Димо Казасов за злощастната съдба на изтерзаните и загинали български таланти
„Българските писатели - чужденци у дома си” Димо Казасов
Когато на Бърнард Шоу съобщили, че Академичният съвет не намерил за възможно да му поднесе докторски диплом, той казал: „Какво чудно има в това? Ако аз бях немец, англичанин или французин, то едно подобно решение на университета действително би било за учудване. Но аз съм ирландец, дъблинец и поради това твърде естествено е, никой от членовете на Академичния съвет никога по-рано да не е чувал името Джордж Бърнард Шоу. Тъй че, как биха могли да окажат почит на един неизвестен тям човек? Мен ми казаха, че все пак осем членове на съвета се изказали в моя полза и тъкмо това е истинско чудо.”Произлязлото с Бърнард Шоу потвърждава известната истина: „Никой не е пророк в отечеството си”. Не само в Ирландия, но и в цял свят има учени, които не четат художествената литература и я считат излишна. Увлечени в своята специалност, те пренебрегват посветилите се на друг род занимания.
Ако разлистим мартиролога (списък на мъчениците) на българските писатели, ще установим два трагични факта. Първо, че двадесет и един (21) от тях са загинали в разцвета на своята възраст – от 25 до 40 години. И второ, че дванадесет (12) от тях са убити. Нека ги изброим в хронологически ред:
1. Нешо Бончев1839-1878 г. 39-годишен
2. Райко Жинзифов 1839-1877 г. 38-годишен
3. Христо Ботев 1848-1876 г. 28-годишен - убит
4. Захари Стоянов 1851-1889 г. 38-годишен
5. Трайчо Китанчев 1857-1895 г. 40-годишен
6. Васил Кънчев 1862-1902 г. 40-годишен - убит
7. Алеко Константинов 1863-1897 г. 34-годишен - убит
8. Христо Максимов 1867-1902 г. 35-годишен
9. Пейо Кр. Яворов 1878-1914 г. 36-годишен – самоубил се (на снимката)
10. Илия Иванов Черен 1880-1912 г. 32-годишен - убит
11. Стоян Дринов 1883-1922 г. 39-годишен
12. Страшимир Кринчев 1884-1913 г. 29-годишен - убит
13. Димчо Дебелянов 1887-1916 г. 29-годишен - убит
14. Христо Ясенов 1889-1925 г. 36-годишен - убит
15. Васил Пундев 1892-1930 г. 38-годишен - убит
16. Гео Милев 1895-1925 г. 30-годишен - убит
17. Сергей Румянцев 1896-1925 г. 29-годишен - убит
18. Христо Смирненски 1898-1923 г. 25-годишен
19. Борис Шивачев 1902-1932 г. 30-годишен
20. Никола Вапцаров 1909-1942 г. 33-годишен - убит
21. Христо Кърпачев 1911-1943 г. 32 годишен - убит
От горните писатели двама – Христо Ботев и Христо Кърпачев – паднаха убити в сражения. Трима – Илия Иванов Черен, Страшимир Кринчев и Димчо Дебелянов – загинаха във войните. Шестима – Алеко Константинов, Христо Ясенов, Васил Пундев, Гео Милев, Сергей Румянцев и Никола Вапцаров бяха убити в гражданските войни за защита свободата и правата на човека. И двама – Васил Кънчев и Пейо Кр. Яворов – паднаха сразени, първият от човешката злоба, а вторият от злокобната улична мълва.
В коя друга страна, при толкова трагични обстоятелства, са загинали в разцвета на своя талант толкова ценни дарования?
Но и съдбата на някои от по-възрастните писатели не беше по-щастлива. Да споменем петима. Светослав Миларов – известен от епохата на Възраждането със своите „Спомени от Цариградските тъмници” и „Българска история”, бе обесен съвършено невинен на 15 септември 1892 г., едва 42-годишен.
Защо? Само защото е имал неблагоразумието да държи дневник за своите интимни тревоги и замисли. Убеден, че княз Фердинанд е фатален за България владетел, решава да го убие и отбелязва в дневника си своите проекти, разсъждения и тревоги. Само за това неизпълнено намерение е осъден на смърт, която посреща със следните отправени към съда думи: „Гледайте и съдете! Аз не умея да убивам, но знам с гордост на чело да умра. Не ме е страх от смъртта, но не я и желая, защото ми е жал за България, която ми е единствената страст на света.”
Пенчо Славейков – едва 46-годишен, загива ударен не от куршум, а от злоба. Министърът на народната просвета С. С. Бобчев го уволни като директор на Народната библиотека за протеста му срещу свикания в София реакционен „Славянски събор” и го назначи в Етнографския музей, като знаеше, че поради своя физически недъг той не може да прекрачи две стъпала, а камо ли да изкачи четвъртия етаж, в който бе настанен музеят на улица „Търговска”. Дълбоко огорчен, авторът на „Кървава песен”, „Момини сълзи”, „Сън за щастие”, „Епически песни” и други, отиде на изгнание в чужбина, където на 28 май 1912 г. почина в Брунате (край езерото Комо) в Италия.
Кирил Христов – талантливият наш лирик, изпита неговата участ и се завърна в отечеството си чак през 1939 година.
Константин Величков – бивш министър на народната просвета е покрусен от кариеризма на българските политически водачи, които охарактеризира със следните думи: „Нашите държавници от всичките партии са съсредоточили умовете си в своите адвокатски чанти и никой не мисли за България. Нашите държавници гледат на политиката не като на работа, а като на случаен келепир”. Той почива на 17 ноември 1907 г. във Франция, където едно получено от тревоги заболяване го бе отправило.
Никола Ракитин – възторжен певец на българската природа, който възвеличи и нея и жителите й в над 30 стихотворни сбирки, как приключи в разцвета на своя талант 49-годишния си живот? Сломен от жестока клевета, един от най-чистите хора, които съм срещал в живота си, баща на три невръстни деца, се хвърли под колелата на влака, с който се връщаше при семейството си в Плевен. Клеветата се разкри, клеветниците останаха ненаказани. Само клеветниците останаха ненаказани. Само клеветници ли? Не! Те бяха и предумишлени убийци на един чист човек, надарен с голям поетически талант.
Вазов остави неповторимата „Епопея на забравените”. Непознато дарование ще ни поднесе някой ден „Епопеята на изтерзаните и загиналите таланти”.
1974 година
„Преживелици”, Димо Казасов;
Издателство на Отечествения фронт, София, 1979 година
Снимки: debati.bg; bulgarianhistory.org;
Памет
Ценности
Българи в чужбина
Памет
Общество
