С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Зигмунт Бауман: Ценностите сигурност и свобода като непостижим идеал

Автор: Превод: Господин ТоневИзточник: deutschlandfunkkultur.de;Снимки: corriere.it; deutschlandfunkkultur.de;
Зигмунт Бауман: Ценностите сигурност и свобода като непостижим идеал

Зигмунт Бауман: Съвършеното общество не съществува

Зигмунт Бауман (1925-2017), световно известен полско-английски социолог, преживял Холокоста, през целия си живот се занимава с темата тоталитаризъм. „Едно истински добро общество е това, което не счита себе си за достатъчно добро” - и постоянно работи върху това, да стане по-добро, с равновесие между сигурност и свобода.

Това е убеждението на социолога Зигмунт Бауман, проницателен наблюдател на развитието на обществата. Зигмунт Бауман е роден през 1925 г. в Познан (на немски Позен) в еврейско семейство, което оцелява от Холокоста само чрез навременната си емиграция в Съветския съюз през 1939 г. Бауман е не само учен, но и човек, преживял на собствен гръб превратностите на времето. След завръщането си в Полша той сe вдъхновява от комунизма, става професор по социология във Варшавския университет.

По политически причини, вследствие антисемитска кампания на управляващата комунистическа партия, през 1968 г. Бауман напуска университета, отказва се от „партията” (Полската обединена работническа партия – комунистическата партия в Полша) и отива в Израел, но скоро напуска държавата, тъй като отхвърля политиката на правителството спрямо палестинците.

През 1971 г. Зигмунт Бауман получава покана от катедрата по социология в Университета в Лийдс и заема престижното преподавателско място до 1990 г. Той е автор на редица важни творби, сред тях се откроява „Диалектика на реда: модерността и Холокостът”. Публикуваме разговор на журналистката Нана Бринк със социолога Зигмунт Бауман.

Въпрос на Нана Бринк: Били сте на 19 години, когато свършва Втората световна война, борили сте се срещу немците, едва десетилетия по-късно започвате да се занимавате научно с Холокоста - не го характеризирате като специален случай, а като опасност за всяко модерно общество. Какво мислехте през май 1945 година: „Слава Богу, това свърши и никога повече няма да се върне”?

Зигмунт Бауман: Както казахте, бях на 19 години и наистина все още много млад. А бях отишъл в изгнание, в Съветска Русия, там спасих живота си, когато нацистите нахлуха в Полша. И после внезапно се прибрах вкъщи, в Полша. Но този дом беше разрушен, Полша беше в руини.

И докато още преди войната нещата в тази страна не вървяха добре, след Втората световна война тя бе разрушена из основи. И това беше много голямо предизвикателство за мен. Хората искаха да изградят обществото наново, искаха да се сдобият с по-добро общество. Полша преди Втората световна война, впрочем като много други страни, беше страна, засегната от безработицата, в която имаше много нисък стандарт на живот.

А по време на пребиваването ми в Съветска Русия първоначално исках да стана астроном, но след това си казах: Черните дупки във вселената могат спокойно да изчакат известно време, сега съм тук, в Полша и искам да се заловя с нещо! По това време бях комунист. Намирах, че комунистите имат най-добрата програма, искаха да дадат земя на селяните, искаха да дадат фабриките на работниците. Сега, разбира се, днес ние знаем, че нацистката система и комунистическата система са две тоталитарни системи.

Наистина, трябва да се каже, че нацистите не бяха лицемерни, те не лъжеха - който беше нацист, всъщност знаеше какво прави там; при комунистите това беше малко по-различно. Те имаха много хубави думи, имаха много хубави лозунги като „свобода, равенство и братство”. Но на практика след това нещата изглеждаха съвсем различно.

И, естествено, по-късно това ме доведе до голямо разочарование, напуснах партията. И, Вие знаете, какво се е случило след това.

По време на Вашия живот още два пъти сте били принуден да напуснете една страна: Полша заради антисемитските тенденции и Израел заради отношението към палестинците. Доколко това е дало отпечатък върху научната Ви дейност?

Честно казано, не съм толкова добър в това да анализирам самия себе си и сам да описвам, защо съм взел определени решения. Както френският философ Леви-Строс веднъж каза: „Не мислех за това, а моите мисли мислеха за мен”. И тъй, това е процес. Това е разнообразието от преживявания, което ми е оказало влияние. И за мен винаги е било важно да остана последователен.

Вие сте го изпитали на собствения гръб - модерните общества имат ли в себе си този потенциал да елиминират всичко нежелано?

