Владимир Путин се обявява за монархия и за влизане на Русия в НАТО (1 част)

Интервю на Андрей Колесников за вестник „Тагесшпигел”

Андрей Колесников е руски журналист, репортер на всекидневника „Комерсант” и съавтор на първата книга за Владимир Путин, минаващ за много близък на руския политик. Публикуваме интервю на Андрей Колесников, представящо необичайни виждания на Владимир Путин за бъдещето на Русия.

Въпрос: Господин Колесников, на много снимки с Владимир Путин Ви виждаме на заден план. Междувременно Вие го придружавате от десет години. Говорите ли си на „ти”?

Андрей Колесников: Не, за Бога. Аз съм журналист, той е политик. Когато тази граница се прекрачи, човек губи своята независимост. Но, естествено, през всичките тези години имаше и задушевни разговори с Путин, които означаваха много за мен.

Например?

Преди няколко години разговаряхме дълго за свободата на печата. Конфронтирах се с Путин за това, че той превърна телевизията в пропагандно оръжие. Путин отвърна с въпрос, дали някой нарежда и на нас, хората от вестниците? Отговорих с „не”, не ни безпокоят, но когато телевизията не е свободна, тогава не съществува свобода на печата. Путин дори се съгласи с мен, но каза, че положението не може да се промени. Телевизията е такава, каквато е нужна на това общество, а друга телевизия ще има едва тогава, когато обществото е готово за това.

Той възприема ли руснаците като непълнолетни деца?

Той по-скоро би казал следното: ако общественото мнение не се насочва, руснаците ще изберат комунист за президент и обществото ще се върне в съветската ера. Путин мисли, че медиите трябва да правят непопулярните модернизационни мерки привлекателни за хората. И едва когато либералните промени са необратими, можем да си позволим да не направляваме обществото.

Наскоро изнесохте лекция за студенти по журналистика в Москва. Обяснявахте, че по принцип журналистът е в опозиция на властта. Не е ли опасно да учите руските журналисти на подобни неща?

Това е мое убеждение.

Това беше убеждение и на Анна Политковская.

Журналисти, които като Анна Политковская се занимават с войната и организираната престъпност, живеят действително опасно. И тъй като в Русия от време на време има войни и постоянно съществува престъпност, тук за журналистите може би е малко по-опасно, отколкото на други места.

Спомняте ли си за първата си среща с Путин?

Това беше през 2000-та година. На мен и на двама мои колеги тогава ни беше предложено да напишем книга за този Владимир Владимирович, който тъкмо беше станал министър-председател. Беше оповестил, че през март ще се кандидатира за президент. На всички беше ясно, че той ще бъде избран, но никой не знаеше, кой е той. Веднага пред Кремъл се оформи опашка от журналисти, всички искаха интервю.

Защо точно Вие го получихте?

Путин беше разбрал, че хората трябва да знаят някои неща за него, за да не може никой след това да каже, че са избрали президент, когото не познават. Той изрази готовност за това. Разговаряхме дълги часове, понякога до четири часа сутринта, почти цял месец.

Можехте ли след това да отпечатате всичко?

Путин не искаше да се намесва. Може би, защото това можеше да се разтълкува като негова слабост, може би и защото той оцени какво направихме. Имаше една история от времето му в Дрезден...

...където през 80-те години е пребивавал като агент на КГБ.

Путин разказваше, че са отишли заедно с познати в стриптийз клуб. Когато един чернокож се разсъблякъл пред тях, една от неговите придружителки загубила съзнание. Путин отвел жената в съседна стая и напръскал лицето й с вода, докато дойде в съзнание. Точно в този момент отново се появил чернокожият, все още гол. Придружителката на Путин отново загубила съзнание.

Забавно. Но не и политически актуално.

По-интересни бяха плановете на Путин. „В двата си мандата като президент аз ще ...”

Момент – още тогава той е знаел, че ще остане президент в продължение на осем години?

Той казваше, че би било безсмислено да съставя програма само за един мандат. За предизвикателствата, пред които е изправена Русия, четири години според него са твърде малко. Впрочем, Путин реализира фактически почти всичко, което тогава ни разказваше. В книгата той говори за премахването на изборите за губернатори. Той осъществи това едва във втория си управленски мандат, след драмата със заложниците в Беслан. Всъщност, в цялата книга се намират само две идеи, които досега Путин не е реализирал.

Вече изгаряме от любопитство.

Първо: възстановяване на монархията.

Това не го мислите сериозно!

Така е. Но за Путин не съм сигурен. Той казваше, че доброто при един монарх е, че не трябва да мисли за избори. Mандатът му е неограничен, нищо не е в състояние да го отклони, той се грижи само за благото на гражданите си. Когато Путин разказваше това, ние се разсмяхме, точно както Вие сега. Той попита: „Защо се смеете? Много неща, които са били възприемани като невъзможни, са се случили – помислете за падането на Берлинската стена”.

Откъде ще се появи царят? Родът Романови беше унищожен от болшевиките.

Вероятно ще се появи един нов царски род.

На име Путин?

Той наистина има деца.

Путин, перфектният монарх. И втората идея ли е толкова налудничава?

Вие трябва да прецените това. Путин обяви, че Русия трябва да влезе в НАТО.

Но той постоянно ругае Северноатлантическия съюз.

Естествено, много неща в НАТО не му харесват. Но точно затова той желае това присъединяване. Путин залага на възможността, че като член Русия може да промени НАТО. Мисля, че и до днес той не се е разделил с тази идея.

Монархия и присъединяване към НАТО – това са твърде противоположни идеи.

Защо? В НАТО има и монархии. Помислете за Англия, за Испания.

Това едва ли е монархията, за която мечтае Путин.

Както вече казах, той осъществи почти всичко, което оповести по онова време. На въпроса за своя възможен приемник тогава той изрече името на Медведев! Трябва да проверя, дали в книгата има нещо за връщането на Путин като президент. За съжаление няма други източници по този въпрос .

Превод: Господин Тонев; със съкращения от вестник „Тагесшпигел”;

Снимки: www.e1.ru; russian.rt.com;