Юрген Герхардс: Подхожда ли Турция като култура на Европейския съюз?

Ценностният ред в Европа се легитимира демократично от правото

От 1963 година Турция има статут на асоцииран член на тогавашната Европейска икономическа общност. Още от това време страната чука на вратата на Европейския съюз и моли за членство. В центъра на политическите дебати за членство на Турция в Европейския съюз стоят не толкова икономическите различия между Европа и Турция, а възможните културни разлики.

Критиците на приемането на Турция обясняват, че сегашните страни, членки на ЕС, и Турция се различават фундаментално, защото имат различна история, различни духовно-исторически традиции и преди всичко съвсем различна духовна ориентация.

Някои от застъпниците на обратната теза оспорват виждането, че културните различия са от фундаментално естество. Други се надяват на приспособяването на Турция към така наречените западни ценности преди нейното бъдещо членство в Европейския съюз. Трети наблягат върху обогатяването, което може да се получи при една културна хетерогенност.

Когато се прави опит да се определи културната идентичност на Европа и оттам да се изведат критерии за приспособяване на присъединяващите се страни, могат да се различат няколко основни позиции.

Първо. Някои наблюдатели виждат културната особеност в духовно-историческите корени на Европа. Минавайки от юдейско-гръцката и римска античност, през Ренесанса и Просвещението и се стигне до модерното научно разбиране. Общества, които не са част от тази духовно-историческа традиция, какъвто е случаят с Турция, не подхождат на Европа. 

Християнство и културна идентичност на Европа

Други определят културната идентичност на Европа чрез позоваване на християнството. И за Самюъл Хънтингтън религията е централна величина при разграничаването на различните културни пространства и при определяне границите на Европа.

По подобен начин много историци се изказват твърдо срещу приемането на Турция в Европейския съюз. „Според географското положение, историческото минало, религия, култура и манталитет, Турция не е част от Европа”. Те подчертават преди всичко, че Турция е мюсюлманска, а Европейският съюз християнски и затова нямат сходства помежду си.

Без съмнение сегашните държави-членки имат християнска традиция. Дали от това обаче може да се направи изводът, че държави, които имат традициите на друга световна религия, не могат да бъдат членове на Европейския съюз. Несъвместимостта на две световни религии е твърдение, което не може да се легитимира научно.

Фактът, че Турция не е християнска страна, сам по себе си не е основание тя да не бъде приета в Европейския съюз. Защото религиозната свобода на гражданите се гарантира тъкмо от Европейския съюз, а към това принадлежи и свободата да бъдеш мюсюлманин.

Концепция за идентичноста на Европа

Второ. Концепцията за идентичността на Европа, а с това и критериите за членство в ЕС, са формулирани волунтаристично. Териториалните граници на Европа са исторически много подвижни и от историята не могат да се изведат аргументи за сегашните граници.

Разпространението на античните идеи се простира в районите на Средиземно море. Те включват части от днешна Турция, но от друга страна изключват големи части от територията на държави, членове на Европейския съюз.

Християнството не може да бъде основен елемент на концепцията за идентичност, не само защото апостол Павел е израснал в областта на днешна Турция. А защото християнството произлиза не от Европа, а от Близкия Изток. И най-вече защото на християнството са присъщи и антипросвещенски черти, както и на исляма.

Някои автори правят следното заключение: същностно определение на европейската култура не е възможно. Затова да установяваш културните граници на Европа - това просто е един волунтаристичен акт.

Европа е плуралистична общност

Трето. Европейският съюз се дефинира не чрез една обща религия, общ език или установени териториални граници. Европа - това е една плуралистична общност. Правителствата се избират от гражданите, а ценностният ред на Европейския съюз е легитимиран демократично чрез правото.

Трябва да се провери дали ценностите на Европа се подкрепят от гражданите и дали има крещящи различия във възприемането на европейските ценности между страните от Европейския съюз и страните, които са кандидати за членство.

Историци определят същностните разлики между Турция и ЕС преди всичко като се позовават на различната и натоварена с конфликти история. Фактите, че Османската империя е водила войни срещу Европа и е била пред вратите на Западна Европа, не говорят обаче срещу едно приемане на Турция в Европейския съюз.

Фактът, че Германия два пъти в последния век заля Европа с войни, не доведе до това, тя да не стане част от политическа Европа. Напротив. Аргументите на историческата вражда работят само тогава, когато различният исторически опит има силата да въздейства и в настоящето, както и да указва културната ориентация на една страна и нейните граждани.

Снимки: taz.de; blu-news.org;