За изстъпленията и сексуалните посегателства край катедралата в Кьолн

Мнения на Ахмад Мансур, Андреа Бахщайн и Хамед Абдел-Самад

Публикуваме разсъжденията на трима автори, живеещи в Германия, които споделят анализите си за изстъпленията и сексуалните посегателства през новогодишната нощ на 2016 година край Кьолнската катедрала.

Ахмад Мансур, психолог и терапевт от палестинско-израелски произход - работи в Берлин с млади хора, подложени на риск. Интервю на Матиас Дробински от вестник „Зюддойче цайтунг”.

Въпрос: Г-н Мансур, изненада ли Ви избухването на насилие в Кьолн?

Ахмад Мансур: В тези размери, да, шокиращо е. Но това, че мъже от арабско  патриархално пространство презират жените и ги разглеждат като плячка, защото носят къси поли или излизат сами, това, за съжаление, не е нещо ново. С тези представи за образа на мъжете и жените трябва да се борят в продължение на години учители, социални работници, полицаи.

Колко дълбочинни са тези полови представи?

Широко разпространени са. Те започват с това, че насред улицата момчета закачат жени. Започват с представите за чистота и чест, за това, че една жена трябва да запази девствеността си и да не се показва публично. И ако тя не се придържа към тези неща, тя има понижено достойнство. Всички тези неща за мъжете, разбира се, не важат.

Мъжете трябва да бъдат закрилници на жените си и да хранят своето семейство. Само че често те не могат да бъдат такива.

Да, тук се разкъсват традиционните роли, също и на мъжете. Това, което остава са маниерите на мъжкаря, обезценяването на жените. При което азне виждам във всеки млад мюсюлманин сърцевината на този проблем.

А какво?

Те също са жертви на патриархалните структури. И разбира се, жените също са тези, които участват: майките, които казват на дъщерите си, че трябва да се омъжат девствени и че просто не трябва да учат много. И момичетата, които възприемат тези съвети и обезценяват всички останали момичета, които не носят забрадки или имат приятел.

Това включва назадничавото отношение към сексуалността, което води дотам, жените да виждат в мъжа само потенциалния изнасилвач, а мъжете да виждат в жената само притежаването или курвата. Много млади мюсюлмани не могат да общуват свободно с другия пол. Тези неща също са почвата за ексцесиите в Кьолн.

Сега се казва, че ислямът е виновен. Така ли е?

Толкова просто в никакъв случай. Съществуват ужасяващите изнасилвания в Индия, съществува мачизмът в Латинска Америка, за съжаление има твърде много култури, в които мъжете гледат на жените като на обект. Но съществува ислямско разбиране, което подкрепя патриархалното и сексистко мислене. Това не е моето ислямско разбиране, но то е широко разпространено.

Това не звучи така, сякаш тези представи могат да бъдат променени бързо.

Не бързо, така е. Но могат да бъдат променени. Ние ходим в много училища и говорим с много млади мюсюлмани. Когато поставите под съмнение представите, които те често просто са възприели от родителите си, тогава мнозина започват да се замислят. Тогава те осъзнават, колко малко струват тези традиционни модели  за един добър съвместен живот. Това означава упорита, тежка, дълга работа.

… с която искате да промените мисленето, изразено в кодекса на честта на мюсюлманите.

Ние работим срещу фрази като „По-добре петима криминално проявени синове, отколкото дъщеря, превърнала се в курва” или „Честта на мъжа се намира между краката на жената”. Залагаме на самите млади хора, които казват на своите връстници: ние виждаме нещата различно и определяме нашата чест другояче – и дават храна за размисъл и показват алтернативи.

Сега много политици призовават за по-строги наказания и по-бързо изгонване на бежанци. Смятате ли това за смислено?

Разбира се, правовата държава трябва да бъде последователна. Но за да има наистина успех, трябва да се промени мисленето.

Андреа Бахщайн, журналист от вестник „Зюддойче цайтунг”: Специалисти съзират във посегателствата в Кьолн определени образци: алкохолът, анонимността и натискът на групата поощряват такива престъпни деяния. Психолозите знаят, че там, където групи забележат своето преимущество, те го използват. Освен това сексуалните оскърбления се наказват твърде малко. Мачо-културата също така допринася за такива действия, но може да бъде преодоляна.

Много неща се събраха заедно в тази новогодишна нощ в Кьолн, в една експлозивна смес. Културният контекст изигра своята роля, сексизмът и мъжките властови фантазии, които действително могат да се намерят навсякъде по света. За един от известните си репортажи от 1981 г. американската феминистка-изследователка Шиър Хайт задаваше следния въпрос към мъже в САЩ: „Искали ли сте някога да изнасилите жена”, 46% са дали отговор: „Да”.



За криминолога Кристиан Пфайфер ексцесиите от сексистки посегателства имат наистина много общи неща с културата, от която произхождат нарушителите, които лудуваха като демонстрация на своите мъжкарски маниери. Но обстоятелствата, в които тези мачос се превръщат в разюздана орда, си приличат много отвъд различните култури.

