За Боб Дилън като музикант, като поет и за песента му „Like A Rolling Stone”

Интервю с проф. Удо Дамен за Боб Дилън като творец

Песента на Боб Дилън „Like A Rolling Stone” от 60-те години на  XX-ти век е обявена за рок класика. В превод на български език „Like A Rolling Stone” означава „Като търкалящ се камък”. Един търкалящ се камък носи смисъла и на „някой, който води непостоянен живот, скитник”.

Робърт Цимерман, познат с артистичния си псевдоним Боб Дилън, е певец, музикант и поет, роден на 24 май 1941 г. в Дълут, Минесота, Съединените щати. Дилън е носител е на Нобеловата награда за литература за 2016 г. с аргументите за създаване на нов поетичен изказ в рамките на американската песенна традиция. Музиката и поезията на Боб Дилън включват политически, социални и философски елементи, които са част от контракултурата.

Публикуваме интервю с проф. Удо Дамен, директор на поп академията в Баден-Вюртемберг, който познава добре творчеството на Боб Дилън. Разговор за значението на песента „Like A Rolling Stone”, за изключителните умения на Боб Дилън като поет, автор на песни и музикант.

Въпрос: През 2004 г. списание „Ролинг Стоун” избра хита на Боб Дилън „Like A Rolling Stone” за най-добрата песен на всички времена. Какво е мнението Ви за това?

Проф. Удо Дамен: Във всеки случай тя е една от най-важните песни в историята на поп музиката. Дали лично аз щях да я поставя на първо място, не знам. Но със сигурност както песента, така и Боб Дилън, принадлежат към челната група.

Коя песен според Вас трябваше да бъде номер едно?

Трудно ще се справя с едно подреждане, защото смятам, че в този контекст много песни са равностойни. Сигурно сред топ класацията ще трябва да бъде едно или друго парче на „Бийтълс”. Но също така и много, много други.

На коя песен на Боб Дилън Вие лично бихте дали предпочитание?

„All Along The Watchtower” е едно от любимите ми парчета. Както във версията на Дилън, така и в тази на Джими Хендрикс.


Боб Дилън и певицата Джоан Бейз в интимна приятелска връзка, 1964 година, Уудсток

Списание „Нюзуик” писа за Дилън, че за поп музиката той означава същото, което Айнщайн за физиката. Какво е мнението Ви за тази оценка?

За тази титла бих имал няколко фаворити, между тях дуото Джон Ленън и Пол Маккартни. Разбира се, „Бийтълс” бяха силно повлияни от Дилън, преди всичко що се отнася до техните текстове от 1964 и 1965 г. И много други по това време също бяха вдъхновявани от Боб Дилън. Като автор на песни той е човекът, който проправи пътя за лирични текстове и по-дълбоки смислови нива в поп музиката.

Текстове на песни на Боб Дилън се считат за толкова взискателни в литературно отношение, че през 1996 г. той дори беше предложен за Нобелова награда за литература (а през 2016 г. я получи). Кое прави неговата поезия толкова особена?

Той работи с много смислови връзки и метафори. Диалектиката при него е важна тема. Да вземем песента „All Along The Watchtower”. В нея за смисъла на живота разговарят „шегаджията (шутът) и крадецът”, тоест играчът и крадецът. При това и двете фигури символизират някои страни на нашата собствена личност.

В песента „Like A Rolling Stone” отново една надменна млада жена от добро семейство проумява, че самата тя в същността си е скитник. Тук се вижда, че Дилън в много кратки текстове може да разработва твърде принципни въпроси.

Много песни на Боб Дилън се превърнаха в безсмъртни хитове едва чрез други изпълнители. Примери за това са „All Along The Watchtower” в изпълнение на Джими Хендрикс, „Knocking On Heavens Door” на „Guns N 'Roses” или „Mr. Tambourine Man” на групата „Бърдс”. Как става това?

Тъй като песните му са толкова добри, че често въздействат отвъд собствената, понякога по-скоро елементарна интерпретация. Ако Джими Хендрикс изпълнява „All Allong The Watchtower” и от нея прави симфонична творба на поп музиката, с това той така извисява текста, че по този начин текстът може да постигне още по-силно въздействие. Това говори за автора на песни Боб Дилън.


Боб Дилън с певицата Пати Смит, едно трайно приятелство, продължило десетилетия

През 60-те години на 20-ти век Дилън се считаше за рупор на американската контракултура и се позиционираше със социално критични текстове. Поп музиката подходяща среда ли е за политически послания?

Абсолютно! Не трябва да забравяме, че поп музиката често изразяваше гледна точка, насочена срещу обществения мейнстрийм. Например, в рокендрол на 50-те години, в рок музиката на 60-те и 70-те години, в пънка и или по-късно в хип-хопа.

В естеството на тези аспекти е да пренасят политически послания, пряко или непряко. Във великото време на Боб Дилън, през 60-те и 70-те години, бушуваше войната във Виетнам. Това естествено предлагаше специален повод човек да се изразява политически.

Липсват ли на днешната поп музика изпълнители, които с творчеството си се позиционират много силно обществено и политически?

По принцип това все още съществува и днес. На актуалната независима сцена има някои групи, които имат ясни политически послания. „Рейдиохед” или „Дъ Нешънъл”, например. Въпросът винаги е, доколко агитаторски  действат съответните протагонисти. Това от своя страна зависи от политическия натиск на съответното време.

Тоест Вие нямате чувството, че в съдържателно отношение днешната поп музика все по-силно проявява тенденция към плиткото и маловажното?

Изключително големият мейнстрийм улеснява един известен ескейпизъм. Хората бягат от лични, политически и социални проблеми в музиката. В музикалната субкултура обаче има много движения, които се занимават точно с такива политически тези. Това би трябвало да достигне по-големи размери.

Да се надяваме, че благодарение на социалните медии в бъдеще отново ще слушаме повече такива гласове. С оглед на това, което сега изживяваме, се надявам, че музикантите ще заемат отново по-ясно позиция. Живеем във време, което крещи за това.

Професор Дамен, благодаря Ви за този разговор!

Интервюто води Денис Мор

Източник: t-online.de;

Превод: Господин Тонев;

Снимки: focus.de; vanityfair.com; rollingstone.com;