С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Журналистът Луциан Хаас за регулаторния механизъм на морала

Журналистът Луциан Хаас за регулаторния механизъм на морала

Соня Сачдева: Светът е пълен със „свети грешници и греховни светци

Всеки, който счита себе си за добър човек, има по-малко подбуди да прави добро, твърди журналистът Луциан Хаас във вестник „Райнишер Меркур”. „Не трябва ли да се приеме, че човек, който блести чрез морално добри дела и разглежда себе си като порядъчен гражданин, и в бъдеще ще бъде по-скоро готов да действа безкористно? Например, още едно дарение или повече внимание към околната среда – също така и в услуга на собствената самооценка?

В случая е вярно обратното. Изследователи от Северозападния университет в Еванстън, щата Илинойс, стигнаха експериментално до разбирането: точно такива хора, които имат положителна представа за себе си, действат по-малко алтруистично от онези, които в морално отношение не са съвсем наясно със самите себе си.

В рамките на своето изследване психологът Соня Сачдева накарала участниците в експеримента най-напред да напишат история за самите себе си. При което тя внушила на доброволците да мислят, че участват в тест за психологическо тълкуване на почерка. По-късно Сачдева систематизирала фактически текстовете само с помощта на типични ключови думи по това, кой представя себе си в добра, в неутрална или в отрицателна светлина.

В края на сеанса участниците трябвало да попълнят още един въпросник. Сред другите въпроси фигурирал и този, дали те са готови да дадат за благотворителни цели едно малко дарение - и в какъв размер?

Соня Сачдева открила, че готовноста да правят дарения на тези участници, които описват себе си положително, е най-ниската. Средно те дарили само около един долар. При участниците, които представяли себе си в отрицателна светлина, сумата била пет пъти по-висока.

Във втори експеримент – с други доброволци - участниците трябвало пак да напишат една лична история. След което те участвали в ролева игра, в която като мениджъри на индустриален комплекс наред с други неща трябвало да определят колко често да се включват скъпите електрически филтърни съоръжения против замърсяването на въздуха. Като решаваща помощ те получили указанието, че по принцип други компании  извършвали това в 60 процента от производственото време.

Като тенденция резултатът се оказал сходен с този от даренията. Участниците в експеримента с отрицателно представяне на себе си се показали като по-загрижени за околната среда: те искали да оставят филтрите да работят за 73 процента от времето. За тези с положителна самооценка тези стойности били само 56 процента, по-ниско от познатия индустриален стандарт.

Соня Сачдева и нейните колеги интерпретираха в списание „Psychological Science” („Психологическа наука”) този начин на поведение по следния начин: моралното поведение на хората е балансирано действие между желанието да правим добро и свързаното с него изразходване на време или на пари. В кой момент двете неща постигат равновесие помежду си, се определя от индивидуалното чувство за самооценка.

Всеки, който има по-лошо мнение за себе си, по-скоро е склонен да уравновесява това чрез безкористно поведение. Противно на това тези, които се възприемат като добри хора, показват по-малка готовност да действат безкористно. Соня Сачдева вижда в това парадоксален регулаторен механизъм на морала. Този механизъм води до разбирането, че светът е пълен със „свети грешници и греховни светци”.

Превод: Господин Тонев; със съкращения от „Райнишер Меркур”;

Снимка: fotocommunity.de;