай за неговата първа среща с холандския отбор.

Току-що била завършила първата тренировка и футболистите заедно с новия си треньор седнали да обядват. Играчите, които за първи път останали насаме с треньора си, решили да го проверят що за човек е, като се опитат да го провокират. Когато обедът завършил и поднесли кафето, към треньора пръв се обърнал Йохан Кройф: „Господин Ковач – казал той, - ние знаем, че Вие сте ръководили армейски отбор (преди да отиде в „Аякс”, Ковач е бил треньор на румънския „Стяуа”), където сигурно сте свикнали на дисциплина във всяко отношение. Как възприемате тогава нашите дълги коси?”

По това време почти всички играчи на „Аякс” били с коси до раменете. Ковач погледнал холандеца, усмихнал се и отговорил напълно спокойно: „Господин Кройф, никак не съм изненадан. В края на краищата това е всеобща младежка мода и няма основание  футболистите да изостават от нея. Мисля дори, че вашите коси биха могли да бъдат с няколко сантиметра по-дълги, отколкото са в момента. Но аз съм дошъл тук не да ви постригвам, а да подобря вашата игра.” Публикуваме интервю на журналиста Георги Бойчев с треньора Щефан Ковач, наложил концепцията за „тоталния футбол” като успешен стил на игра.

Въпрос на Георги Бойчев: Наричат Ви „бащата на тоталния футбол”. Кое е основното в този стил на игра, което никога няма да загуби своята актуалност?

Щефан Ковач: Взаимното допълване, взаимопомощта на терена, девизът „Един за всички, всички за един!” Това ще остане завинаги.


Треньорът на „Аякс” Щефан Ковач, неговият помощник Боби Хаармс и легендата Йохан Кройф

Днес някои специалисти твърдят, че времето на тоталния футбол вече е отминало. Съгласен ли сте с подобно твърдение?

Категорично не! Днес още се играе тотален футбол, а аз мисля, че ще се играе и занапред. Защото вратарят, либерото и още един от защитниците могат да не атакуват, но останалите осем трябва задължително да бъдат в атака, ако искат отборът им да побеждава. Тотален футбол игра отборът на Франция, когато спечели европейската титла през 1984 г.

Този отбор игра по същия начин и на Световното първенство в Испания през 1982 г., там такава беше и играта на бразилците, а това бяха най-ярките състави през последните няколко години. Да се играе тотално е модерно винаги. Днес треньорите също искат отборите им да прилагат този стил, но нямат необходимите изпълнители за него. Сега в цяла Европа дойдоха на мода младите треньори, бивши известни футболисти. Те са по-нетърпеливи, интересуват се преди всичко от играта на своя отбор в конкретния момент. А тоталният стил във футбола се формира продължително време с много, много тренировки.

Споменахте, че вече трудно се намират изпълнители за тоталния стил. Какви играчи според Вас са необходими за съвременния футбол?

Сега, след толкова години работа мога да кажа – необходими са преди всичко честни играчи, такива, за които футболът не е просто хоби. Може да нямат голям талант, но непременно трябва да бъдат с характер. Защото без характер и без пълна вяра в тактическите указания на треньора не може да се изгради голям отбор. Същото е и при оркестрите – може да имат прекрасни солисти и пак да свирят фалшиво. Трудността е да накараш всички да повярват в диригента.

Кой момент е бил определящ във Вашата професионална изява?

Взаимното доверие между мен и играчите, а след това много, много труд. Треньорът трябва да бъде диктатор в работата си и хуманист в отношенията си с футболистите. Само така те ще дадат всичко, на което са способни, а дори могат и да надминат себе си.

Коя е според Вас най-неприятната ситуация в работата на един треньор.

Когато за една седмица отборът му трябва да изиграе две или три срещи. Това не дава възможност на треньора да върши пълноценно своята работа. Какво имам предвид? Треньорът трябва да настройва, да концентрира своите футболисти за всяка среща. Този процес трябва да започне най-малко 2-3 дни преди мача и има голямо значение за мобилизацията  и мотивацията на играчите. След мача започва обратният процес – разконцентрацията, разтоварването. По този начин футболистът си почива психически и цикълът започва отново.


Йохан Кройф държи прощална реч и в чест на своя наставник Щефан Ковач, 1973 година

Сами разбирате, че когато трябва да се играят повече срещи през седмицата, тези два процеса не могат да се развиват пълноценно. По този начин се наслагват емоции и впечатления у футболистите, от които те не могат да се освободят. Това ги претоварва, затормозява съзнанието им и неминуемо се отразява върху тяхната игра.

В случая оставям настрана физическата умора. За да не се стигне до подобна ситуация, всеки треньор трябва да има в отбора си поне 17 равностойни състезатели. Когато работех в „Аякс”, имах възможност да давам почивка на повечето състезатели през определени периоди, защото те имаха равностойни заместници, които вършеха отлично работата си.

Сега, когато сте посветили на футбола почти петдесет години от живота си, доволен ли сте от това, което сте направили в професията си?

Да, доволен съм. Ако трябва да започна всичко отначало, пак бих тръгнал по същия път. Макар че днес треньорската професия е много по-напрегната и изискванията към треньорите са много по-високи. От тях искат веднага успехи и който не ги постига, си отива. А понякога си отиват и тези, които постигат успехи, в резултата на огромното напрежение и натиск, които изхабяват човека преждевременно. Ето например колко млад се оттегли Мишел Идалго. Бих казал дори, че да си футболен треньор е по-сложно, отколкото да си политик. Но въпреки това бих избрал тази професия.

Има ли в съвременния футбол нещо, което да Ви тревожи?

Да. Това е отстъплението в техническите възможности на отделния играч. Днешният футбол е по-бърз, но като изключим някои отбори, общо взето, му липсва красотата и импровизацията. Футболът трябва да бъде спектакъл, трябва да се играе за публиката, като, разбира се, всичко това се прави разумно.

Какво бихте посъветвали по-младите си колеги в треньорската професия?

Да четат повече специализирана литература, да защитават това, в което вярват и да не се стараят да копират някой голям треньор, а да останат верни на своя собствен почерк и характер. Това, последното, е много важно. Безспорно, младият треньор трябва да гледа, да слуша, да възприема от другите всичко хубаво, което срещне, и да го използва в своята работа, но преди всичко трябва да остане верен на собствения си стил. Само така може да си извоюва свое място във футбола.

Източник: „Футболни гости”, автор Георги Бойчев; Медицина и физкултура, София, 1987 г.; със съкращения;

Снимки: libertatea.ro; twitter.com;