С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Даниел Бел: Зараждането на политическия елит в съвремието

Даниел Бел: Зараждането на политическия елит в съвремието

 Социологът Даниел Бел за възникването на политическия елит

Елитът в най-добрия случай служи като източник на морален авторитет и политическа мъдрост. Важното в случая със Съединените щати е, че през 15-те години след края на Втората световна война възниква повече или по-малко единен политически елит, който осигурява постоянно лидерство в сферата на външната политика.

Понякога елитът се дефинира чрез структурната си позиция в обществото, но фактът, че хората притежават икономическа, политическа или военна власт или пък заемат най-висша позиция в дадена организация, не означава по необходимост, че са елит в смисъл, че тяхното лидерство бива следвано. Важно съображение за избора на хората от елита е, че техните мнения имат тежест, защото са уважавани. Взаимната зависимост между оценка и уважение е необходимо условие, ако политиката трябва да бъде регулирана от тежестта на елитното мнение.

Американската външна политика след Втората световна война е ориентирана предимно към Европа, защото там са най-неотложните задачи по възстановяването. Но следваната тогава политика, преди всичко планът Маршал, се ражда и затова, защото тези хора имат опит в европейските дела и интересите спрямо тях. В Америка не е имало подобна елитна група със сравним опит и преценки по отношение на Азия и от тази липса до известна степен следва един от проблемите на американската външна политика.

В последното десетилетие влиянието на този важен политически елит намалява, но на негово място не идва сравним елит, който да регулира политиката и да бъде източник на оценки. Администрацията на Кенеди с жар и въодушевление се старае съзнателно да конституира себе си като елит и печели ентусиазиран отзвук, дори морален авторитет сред интелектуалците и младежта. Но всичко това свършва с войната във Виетнам.

Би било по-точно да се каже, че войната във Виетнам дискредитира зараждащия се политически елит на 60-те години. Както не особено елегантно, но затова пък точно казва един мой колега от Харвард, по онова време важен правителствен съветник: „Ние се прецакахме. Имаше истинско въодушевление за създаване на траен политически елит и всичко отиде по дяволите.”

Съществуването на елит е необходим елемент при утвърждаването на политически авторитет в обществото. При отсъствието на такъв елит възниква проблемът за авторитарното лидерство. При съществуващото разделение в обществото въпросът дали един елит може да възникне е спорен.

Obit Daniel Bell

През 1789 г., когато Джордж Вашингтон става първият президент на Съединените щати (а Конституцията е била току-що приета), американското общество е наброявало по-малко от 4 милиона души, от които 750 000 са били чернокожи. Малцина от тези хора са живеели в градовете. Ню Йорк, станал по-късно столица, е имал население от 33 000 души. Всичко на всичко 200 000 са живеели в тъй наречените по-късно „урбанистични райони”, т. е. селища с повече от 2500 обитатели. Това е било младо население: средната възраст е била 16 години, като само 800 000 мъже са я надхвърляли.

Тъй като Съединените щати са били малка страна, членовете на политическия елит са се познавали помежду си. Познавали са се и влиятелните фамилии, които са представлявали тънък слой от обществото. Но за повечето хора, живеещи в изолирани групи или и слабо населени области, животът е бил значително по-различен. Те рядко са пътували на големи разстояния; гостите отдалеч са били цяло събитие. Думата „новина” е означавала местните клюки, а няколкото вестничета са отразявали предимно събитията в околността. Представата на обикновения човек за света и за политиката е била ясно определена.

Днес Съединените щати наброяват повече от 210 милиона души (данни за 1976 г.), като над 140 милиона от тях живеят в големите градове (тоест в град или край град от поне 50 0000 жители). По-малко от 10 милиона души живеят във ферми. Средната възраст е около 30 години, като пълнолетните граждани наброяват 140 милиона. Малцина са тези, които живеят и работят в социална изолация. Дори фермерите са свързани с националното общество посредством масмедиите и популярната музика.

Сегашното ни възприятие за света се отличава от възприятието за света през 1789 г. в два поразителни аспекта, а именно: по броя на хората, които всеки от нас лично познава, и по броя на онези, които познава косвено. На работа, в училище, в квартала, в професионалното и социалното обкръжение индивидът днес среща буквално стотици, ако не и хиляди други лица.

А с умножаването на масмедиите – с разширяването на политическия свят и увеличаването на хората, които се грижат за развлеченията ни или се изявяват в обществения живот – лицата, които човек разпознава, стават извънредно много. С една дума, изумителен е броят на познанствата, които има всеки от нас и диапазонът от имена, събития и факти, които, тъй или иначе, запомня. Ето това е най-очебийният факт на света, с който днес се сблъскваме като даденост.

Даниел Бел, „Културните противоречия на капитализма” Народна култура, София, 1994 година;

Снимки: www.dissentmagazine.org; tributes.com;