Пфайфер посочва алкохола, който отпуска и сваля преградите и анонимността, сред която нарушителите се чувстват сигурни. Към това се прибавя  натискът на групата и преценката, че за тях няма да има никакви или незначителни последствия за посегателствата им в Кьолн.

Психологията познава тези ефекти от много експерименти. Когато нормалните правила на поведение се обезсилят, когато не съществува заплаха от санкции, хората бързо са готови да действат напълно безогледно. Там, където някои групи забележат, че имат преимущество, те го използват.

Това се случва също и при демонстрации или футболни мачове. Все още има хулигани, дори ако сега те вече се срещат в гората, за да се бият. Липсващите санкции са ключ към разбирането на атаките. Нарушителите не се екстернират последователно, въпреки че това би било възможно. От дълго време полицията предупреждава, че среща трудности с групи от северноафриканци - които сега очевидно са част от извършителите. Но в политиката и правосъдието това не намира отзвук и подкрепа.

Сред тях имаше много кандидати за убежище, чиито молби са отхвърлени. Често те изобщо не могат да бъдат изгонени, тъй като страната, от която произхождат, е неясна. От тези кръгове са се образували банди от мародери. Специално внимание трябва да се обърне на големия дял от млади, неженени мъже сред бежанците - според Федералната служба за миграция от 70 до 80 на сто от лицата, търсещи убежище, във възрастовите групи от 16 до 35 години, са мъже.

В края на краищата по целия свят е така – като средни показатели най-често млади мъже извършват престъпления. В Кьолн заедно с новодошлите са били предимно провалили се имигранти, които са вилнели, губещи, неинтегрирани и „гладни за секс и пари”.

Пфайфер представя повторно същия въпросник от 1998 г. на младежи от турски произход. Става дума за съгласие с изявления като: „Мъжът е глава на семейството и може да прилага насилие. Ако жена му го мами, той може да я бие. През 1998 г. 41% от младежите приемат това безрезервно. Днес 30% по-малко отговарят така - благодарение на интеграцията, езика, образованието. Най-важният инструмент е езикът.

Курсове по немски език за всички бежанци, политиката е длъжна да се харчи пари за това. Всяка втора жена в Германия на работното място е преживяла ситуации, които законът оценява като сексуален тормоз, според проучване от миналата година. Сексизмът в никакъв случай не е внесен отвън проблем. Тормозът е познат също така и на мюсюлманските жени, носещи забрадки. Това са расистки, изпълнени с враждебност към исляма словесни атаки, а на улицата те са псувани, плюти, опипвани и натискани.

Хамед Абдел-Самад, египетски политилог и историк, живее в Германия - той идва от Египет, където сексуалният тормоз над жените е достигнал непоносими размери, тъй като в началото този феномен или е бил премълчаван или омаловажаван. От една страна е нямало желание да се признае, че в едно привидно морално-религиозно общество много жени са сексуално тормозени. От друга страна, съществувал страх заради туризма, който е един от основните източници на доходи за страната.

Дори се стигна по-далеч и самите жертви станаха отговорни за този феномен заради начина си на обличане. Фалшивият морал и страхът за собствения имидж бяха довели дотам, от едно малко явление да израсне епидемия. Над 95 процента от всички египетски жени днес говорят за ежедневни преживявания със сексуален тормоз и принуда.

В Египет и Мароко бях свидетел на някои случаи на колективен тормоз. Почти без изключение ставаше дума не за религиозни младежи, а за малки групи, които често бяха под влиянието на наркотици. На един благочестив мюсюлманин е забранено да докосва чужда жена, дори ако това е собствената му годеница.

На строго набожните  мюсюлмани дори е забранено да подават ръка на жена. Салафити в Египет дори смятат, че един мъж в автобус не трябва да сяда на мястото, на което току що е седяла жена, тъй като топлината на тялото й може да го възбуди сексуално. Въпреки това или може би тъкмо поради това, не може да се каже, че сексуалният тормоз няма нищо общо с исляма. Защото този строг сексуален морал, йерархизирането  и половият апартейд също така често се обръщат в противното.

Религия, която разглежда жената или като притежание на мъжа или като заплаха за неговия морал, носи също своята отговорност. Много млади араби напускат страните си, които тънат в разруха и идват в Европа. Мнозинството от тях иска единствено да живее в мир и благоденствие.

Но много от тях идват също с епидемията на двойствеността в багажа: с надеждата за Европа и презрението към нейните ценности. С консервативни морални представи и с желанието за свобода и за свобода на преселването. Тъй като тогава на Запад изведнъж започва да им липсва общността, която може да следи зорко тяхното морално поведение, те вървят по свой собствен път, организират се в малки групи и образуват заместващи общности.

Едните стават салафити, другите дилъри, улични крадци или мъже, опипващи жени. Едните виждат в европейските мъже само кръстоносците, които искат да унищожат исляма, другите виждат в жените само порно звездите, които по-рано са гледали в Интернет.

По материали на sueddeutsche.de и cicero.de;

Превод: Господин Тонев;

Снимки: web.de;