Това, разбира се, е много интересен въпрос, тъй като последиците от информационната революция, т.е. от цялата революция, откакто има компютри ... Да, имахме други очаквания. Мислеше се, че хоризонтите ще се отворят, че хората ще станат по-толерантни, че ще проявяват повече интерес към другите. И честно казано, това трябва да се каже, всъщност, мнозинството от потребителите на компютърни системи, т.е. от така наречените юзъри (User), прави точно обратното!


Полско-английският социолог Зигмунт Бауман в оживен разговор с журналистката Нана Бринк

Когато са офлайн, когато не могат да седят на любимия си компютър, тогава трябва да отидат на работа, да заведат децата на училище, да уредят някои неща с колеги в работата и да спорят с хора, които мислят различно, живеят различно, които имат други схващания, дори идеи, които може да са изпълнени с омраза.

А който е онлайн, просто си създава лукса да се изолира. Това също е едно от основанията, защо никой не напуска дома си без своя айфон (iPhone), за да има винаги възможността да се изолира от реалния живот, от реалните места. Но техниката не решава проблема, който имаме с толерантността. А това е проблем, който понякога е въпрос на живот и смърт в мултикултурните общества. Защото толерантността означава да проявяваш разбиране, да проявяваш взаимно разбиране за другия. Ако човек иска да влезе в диалог, трябва да приеме мнението на хората и разнообразието на хората.

Толерантността е голяма тема, другата голяма Ваша тема е контролът. Живеем в дигитален свят, в който въпросът за контрола ни занимава постоянно. Не се ли примиряваме твърде бързо, че повече сигурност може би означава и повече контрол?

В края на краищата това се отнася до един още по-обширен въпрос - конфликтът между сигурността и свободата. Зигмунд Фройд е написал, че съществуват два изключително важни фактора, които са жизненонеобходими за една цивилизация: единият е сигурността, а другият - свободата. А свободата без сигурност завършва в хаос.

Така стоят нещата, че много хора, които имат потребност от свобода, са нещастни, ако са отдали твърде много свобода, за да получат посредством това повече сигурност. Неолибералната революция направи това много видимо. В крайна сметка махалото между индивидуалната свобода и сигурността е махало, което никога не може да се наклони перфектно, никога няма да има съвършено равновесие между двете ценности.

Понякога има твърде малко свобода, понякога - твърде малко сигурност. Междувременно някои стигнаха до възгледа, че държавата на благоденствието е нещо остаряло, тъй като държавата се намесва прекалено много в интересите на хората, така да се каже има отказ от индивидуални свободи. Съществуваше потребността от повече индивидуални свободи.

С тези неща обаче изобщо не могат да се справят много хора, които имат по-голяма потребност от сигурност. Това обяснява тези популистки движения, които съществуват в момента. Популистки дясно радикални движения, думата „общност”, думата „народ” внезапно много често влизат в употреба, а злите чужденци са онези, които, така да се каже, подкопават сигурността ни. На практика действително е така, че индивидуалната свобода винаги е проблематична. Когато сме по пътя с айфона си, когато използваме кредитни карти, когато пишем нещо в Туитър, всичко, което правим, се регистрира, всичко се записва, отбелязва.

Самите ние забравяме някои неща, но един сървър не забравя абсолютно нищо. А сега самите ние сме създали нещо, което е много различно, отколкото в предишни системи за сигурност, с този така наречен манталитет „Do-it-yourself”(„направи си сам”) и това е тенденция, която е много, много противоречива. А махалото може, така да се каже, да се наклони и в двете посоки, все още не се знае, в коя.

Сега, ако погледнете 70 години назад с целия Ваш опит, накъде ще се наклони това махало, както го нарекохте? Повече сигурност или повече свобода или повече контрол?

За мен това наистина е махало, което се накланя. И като социолог, а аз съм наказан да имам безсрамно дълъг живот, т.е. имах 70 години време да изследвам обществата. Не само тези, които познавах, в които бях живял, но също така разглеждах тези проблеми с историци и антрополози. И стигнах до заключението, че съвършеното общество не съществува.

Разбира се, хората винаги се опитват, опитват се естествено, да направят обществото по-съвършено, да намерят това равновесие между сигурност и свобода. Но не съществува перфектно решение. На 19-годишна възраст, тогава вярвах в доброто общество, тогава вярвах, че има правилен обществен ред и мислех, че единственият проблем е, че той само трябва да се прокара.

Междувременно, разбира се, вече не вярвам, че съществува правилен обществен ред или доброто общество. И затова казвам: „Истинският обществен ред е този, който не счита себе си за достатъчно добър”.

Източник: deutschlandfunkkultur.de;

снимки: corriere.it
; deutschlandfunkkultur.de;

Превод: Господин Тонев;