Юрген Хабермас: Човешкото достойнство като ценност и източник на самоуважение

Лекция на Юрген Хабермас: „Правото на достойнство”

През ноември 2009 година философът Юрген  Хабермас изнесе в  Москва лекция за връзката между спазването на човешките права и уважението на човешкото достойнство. Предлагаме опорните точки на тази великолепна лекция, като се позоваваме на бележките на списание „the new times” (сп. „Новое время”).

Първият член на Всеобщата декларация за правата на човека гласи: „Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права”. Същите думи са записани и в Конституцията на Германия. Днес връзката между човешкото достойнство и правата на човека се обсъжда активно не само от интелектуалците, но и от политиците и широката общественост.  

Максимата на Кант 

След терористичните атаки в САЩ на 11 септември 2001 г. в Германия бе приет закон за осигуряване на въздушната безопасност, който даде право на държавата да унищожава завзет от терористи самолет със заложници, за да се запази живота на хората на земята. Но през 2006 г. Конституционният съд на Германия прие, че този закон е неконституционен.

Съдът постанови: не може поради безопасността на хората на земята да се жертва живота на хората, намиращи се на борда на самолета. И ако държавата реши да унищожи самолета, нейните действия принизяват човешкото достойнство на пътниците и нарушават известната максима на Кант: „Никога не се отнасяйте към човека като към средство, а винаги като към цел”.

Тази философска концепция за човешкото достойнство, съществуваща още от антични времена, получи широко разпространение и законодателно беше закрепена в документите на международно равнище и в националните конституции след Втората световна война. Масовите престъпления против човечеството, извършени от нацисткия режим, фокусираха вниманието на световната общност не само върху проблема за защитата на правата на личността, а и върху въпроса за защитата на човешкото достойнство.

Границите на държавата 

Между правата на човека и човешкото достойнство съществува неявна, но концептуална връзка, която се е появила заедно с развитието на първите правни системи. Интуицията ни подсказва, че появата на концепцията за правата на човека е свързана със съпротивата на хората срещу подтискането, унижението и деспотизма, идващи от държавата или от мощните социални групи.

Заявявайки днес, че „никой не може да бъде подлаган на изтезания или на жестоко, нечовешко, унизително за човешкото му достойнство отношение или наказание”, ние веднага чуваме ехото от стоновете на неизброимите жертви.

Концепцията за човешкото достойнство се явява ключ, логическа връзка между най-важните права на човека, свързани с личната му неприкосновеност, свободата на икономическата дейност (включително защитата на правото на собственост) и свободата на вероизповедание. Именно тези права са призвани да не допуснат намесата на държавата в частния живот на хората.

Заедно с демократичните права, гарантиращи участието на гражданите в дейността на държавата, те образуват така наречения „пакет от класически граждански права”. И все пак не всички хора имат възможността да се ползват от тях в еднаква степен. Личността може да формира своята индивидуалност в конкретна културна среда и да не бъде дискриминирана за това само при условие, че частните и икономическите права на човека са защитени и гарантирани в достатъчна степен от държавата.

Източникът на самоуважение 

Концепцията за човешкото достойнство е започнала активното си развитие още в древен Рим. Именно тогава са възникнали такива явления като индивидуалната и групова чест. През Средновековието и ранното Възраждане тази концепция е била свързвана с конкретни социални групи – рицари, свещеници или университетски професори, броят на които е нараствал поради икономическото и политическо развитие на държавите.

Затова моралното  право, свързано с една или  друга социална група, е започнало да придобива юридическа форма. И тази трансформация е парадоксална, доколкото концепцията за човешкото достойнство първоначално е защитавала интересите на високостатусните, властнически групи. Но като резултат под нейна защита са попаднали всички останали групи.

И тази нова, доста абстрактна концепция за човешкото достойнство, се е освободила от корпоративни характеристики. Но най-важното, което се е случило по това време и по-нататък в течение на вековете: за източник на самоуважение на хората се е възприемал вече фактът, че всички граждани са започнали да признават субективните права на всеки отделен конкретен човек.

Милионите достойни 

Но ако хората признават взаимно своите права, това означава ли, че и достойнството на различните хора има еднаква тежест? Да, защото в такова общество хората започват да ценят не статуса на човека, поставен в система от вертикални връзки, а достойнството на отделната личност и нейния принос за човешката общност. Така представата за превъзходството на един човек над друг се заменя с концепцията за абсолютната ценност на личността и нейната уникалност.

Всеки път, когато човек е преследван за политическите си убеждения и затова го затварят или депортират от страната, държавата  принизява неговото човешко достойнство. Страданията на хората, подложени на преследвания, лишения и дискриминация, не са тяхна естествена съдба. Задължението на държавата е да уважава достойнството на всеки човек.

Всеобщата декларация за правата на човека, включена в конституциите на много страни, налага на институцията „държава” юридическа отговорност за нарушаването на тези права. Примерите за това, как държавата е принизявала достойнството на човека – особено по време на войни и политически репресии – са останали завинаги в колективната памет на човечеството.

Юрген Хабермас е немски философ и социолог, роден на 18 юни 1929 година в Дюселдорф. Оценяван като един от най-значимите съвременни интелектуалци, който проявява завиден граждански ангажимент.

Със съкращения от www.newtimes.ru; 23.11.09, „the new times”(сп. Новое время);

Снимки: de.wikipedia.org; justinlewis.me;