За произхода, същностните принципи и начина на организиране на Мафията

Размисли за Мафията като обществен феномен

Публикуваме разсъждения за произхода, начина на организиране и същностните принципи на явлението „мафия”, едно често срещано понятие в нашите публични разговори. Всички аналогии, които могат да възникнат при разглеждане на темата „мафия”, свързани с осмислянето на българските преходни реалности, са позволени и очевидни. Какво всъщност означава думата „мафия”. Кога се е породила тя? Обикновени въпроси, на които чуваме различни отговори.

Някои историци намират началото на възникването на братството в „Сицилийската вечеря”. През 1282 г. се стигнало до това събитие, влязло в историята като „Сицилийската вечеря”. Както разказват преданията, омразата срещу новите френски окупатори нараснала неимоверно много. Когато камбаните на църквата подканили в понеделник преди Великден вярващите на Палермо на вечерна служба, един французин подкачил пред вратата на църквата сицилийска девойка, която започнала да вика за помощ. Притеклите се местни граждани убили похитителя. Този случай дал сигнала. Избухнало въстание, с което било отхвърлено чуждото владичество.

Жителите на Палермо се били нахвърлили върху своите подтисници с вика „Morte Alla Francia, Italia Anela” – „Смъртта на Франция – исконно желание на Италия”. От началните букви на тази парола те смятат, че е произлязло името „Мафия”. Тя възникнала като организация за самопомощ срещу деспотизма на чуждите завоеватели. След обединяването на Италия така наречената „Onorata Societa”, „Почтено братство”, както се нарича и днес, загубва правото си на съществуване. Поколения наред обаче са живели с насилието и са свикнали с него.

Други изследователи смятат за дата на основаване на братството 1670 г., когато в Палермо бил създаден съюз на „просветените благородници”. Тайните си срещи те правели в една пещера. В миналите векове с думата „мафия” наричали скалите, които служели на сицилийските тайни съюзи за място на сбирки и подслон.

Досега никой не е успял да изясни задоволително произхода на думата. Доказано е документално, че за първи път тя се среща през 1869 г. в един италианско-сицилийски речник. По онова време Мафията отдавна вече била станала криминална организация. Издателите са употребили понятието „мафия” като синоним на „camorra” – върлуващите в Южна Италия разбойнически банди, които на времето също така са били политическа тайна организация.

Като най-стар документ за съществуваненто на Мафията все още се приема докладът на прокурора на Трапани Пиетро Улоа от 1838 г., в който се казва: „В много села съществуват братства, състоящи се често от седем члена, които се наричат „партии”. Те не се събират и нямат друга връзка, освен че са зависими от един водач, който се нарича президент или първосвещеник”.

Мафията разпростира като полип безбройните си пипала във всички области на обществения живот. Към нея са принадлежали най-почтени и уважавани граждани като адвокати, лекари, управители на чифлици и кметове, които не само са се обогатявали с помощта на Мафията, но и упражнявали безскрупулен терор над населението. „Onorata societa”, „Почтеното братство”, си създава съвършена система за изнудване. То винаги печелело по системата на „птичата човка”. Във всички области на обществото „потапяло то своята човка” и богатеело.

Главният неин метод изглежда съвсем прост. Тя предлагала на барона своята защита и изисквала в замяна редовна заплата. „Почтеното братство” отивало и при наемателите на земя и им предлагало своята „стока” – сигурността. Отказвал ли някой да я закупи, той неочаквано намирал лозята си изкоренени или козите и овцете си с избодени очи. Затова плащал.

Дори крадците плащали редовно своята дан, защото получавали в замяна на това правото да ограбват хората, които не се намирали под закрилата на Мафията. И рибарите, които не искали да изгубят лодките и мрежите си, отстъпвали бедния улов на определените от „Почтеното братство” цени.

Мафията построила мрежите си широко децентрализирано. Тя се състояла от мафиотски фамилии, начело на които стоял така нареченият „капо”, глава на фамилията. Когато обаче една фамилия станела по-голяма, тя се разделяла на десетки, като всяка от тези десетки си имала подшеф. Десетките, така наречените „decine”, също така се делели по на две петорки, всяка от които се обозначавала като ръка. Главатарят на Мафията на целия остров се избирал от главатарите на отделните фамилии, които имали право да носят почтителната титла „дон” и всички се обръщали към тях така.

Онова, което запазвало единството и свързвало помежду им тези фамилии, бил както тогава, така и сега, един кодекс на честта, който всеки мафиот е длъжен да спазва под заплаха от смърт.

Мафиотските главатари изисквали пълно подчинение. Всяко действие срещу някой член на „Почтеното братство” се приемало от тях като нападение срещу цялата Мафия и се наказвало със съответната строгост. Който не се подчинявал, получавал отначало предупреждение. Току намирал някой ден отрязаната ръка на някой член от семейството си, друг път трупа на мулето си, което били отровили. Който не искал да разбере този знак, произнасял собствената си смъртна присъда.

Предателят се наказвал със смърт. Отрязана овча глава пред вратата му показвала, че присъдата му е произнесена. Понякога той намирал куче с отрязана глава на прага си. В очите на мафиотите не е имало и няма по-голямо престъпление от нарушаването на закона „омерта”, задължителното мълчание. Един неписан закон гласял: Който не мълчи, ще умре.

Мълчанието не било закон само за мафиотите в Сицилия, а за цялото население на острова. „Омерта” е бил и си остава здравият стълб, около който главно се опирала властта на Мафията. Със своя закон „омерта” тя властвала неумолимо.

Бандите на Мафията в Съединените щати се организирали по примера на родната сицилийска мафия като самостоятелна организация е името „Cosa Nostra” („Наша кауза”, „Наше дело”). Отделните банди се превърнали в мафиотски фамилии. Начело на всяка фамилия стои по един „дон”, който ще ръководи своите помощници, така наречените „капо”. Начело на „Коза Ностра” стои „Върховен съвет”, към който се числят всички „донове”, шефове на отделните фамилии. Този съвет разрешава всички възникнали спорове и различия.

При „Коза Ностра” абсолютният закон на мълчанието, законът „омерта”, също стоял на първо място. Към него се прибавили още четири основни принципа:

1.Имай винаги някой добър адвокат под ръка!

2.Никога не предприемай насилствен акт срещу чиновник от държавния апарат, защото за това се налага най-тежко наказание и най-главното, защото подобна акция може да предизвика полицейски хайки, обхващащи целите Съединени щати!

3.Плащай винаги данъка си за доходи!

4.Не се доверявай никому другиму, освен на мафиот!

Над структурата, законите и обичаите на Мафията дълго време било разпростряно булото на мафията. Как се влизало в братството? Синовете и близките роднини на влиятелните мафиоти по традиция следвали стъпките на бащите си и чичовците си. Ала кой друг още бил избран да има правото да се числи към „почтените мъже”? Млади чиновници, адвокати, лекари и църковни служители например, които бързо успявали да направят кариера, били причислявани към членовете на „Почтеното братство”. И често било публична тайна кой е водач на някоя от мафиотските фамилии или стои начело на цял град. Правилата и обредите на братството обачи винаги били известни само на „избраниците”, членуващи в Мафията.

Снимки: stimme.de; bornpower.de; welt.de;

По материали от Клаус Полкен и Хорст Шепоник „Който не мълчи ще умре”,

Държавно издателство „Христо Г. Данов”, Пловдив, 1970 г.;