Конрад Аденауер: Свободата е условие за човешкия труд и човешките стремежи

Конрад Аденауер – интелектуално наследство

Публикуваме откъси от изказвания на първия канцлер на Федерална република Германия Конрад Аденауер, произнесени на тържествени заседания и чествания:

„... Уважаеми дами и господа, в крайна сметка всяка страна има социалистите, които заслужава. Дори и да е така, вие знаете, че аз не съм социалист и никога няма да стана.

... За да оживим настроението, бих искал да ви разкажа само една сцена. Когато (от 9 до 13 септември 1955 г. Аденауер предприема работно посещение в Москва) бяхме шест дни с Хрушчов и Булганин (ръководители на Комунистическата партия и на Съветския съюз по това време), на всеки обяд и при всяка вечеря седях между двамата господа. Изведнъж ми направи впечатление, че на мен ми сервираше вино съвсем друг келнер от този, който сервираше на двамата господа. Ние имахме едни и същи чаши, зелени и непрозрачни чаши. (Смях) И веднъж, когато дойде келнерът на двамата господа и им напълни чашите, аз му взех шишето от ръката. (Смях)

Тогава установих, че двамата господа сдържано, каквито си бяха, се задоволяваха с чиста вода (смях), докато аз получавах тежко кримско вино. (Силен смях и аплодисменти) Казах на тези благоразумни господа: уважаеми господа, нека да играем честно! Или всички ние ще пием вода, или всички ще пием вино! (Силен смях и аплодисменти) Те решиха и тримата да пием вино. (Смях) Така и направихме. (На първата снимка, горе – майка на германски военнопленник благодари на федералния канцлер Конрад Аденауер при завръщането му от посещението в Москва на летище Кьолн/Бон - 14 септември 1955 г.)

Откъс от реч пред конгрес на Християндемократическия съюз през 1966 г.

... Днес, когато говоря пред вас, съм изпълнен с благодарност пред германския народ. Уважаеми дами и господа, със сигурност когато си спомняме 1949 година, когато чуем разкази за развалини, ни се иска да погледнем и малко по-надалеч от границите на нашата страна и да си спомним как тогава в света оценяваха името на Германия и колко различни са нещата днес. И ако ние сме възстановили много от разрушеното, макар и не всичко, и ако германското име отново има добър прием в чужбина, то това, дами и господа, не би било възможно без самия германски народ. (Аплодисменти в цялата зала)

Вярно е, дами и господа, че всеки народ се нуждае от държавна форма и в рамките на тази държавна форма той се нуждае от ръководство. Затова съм горд с германския народ – и бих могъл да изрека това, поглеждайки извън пределите на нашата страна: горд съм от това, което постигна германският народ в този сравнително кратък отрязък от време. Ние, германците, отново можем да държим главите си изправени, защото встъпихме в съюза на свободните нации и станахме негов желан и приветстван член. (Аплодисменти сред депутатите от управляващите партии)

... Всички ние се нуждаем от контрол, имаме нужда да ни контролират дали вървим по верния път. И не е вярно наистина – това трябва да кажа именно в този момент – че съм отхвърлял всичко и всяка дума, която е идвала от лявата страна на залата. (Смях)


Конрад Аденауер по време на посещението си в Съветски съюз през 1955 г.; вляво - Николай Булганин, министър-председател; вдясно - Никита Хрушчов, първи секретар на Централния комитет на КПСС

В никакъв случай, дами и господа! На първо място съществуването на опозицията е профилактично. (Смях) Тази профилактична дейност на опозицията за съжаление твърде малко бива забелязвана от обществеността. Тя обаче е налице. Съществуването на опозиция не се изразява само в статии във вестниците или в речите тук, в залата, но всеки ръководител на правителството, който иска да води народа, трябва да отдава внимание на това, че в парламента има мнозинство, както и на това, че има опозиция. (Смях)

Обръщение на канцлера Конрад Аденауер, когато се оттегля от поста си, на извънредно заседание на германския Бундестаг, провело се на 15 октомври 1965 г.

... Искам да ви разкажа още един пример: преди известно време при мен бе посланикът на една неутрална страна. Бе преминал през Източен и през Западен Берлин. Той бе нов служител, току що започваше новата си мисия. И съвсем открито ме попита: „Господин канцлер, нима е вярно, че само начинът на ръководене на държавата може да направи такова нещо? Ако се види как изглежда Берлин в Източния сектор, от една страна, и какъв е той в Западния сектор, от друга, то нещата изглеждат несравними.” Отвърнах му: „В Източния сектор живеят германци като нас, със същите заложби, същите умения и със същото усърдие в работата. Чрез управлението на държавата обаче на тях са им надянати окови”.

Казах му още, че това, което се вижда, са последствията от свободата и несвободата; вижда се това, което не може да се създаде от несвободата и което само свободата може да създаде. Ние, дами и господа, искаме, докато можем, да носим отговорност за свободата, а това ние винаги ще можем да правим, защото чрез собствената си страна виждаме, че свободата е предпоставка за всяка форма на съществуване на човешкия труд и на човешките стремежи.

Обръщение по повод на шестмилионното жилище, произнесено през 1961 г.

... Защитата на този живот срещу нападения отвън е поверена на вас като войници. Тази задача ви е поверена от парламента и правителството от името на народа. Вие ще можете да изпълните вашата задача само ако имате доверието на народа. Включването на военните сили в рамките на държавата след повече от десетгодишно прекъсване е пробен камък за нашата демокрация, която изисква добрата воля и готовността на всички позитивни сили. Обществеността ще придружи тяхното включване със силна вътрешна симпатия.

Бдителното пазене на свободата е обща задача на всички граждани. Тя започва още в личната сфера и трябва да премине през целия ни държавен живот. Защото и отвътре свободата винаги в заплашена от всякакви противодействащи сили. Моралните и социални усилия трябва да вървят ръка за ръка с военния принос за отбраната.

В днешно време не само войникът е този, който носи бремето и посреща опасностите на една възможна война. Военните сили получават стойност и оправдание чрез своята задача още в мирно време да показват, че винаги са готови за постиженията и лишенията на една война. Именно чрез това, чрез постоянна готовност за отбрана, те трябва да предпазват от ужаса на една война. Затова войникът не бива и не иска да бъде нито нещо повече, нито нещо по-малко от всеки друг гражданин, който трябва да изпълнява работата си в служба на общността.

Хората, които принадлежат към военните сили, са деца на този народ, духът и начинът на живот на който са формирали и техните личности. Затова общият дух на времето постоянно ще се отразява във войниците.”

Обръщение към първата военна единица на Бундесвера, произнесено през 1956 г.

Източник: „Интелектуалното наследство на Конрад Аденауер”,

Съставител Ралф Якш, фондация Конрад Аденауер, София, 2005 г.

Снимки: konrad-adenauer.de;